Може би най-интересната измежду предварителните групи на Мондиал 2010 събра гигантите Бразилия и Португалия и отбора на Кот д'Ивоар, към който са насочени много очаквания да бъде част от африканската изненада на първото първенство на черния континент. Със сигурност един измежду три от най-големите звезди на съвременния футбол - носителите на „Златната топка" Кака и Кристиано Роналдо и голмайсторът на Висшата лига на Англия Дидие Дрогба, ще трябва да си тръгне от ЮАР преди осминафиналите. В допълнение към тях получаваме и екзотичния тим на КНДР, който не е бил на такъв форум от 1966 г. и отново заплашва да поднесе сензация.
Бразилия
Бразилия е единственият отбор, който е играл на всички 18 досегашни световни първенства и единственият, който има пет световни титли! Това го знае всяко хлапе, но всяко представяне на „селесао" трябва да започне с отдаване на почит за тези постижения.
Seleção е най-разпространеният прякор на националния отбор на Бразилия и на португалски означава чисто и просто „селекцията". Повечето другите техни прозвища идват от цвета на екипите им - Canarinho („канарчетата"), Amarelinha („жълтичките"), Verde-amarelo („зелено-жълтите"), и от успехите им - Esquadrão de Ouro („Златният отбор") и Pentacampeão („петкратните шампиони"). В английската преса е популярно да ги наричат Samba Kings („кралете на самбата"). В България по-някаква логически необяснима причина в определени неразсъждаващи среди е прието да ги споменават като „кариоки" (така са известни жителите на Рио де Жанейро), което е все едно да наричаш всички германци баварци или всички българи - шопи, например.
Несъмнено Бразилия е най-футболната страна (извинявай, Англия!), която е в състояние да произвежда таланти за няколко национални отбора. Неслучайно десетки натурализирани бразилци играят и за чужди държави.
Ако светът беше идеален и всеки получаваше награда за труда си според своя талант, то тогава може би „селесао" щеше да е неизменен шампион във всички мондиали от 1938 г. насам (в първите два - през 1930 и 1934 бразилците все още не са толкова силни), но и футболът нямаше да е толкова интересен. След провала в първенствата в периода 1978-1990 г., когато, въпреки блестящите си състави, „жълто-зелените" не успяха да спечелят титлата, през 1994 г. те поеха по нов път. Под ръководството на Карлуш Алберто Парейра (сегашният треньор на домакините ЮАР) „селесао" заигра по-малко романтичен и по-рационален по европейски футбол. Наред с виртуозите Ромарио и Бебето титуляри в състава бяха атипичните бразилци Мауро Силва и Дунга (сегашният селекционер), а братът на легендарния плеймейкър Сократес Раи бе заменен след първия мач с трети дърводелец в халфовата линия - Мазиньо. В резултат на това жадуваната четвърта титла най-сетне бе спечелена и никой не оспорваше превъзходството им. Въпреки това победата с дузпи след нулево равенство с Италия в най-скучния финал в историята на световните първенства не изглеждаше никак бразилска.
Следващата титла - през 2002 г., бе придружена от по-красива и резултатна игра, което се дължеше повече на навлизането в златна възраст на следващото поколение футболни гении в лицето на Роналдо, Ривалдо и Роналдиньо, отколкото на треньора Луиш Фелипе Сколари.
Сега обаче нещата се завъртяха отново и капитанът на онзи неизящен отбор от 1994 г. Дунга е начело като треньор и често е упрекван за неатрактивното представяне на Бразилия. Въпреки това без особени проблеми миналото лято бе спечелена Купата на конфедерациите, Кака се окичи с приза за най-добър играч, а Луиш Фабиано стана голмайстор.
По длъжностна характеристика „селесао" винаги е фаворит за световната титла, но ще има много сериозна конкуренция в лицето на европейските сили като Испания, Холандия, Италия, Франция и най-богатият на таланти състав на Аржентина, така че няма да е чудно, ако се наложи да почака до домакинството си през 2014 г. за титла.
КНДР
Първото участие на най-изолираната от света страна, един от малкото последни останали верни бастиони на комунизма, е сред най-вълнуващите истории на световните първенства. Тогава, както и сега, севернокорейците (впрочем първата азиатска държава изобщо на мондиал) са считани за абсолютни аутсайдери, но след задължителната загуба от Съветския съюз правят равен с Чили, а после сътворяват нечуваната сензация - 1:0 срещу Италия. На четвъртфиналите се изправят срещу друг могъщ съперник - Португалия, и, след като повеждат с 3:0, Еузебио обръща резултата с четири гола и мачът завършва 5:3.
Сега наследниците на онзи отбор ще се опитат да вземат реванш срещу наследниците на Еузебио и сие още в групата, но мисията изглежда не по-малко обречена. С три изключения: капитанът Хонг Йонг-Джо, който е в руския Ростов, Йонг Тае-се - в японския Кавазаки Фронтале, и Ан Йонг-Хак - в Омия Ардижа, който също е в Джей-лигата, всички останали са играчи на местни клубове, и най-вече на „25 април", който е кръстен на Деня на армията.
Кот д'Ивоар
Най-силният според мнозина отбор в Африка (въпреки че Гана и Нигерия имат основания да възразяват) може да разчита на голмайстора на Висшата лига на Англия Дидие Дрогба, на съотборника му в Челси Саломон Калу, на братята Коло и Яя Туре, играещи съответно в Манчестър Сити и Барселона, на Еманюел Ебуе от Арсенал, Кадер Кейта от Олимпик (Лион), Дидие Зокора и Ндри Ромарик от Севиля и Ги Демел от Хамбургер. Звучи респектиращо!
На дебюта си на световно първенство преди 4 години в Германия „слоновете" взеха всичко на всичко три точки от победата срещу Сърбия и изглежда вероятно да повторят постижението си едно към едно тази година срещу КНДР. Все пак всички тези футболисти от европейска класа ще се опитат да спретнат някоя изненада на Португалия, ако приемем, че да се говори за такава срещу Бразилия е светотатство.
На Купата на африканските нации в началото на тази година те не впечатлиха особено, като мегазвездата Дрогба беше разочарованието на турнира. В резултат на това класиралият ги за Световното Вахид Халилходжич набързо по африкански бе уволнен, като на негово място пристигна друго известно име - бившият наставник на Англия и Мексико Свен Йоран Ериксон.
Португалия
Португалия е дала много на световния футбол - освен с успехите на грандовете Порто и Бенфика иберийската държава може да се похвали и с трима носители на „Златната топка": Еузебио, Луиш Фиго и Кристиано Роналдо. Въпреки тези и други големи имена националният отбор никога не е печелил голямо първенство, а участията му на мондиали са повече от скромни на брой - едва 3. Все пак в две от тях португалците достигат полуфиналите.
Настоящият треньор Карлуш Кейрош, който е печелил две световни титли с младежките гарнитури на страната до 20 г. през 1989 и 1991, ще се опита сега да повтори успеха си, след като онова поколение - на Руи Коща, Фиго и Паоло Соуса, не успя да се домогне до същото постижение на ниво мъже.
В състава на Кейрош не липсват таланти начело с Роналдо и Нани, подкрепени от старите кучета като Деко, Шимао, Карвальо. Въпреки това те съвсем наскоро не успяха да победят бившата си колония острови Кабо Верде, завършвайки със срамно нулево равенство.
Добрата новина от лагера на португалците е, че респектиращият защитник на Реал (Мадрид) Пепе почти със сигурност ще успее да се възстанови за първия мач срещу Кот д'Ивоар след две седмици.
