Световното стигна фазата, в която скука няма. В края на групите видяхме един-два завършека на мачове в стил "Германия-Австрия от 82 г." - айде, няма нужда да се нападаме, другият двубой върви за нас.
Винаги е било така, стратегии и сметки изместват чито футболния стремеж към вратата на съперника. Затова и от незапомнени времена най-интересният рунд от груповата фаза е вторият. Там няма предпазливостта от първите мачове, нито сметките от третите. Всеки играе за победата и стават атракции. Така бе и в ЮАР.
Първенството е странно като полет на "Джабулани". Колоси падат като с глинени крака, други се олюляха, но останаха в играта. Традиционните страшилища на мондиали Германия, Бразилия и Италия загубиха едното братче още в групите.
Провалът на "скуадра адзура" бе предвидим, макар едва ли някой е очаквал да се случи още в групите. Италианският футбол страда без големи личности, клубовете са в криза (изключваме Интер, в който очевидно няма нищо италианско). На световното шампионът дойде с отбор, събран от хора с щампа Палермо, Удинезе, Наполи... Като прибавим осемте героя от Ювентус, направил незапомнено слаб сезон - картинката е ясна.
Другият голям провал също бе програмиран. Реймон Доменек не взе в самолета Карим Бензема и Самир Насри, защото "имал по-добри". Явно ги пази за европейското, защото в ЮАР не ги видяхме.
Англия и Германия са нестабилни, но победителят от техния дуел нищо чудно да остане на първенството до последния ден. Всъщност и тук не се знае - те попаднаха в трудния поток и на пътя им застава Аржентина или Мексико.
Така, както другите европейски надежди - Испания и Португалия, първо ще се сблъскат в пряк дуел, а победителят може на полуфинал да играе именно с Германия или Англия, или Аржентина... Схемата сякаш се дисбалансира и събра в тази си част най-силните отбори.
Без Бразилия и Холандия. Но те пък, ако спечелят осминафиналите си, се изправят в пряк мач още на четвъртфинал. И докато големите падат в свирепи битки, на полуфинал ще е един измежду САЩ, Гана, Уругвай или Южна Корея!
Европа вече счупи антирекорд, но тепърва има да страда. Никога, откакто влезе в сила схемата с преки елиминации, континентът не е класирал само 6 отбора на осминафинал. И няма как да прати напред повече от 3, защото всичките се срещат помежду си!
Това също е невиждано, досега най-малкият брой четвъртфиналисти от Стария континент бе 4.
Говори се много, че когато световното е извън Европа, отборите от нашия континент не виреели. Но винаги са излъчвали поне по един полуфиналист. Сега, въпреки трудният старт, може да се стигне дори до европейски финал, за което обаче Холандия трябва да съсече Бразилия на четвъртфинал.
Някои герои на европейските отбори още на се изригнали. След дългия и уморителен сезон, а и заради травми, все още се чака истинските Уейн Руни и Фернандо Торес, Робин ван Перси и вечният германски бомбардир на мондиали Мирослав Клозе. А къде е Кристиано Роналдо? Реално единствената звезда от Европа, която дотук играе на очакваното си ниво е Давид Вия. Без да заблестят и другите герои, Стария континент не го чака нищо добро в следващите дни.
Защо буксуват европейците? Можем дълго да говорим за трудните европейски първенства. Но в тях е пълно с южноамериканци, които виждаме свежи и мотивирани. Значи не е това. Топката? С нея ритат и Меси и Кака, не им пречи.
Тогава какво е? След групите статистиките доказват - страните със сходен климат като ЮАР, прогресират. Те записаха само три загуби в 24 мача досега! Общо осем отбора на мондиала идват от държави, където в момента е зима, така, както е и в страната-домакин. Това са петте южноамерикански тима (с уговорката, че в Бразилия реална зима има само на юг от Рио), Австралия, Нова Зеландия и самата Бафана бафана.
В групите тези отбори записаха 12 победи, 9 ремита и само три поражения. Напред се класираха и петте южноамерикански отбора - Бразилия, Аржентина, Уругвай, Чили и Парагвай. Останалите три отпаднаха, но също с положителен баланс. ЮАР напусна с победа, равен и загуба, Австралия - със същия актив, а новозеландците си отиват непобедени - три ремита.
Това е първото световно в южното полукълбо от 1978 година. Тогава обаче европейците се представят далеч по-добре с пет четвъртфиналиста и два полуфиналиста. А Холандия играе финал с домакина Аржентина и го губи с продължения. Така че, кой знае. Може съдбата да си знае работата и мачът за титлата да се повтори.
Всеки отбор вероятно хвърля по едно око на знаците на съдбата. Англичаните се радват, че Северна Корея е на световното, Италия отпада в групите, ще играят с червено срещу Германия, а на пътя им е и Аржентина... Така, както е било през 1966 г., когато печелят титла.
Бразилия потрива ръце, защото единствена е печелила световни първенства на всеки континент, на който са се играли. А сега мондиалът е за първи път в Африка, нали? Няма на кой да се падне тази чест...
Германците се радват, че когато загубят мач в групата, обикновено стигат финал. И т.н....
Едно е сигурно. В традициите на последните 16 години, отново ще има поне един полуфиналист, който никой не е слагал в сметките. Той ще дойде от потока с янките, Уругвай, Гана и Южна Корея. Кой знае, може би е време и за сензационен финалист...?
