На 82 години си отиде Бруно Самартино - най-влиятелният човек в кеча.
Носителят на шампионския пояс за цели 2803 дни бе сред най-големите легенди на спорта през 60-те и 70-те години на миналия век и явен критик на шоу елементите, които бяха наложени в борбите през последните две десетилетия.
Не само велик шампион, но и човек на принципите, Самартино бе сред големите любимци не само за почитателите на кеча в Щатите, но и в световен мащаб.
Роден в малкия италиански град Пизоферато през 1935-а, той е най-малкото от седем деца в семейството. Четири от тях по-късно умират.
Когато по време на Втората световна война родният му град е окупиран от войските на Адолф Хитлер, родителите му търсят спасение в планината Валя Рока в заключителните месеци на войната. В тези тежки времена неговата майка рискува живота си, слизайки до града в опит да осигури прехраната на децата. Бруно преживява тежка треска, но майка му успява да го спаси.
Това е сред първите знаци, че в детето живее дух на борец. Дух, заради който години по-късно става любимец на милиони.
Той пристига в Щатите през 1950 година. Заживява в Питсбърг заедно с баща си.
Заради италианското му потекло е подложен на тормоз в училището от по-големите си съученици, но казва, че е стискал зъби и по този начин се е калявал.
В Америка започва да тренира вдигане на тежести, но с течение на времето Самартино се запалва по борбата и става толкова добър, че дори получава покана от Питсбъргския университет да се включи в техния отбор, тъй като неговата гимназия не е разполагала с тим в този спорт.
Междувременно другата му страст - тази по вдигане на тежести, едва не го вкарва в олпмпийския тим на САЩ за Игрите през 1956 година.
Със своите 185 см. и 127 килограма, Бруно е равностоен на Пол Андерсън, атлет превъзхождащ го с цели 36 килограма. През 1959-а Самартино поставя неофициален световен рекорд, успявайки да вдигне 275 килограма.
Бъдещият световен шампион продължава да тренира и двата спорта, което официално го превръща в един от най-силните мъже на планетата. Естествено, той е забелязан от водещите промоутъри и подписва договор в края на 50-те.
Кариерата му се развива стремглаво и първоначално става любимец на малцинствата и емигрантите - италианци, гърци, мексиканци и евреи, преди да бъде заобичан от цялата страна.
Той грабва първата си титла на WWWF (World Wide Wrestling Federation) през 1963 година, като насред "Медисън Скуеър Гардън" побеждава Бъди Роджърс само за 48 секунди.
Почти осем години по-късно, когато Бруно губи своята титла от друг легендарен кечист от това време - Иван Колоф, много хора в публиката се разплакват, което е документирано на кадри. 7 години, 8 месеца и 1 ден е точната продължителност на царуването му като шампион.
Прекратява кариерата си през 1981-ва, но три години по-късно се завръща в преименувата WWF.
В последния си мач през 1987-а Самартино излиза в тандем с Хълк Хоган срещу Кинг Конг Бънди и Уан мен генг.
Това е и повратният момент в спорта, който излиза от ерата "Самартино", за да навлезе в тази на Хоган.
Бруно не остава равнодушен към промените и е отявлен критик на трансформацията на спорта, който по думите му се е превърнал в цирк.
Многократно е търсен с предложение да бъде вкаран в Залата на славата, но отказва. Най-накрая склонява през 2013-а, като голямо влияние за това му оказва близкият му приятел Арнолд Шварценегер.
Така той за последно се завръща в света на кеча и оправя отношенията си с WWE. Пробва се като треньор, но не успява да постигне нещо значимо като наставник.
С цялостния си принос за кеча обаче Самартино си остава най-влиятелният човек в този спорт в цялата му историята. История, която коравият италианец от Пизоферато пишеше до сетния си миг.
Rest In Peace Bruno Samartino. It was an honor meeting you and talking how many times we could have sold out MSG together back in the day. #RIPBrunoSammartino pic.twitter.com/Df7TgfBDnR
— Rusev (@RusevBUL) 18 April 2018
