Един рицар край релсите

Британските железници били строени толкова отдавна, че животът в централната и северната част на Англия реално е организиран около гарите. Това е теория на самите англичани. Градчета никнат около най-сериозните разпределителни възли.

Един от тях е мъничкият и затънтен Крю. Малък град - голяма гара! На гърба и е най-голямата забележителност на околията. Стадион „Грести роуд", дом на местната гордост Крю Аликзандра. И имение на последния рицар на футбола, оцелял из времената на маргетинг и комерсиализация на тази толкова проста и обсебваща игра.

Дарио Грейди. Споменаваш името в местната кръчма и сякаш слънцето се показва за своите пет минути слава (толкова му се полага на ден да е над тия места). Хората се радват, че знаеш кой е той, черпят те бира, разказват случки за този митичен персонаж. И те поправят: В цяла Англия той е Дарио Грейди, но тук ние си го назоваваме с истинското му име по рождение - Дарио Гради.

Вече 28 години този роден италианец, но англичанин до мозъка на костите си, е всичко за футбола в този град. Мениджър, директор по футбол, движеща сила на клуба. Невероятен авторитет за цяла Англия и почитан като божество в града.

През 1983 г. легендата се ражда. Крю му предлага да стане мениджър и живеещият в Лондон Гради поема на север. Към малкото място между Ливърпул и Манчестър, което има една от най-важните и големи гари в региона. Отборът обаче е невзрачен. В пет от седемте години преди идването на Гради, Крю е завършвал последен в дънната четвърта дивизия.

Тогава обаче изпадащи няма, тъй като отборите от непрофесионалната Конференция нямат право да играят при професионалистите. Чисто формално, тимът на дъното подава документ за подновяване на членството си и за новия сезон, такива са правилата тогава. Е, Крю е завършвал последен толкова често, че шефовете дори не изготвяли нов документ. Просто сменяли датата на стария с година разлика и така го депозирали пак.

Но Гради променя всичко. „Имах само един помощник в щаба, доброволец. Клубът не му плащаше - спомня си 70-годишният вече треньор. - Тренирахме из местни училища, на които оставяхме по една топка за спомен, нямаше как да им платим. Сега имам постоянен асистент, двама треньори на младежите и децата, двама физиотерапевти, медицински щаб и бог знае колко доброволци на работа в клуба. И това без да броим Академията!".

Как този Гандалф на футбола в долните дивизии постига чудото?

Крю хвърля всичко в работата с местни кадри и създава една от първите футболни академии в Англия и Европа. Строят се игрища (най-вече с помощи от фенове и община), пращат се треньори и скаути-доброволци из училища и околни селища, Гради гледа стотици мачове.

Първият тим също се развива. През 1988 г. се изкачва в Трета дивизия, а 5 сезона по-късно стига и до най-високия си връх - Втора лига (която сега е Чемпиъншип). С парите, които нарастват като приходи, Гради инвестира пак в Академията.

А тя е богатство. Какво е общото между Дейвид Плат, Дани Мърфи, Роб Джоунс, Джеф Томас, Ашли Уорд, Дийн Аштън и Сет Джонсън? Всички те стигнаха до националния отбор на Англия, а тръгнаха от Крю. Добавете ирландците Нийл Ленън и Дейвид Хийли, уелсецът Уейн Колинс... Деца, отгледани от Гради, донесли милиони в касата на клубчето. Някога стадионът бил толкова схлупен и невзрачен, че не се виждал от влаковете, които спирали тук. А е долепен до гарата. Сега има огромна и красива нова трибуна, феншоп, козирки и излъчване.

Магиите на Гради продължават вече 28 дълги години. През 2007-а той слезе от поста мениджър, защото бе уморен.

„Някой ден ще умра на скамейката, а това няма да е добре за отбора. Може да загубим...", аргументира се уникалният англо-италианец. Но го върнаха след само 9 месеца, защото отборът не вървеше.

През паузата Гради бе директор на Академията и пак не си тръгна от клуба. През 2009-а отново сдаде поста мениджър, но пак след три месеца го върнаха да спаси положението. Там е и досега, надминавайки дори великия сър Алекс Фъргюсън по дълголетие в един клуб. Има зад гърба си 1523 мача в професионалния футбол, от които над 1300 само с Крю.

На него местните кръстиха улица - „Дарио Гради Драйв", който води до игрищата на Академията. През 2004 г. бе приет в Залата на славата на английския футбол преди хора като Браян Робсън и Йън Ръш. Само преди 20-ина дни Футболната асоциация го награди за особени заслуги към футбола, а още през 2008-а стана Рицар на Британската империя.

Технозвездите от 90-те „Dario G" записали не един хит гостуваха у нас преди време и в едно тв шоу ги питаха на кого е кръстен дуета. „На най-великия футболен треньор в света!", гласеше леко енигматичния отговор. Не поясниха името.

Посветените обаче знаят - двамата членове на групата са от Манчестър и Ливърпул, където безкрайно уважават иконата от гара Крю, свързваща двата града. А и не само там. Името на Гради се произнася с уважение в цяла Великобритания.

„Той е философът на футбола ни, жалко, че няма повече като него", съжали сър Боби Робсън месеци преди да си отиде от този свят, в интервю за „Таймс". В кръчмата в Крю никой няма да съжалява, че Дарио е само един. „Нали си е наш, само наш", ще просъска през зъби подпийналият фен.

Останалите можем само да съжаляваме, че в нашия любим клуб, който и да е той, няма поне по един Дарио Гради.

Новините

Най-четените