Задаващото се лято ще е поредното съдбоносно за ЦСКА. То трябва да очертае дългосрочните перспективи пред клуба. Ръководството вече би тъпана, че на „Армията" почват страшни ремонти, след като получи базата от правителството. Да видим.
Феновете трябваше да преглътнат голямата и, както излезе, ненужна излагация с абдикирането от стадиона, все ще почакат още малко. Ако багерите не влязат най-скоро в Парка на свободата, лошо. Вече не Дучето, а Бойко ще скръцне със зъби. Много важно е обаче какво ще се случва и в първия отбор. Оттам червената агитка чака да получи важните сигнали за бъдещите намерения на Димитър Борисов и Иво Иванов. Защото ремонта май няма да се прави със собствени средства, но както и да е.
Сезонът за червените е към края си. По всичко личи, че ще завърши с трофей - първи в ерата „Титан". Въпросът е как да се направи така, че да не остане последен. Отговорът е един: пълен картбланш за Радуканов и запазване на основните футболисти. Те са четирима, без да броим капитанът Тодор Янчев, за когото е ясно, че ще остане в клуба до края на кариерата си, след което ще продължи да бъде свързан с ЦСКА.
Спас Делев, Мишел Платини, Маркиньос и Костадин Стоянов трябва да бъдат задържани на всяка цена, ако собствениците смятат да правят нещо сериозно. Евентуален компромис може да бъде допуснат единствено за Маркиньос, чиято липса ще бъде компенсирана с Гъргоров, Костов или друг талант от българското първенство. Заместници на останалите у нас обаче няма, а отвън ще струват много пари и обикновено трудно се мотивират да играят в А група.
Така че вместо да лепят абсурдни цени на Делев и сие, шефовете да помислят как да подсилят отбора, а не да го разпродават. В момента те се радват на невиждан медиен и обществен комфорт, тъй като уцелиха джакпота с Радуканов. Напълно случайно, между другото. За да не си припомнят вечеринките като онази след Рапид Виена обаче Борисов и Иванов трябва да уловят инерцията и да продължат да градят. Да покажат, че са се поучили от грешките си и вече знаят накъде вървят.
Залъгалките няма да хванат дикиш пред никого. Ако Спас бъде засилен в Русия или Турция и вместо него пристигне нова порция италиански туристи, „Титан" ще се легитимира като зловредно тяло в Борисовата градина. Дотук хилядите гафове можеха да бъдат оправдани с липсата на опит и ориентация, но втора серия ще значи тенденция. Ако сега шефовете изберат бързата печалба пред инвестицията в бъдещето, ще се потвърдят тезите на „болните мозъци", че не са в ЦСКА от чист алтруизъм.
При „Титан" отборът два пъти изпусна левашки титлата, третият път изобщо не влезе в битка за нея. Една национална купа на три сезона не е историческият ритъм, в който ЦСКА е свикнал да живее. Това може да е динамиката на Локо София или Ботев Пловдив, но не и на клубът с трите звезди в емблемата.
Пролетното съживяване 2011 не е индулгенция за цялостната политика на Борисов и Иванов, която е голям провал. Единствената въпросителна до момента бе дали е от незнание или нещо друго, което би било безкрайно жалко. Моментният подем осигурява картбланш, но той съвсем не е вечен. В „Титан" трябва да осъзнаят какъв подарък получават от Съдбата и да грабнат шанса.
Изхождайки от сегашната ситуация, догодина ЦСКА трябва да е шампион, дори с лекота. След като си смачкал Левски на „Герена", отнесъл си двукратния първенец Литекс, прибрал си се на стадиона си, върнал си публиката, естествената тенденция е титла и пробив в Европа. А това няма как да се случи при нова трансферна какафония и започване от нулата за n-ти път.
В момента ЦСКА има перспектива до 6-7 месеца да разполага с шампионски тим, който да играе с успех, а не протоколно, в Лига Европа и след година и половина да атакува големите пари в Шампионската лига. Шефовете обаче да не чакат от Радуканов нови фокуси, а да му ударят мощно рамо. Той вече ги спаси, така че са му длъжни. Борисов и Иванов все още са на „Армията" именно заради треньора и трябва да му целуват ръцете и да го гледат в очите. А не да се опитват да му продават футболистите зад гърба.
Иначе ни чака нов сценарий „Любо Пенев".
