С победа и загуба и три точки - така започна България участието си в Световната волейболна лига. За онези, които са очаквали две бързи и лесни победи над Германия първият двубой вероятно е бил истински шок. А може би и втория, защото победата в него дойде много трудно.
Само че да се изненадваме толкова от старта в турнира означава единствено, че не сме чули посланието на селекционера преди тези мачове. На няколко пъти Радостин Стойчев предупреди честно и открито, че отбора ни не е готов за тези мачове. Особено когато отсреща имаш съперник, който е дисциплиниран, с добри физически данни и никак не лоши като умения волейболисти.
Германия не е противник който трябва да бъде подценяван. Бундестима вероятно е един от малкото отбори в Европа, които могат да се похвалят с двама равностойни играчи на ключовия пост - разпределител. В този тим играе и избраният само преди половин година за либеро №1 в света Фердинанд Тиле. Треньорът им Раул Лозано е достатъчно опитен.
Да, когато имаш в състава си волейболисти като Владимир Николов и Матей Казийски няма как Германия да те притеснява. Но само ако тези двамата са в добро здравословно и функционално състояние. А те не са и това е нормално, след тежкия сезон, изигран на високи обороти.
Но пък правят каквото могат в момента, за да помогнат на отбора. И това се видя във втория мач. Същото важи и за селекционера.
Стъпката направена между двата мача в посока нагоре бе малка, но я имаше. Вторият мач с Германия бе по-добър от първия.
Първият мач с Япония следващата седмица пък със сигурност ще бъде по-добър от втория с Германия. Стъпка по стъпка, крачка по крачка Стойчев ще се справи с проблемите, които между другото не са от вчера, а от години.
Сега обаче е нужно само търпение. Този треньор и този отбор трябва да бъдат подкрепени. И празните седалки в залата да бъдат по-малко.
