Впечатляващо начало

10. Висенте Гуаита (Валенсия)

Започна сезона като трети вратар след Сесар Санчес и Мигел Анхел Моя. Съдбата обаче направи същия подарък на 23-годишния талант, какъвто преди година получи Давид Де Хеа - и двамата му конкуренти се оказаха в лазарета заради контузии. Гуаита се възползва максимално от предоставения шанс и показа страхотна игра срещу най-силните съперници на своя тим. До преди разгрома от Реал той имаше един от най-добрите коефиценти.

За представянето му категорично говори и факта, че дори когато Сесар Санчес се възстанови, треньорът на Валенсия Унай Емери остави като титуляр Висенте Гуаита. Феновете пък вече му лепнаха прякора "новият Канисарес". Стражът дори е печелил най-голямата награда за своя пост в Испания - трофея "Замора", макар и като играч на втородивизионния Рекреативо преди един сезон.

9. Силвио (Брага)

Юношата на Бенфика така и не успя да се наложи в родния си тим, затова премина в Рио Аве - отборът, в който успешно се подвизаваше и Фабио Коентрао. През миналото лято Силвио подписа четиригодишен договор с Брага, а през септември дебютира и в националния отбор. Не му повлия и смяната на треньора и идването на поста на Паоло Бенто. По принцип играе от дясно, но се справя и на противоположния фланг - в националния, например, продължава да играе от дясно, а през втория полусезон в клубния си тим играе от ляво. Има завидна скорост и се справя добре при играта и с двата крака.

8. Йосип Иличич (Палермо)

Само за няколко месеца от резерва в аутсайсдер в словенското първенство той се превърна в лидер на отбор от серия А на Италия, които се бори за участие в европейските клубни турнири. През юли Иличич премина в Марибор за 80 000 евро и изнесе много силни двубои в квалификациите на Лига Европа. Агентът му се възползва от тази възможност и разпрати дискове с изявите му из всички по-големи клубове в Европа. Офертите не закъсняха и през август, макар и малко на сляпо, Палермо реши да се довери на Иличич. Италианците платиха 2,2 милиона евро на Марибор и подписаха с футболиста.

Той се бе приготвил търпеливо да чака за място в титулярния състав, но заради многото проблеми наставникът Делио Роси го сложи там почти веднага след финализирането на трансфера му. Словенецът си пасна отлично с Хавиер Пасторе и започна редовно да бележи. За един непълен сезон енергичния Иличич успя да очарова всички с професионализма, скромноста, страхотния си далечен удар, техниката, дрибъла, погледа към играта и отличните пасове. Сега от него се интересуват куп европейски грандове.

7. Анди Каръл (Нюкасъл, Ливърпул)

Преди началото на сезона малцина бяха онези, които вярваха, че Анди Каръл става за големия футбол. Напук на скептиците обаче той вкара четири гола в три мача и завърши първия полусезон като един от най-добрите нападатели на първенството. Керъл доказа, че може да бяга по-бързо, отколкото изглежда на пръв поглед, че може да вкара топката в мрежата почти от всяка дистанция и че има страхотен отскок.

Ливърпул оцени всичко това и плати за Анди 35 милиона лири, превръщайки го в най-скъпия английски футболист в историята. Стартът му на "Анфийлд" бе помрачен от контузии, но това, което успя да покаже в малкото си двубои с екипа на Ливърпул е достатъчно, за да смятат всички, че следващия сезон Анди ще бъде не в списъка с откритията, а в този със звездите.

6. Юто Нагамото (Чезена, Интер)

Нагамото направи впечатление на Мондиал 2010 и това бе достатъчно за завърналия се в серия А Чезена да го привлече в състава си. В началото бе под наем, а през януари бе закупен за 1,7 милиона евро. Въпреки че е само на 24 години той вече има 40 мача за националния отбор, с който неотдавна спечели и Купата на Азия. Тогава той привлече вниманието на Интер, който по това време изпитваше остра нужда от ляв защитник.

Така за втори път през сезона Нагамото смени клуба и отново под наем в замяна на Давиде Сантон. В Милано обаче Юто успя да се пребори за място в основния състав и превърна Интер в интересен отбор за родината си. Нагамото е отборен играч, не се притеснява да влиза в единоборства, може да играе и на двата фланга, освен това не се предава лесно. Не е никаква изненада, че през лятото Интер ще се опита да го откупи и задържи в състава.

5. Шинжи Кагава (Борусия Дортмунд)

Треньорът на националния отбор на Япония Такеши Окада не включи Кагава в състава за световното първенство в ЮАР през миналата година и това позволи на Борусия да го привлече само за 400 000 евро. И като се сравнят цената и качеството това определено е един от най-добрите трансфери в Европа през този сезон. Идващият дори не от първа, а от Втора Японска лига Шинджи с лекота се движи по терена, има силен удар и успешно се изплъзва на съперници, които залагат на сгъстена защита. В навечерието на есенното дерби с Шалке Кагава обеща да вкара два гола на "кралскосините" и удържа обещанието си.

"Дортмунд ще го помни дълго", категоричен е треньорът на новия шампион Юрген Клоп. За лош късмет по време на Купата на Азия през януари Кагава се контузи и пропусна останалата част от сезона. В негово отсъствие обаче Борусия записа далеч по-слаби резултати от тези през есента.

4. Антоан Гризман (Реал Сосиедад)

На феновете, които следят младежкия футбол Гризман е познат от миналото лято, когато като част от националния отбор на Франция до 19 години, спечели европейското първенство. На феновете на испанския футбол той е известен от миналия сезон, когато помогна на Реал Сосиедад да се качи от Сегунда Дивисион в Примера. На останалия свят Антоан стана известен след като отпразнува един от головете си, сядайки в паркиран на пистата автомобил.

По принцип играе като ляв полузащитник, но има свободата да действа и по целия фронт на атаката. Притежава добра техника, скорост, умее да чете играта, може да стреля еднакво добре и с левия, и с десния си крак. Феновете на Реал Сосиедад обаче го обичат не само заради игровите му качества, но и заради оригиналните начини, по които отпразнува попаденията си. Гризман пък цени високо клуба, който го е възпитал и целия баски регион.

3. Джак Уилшър (Арсенал)

За страхотните качества на полузащитника се заговори още преди година, но малцина можеха тогава да си представят, че на 19 години Джак ще стане основен играч в стартовия състав на Арсенал и че ще засенчи дори световния шампион и капитан на "артилеристите" Сеск Фабрегас. В Уилшър се съчетават най-добрите качества на английската и континенталната школа. По поведението и непримиримостта си той напомня много на Стивън Джерард, докато техниката и паса му все едно са научени в школата на Барселона.

Способен е да играе както като типичен плеймейкър, така и като атакуващ полузащитник и може да стане лидер в халфовата линия на Арсенал и Англия в следващите десет години. Той вече привлече вниманието на Европа като обра похвалите при победата на Арсенал над Барселона в Шампионската лига. Получи признанието на колегите си, които го избраха за №1 при младите футболисти и му отредиха място в идеалния отбор на Висшата лига. С израстването на Уилшър на Арсенал ще е по-лесно да преживее все по-вероятното напускане на Сеск Фабрегас.

2. Марио Гьотце (Борусия Дортмунд)

Марио Гьотце е доказателство, че направените преди години реформи в немския футбол продължават да дават добри резултати. В играча на Борусия има по нещо както от Месут Йозил, така и от Томас Мюлер. По подобие на полузащтника на Реал Марио притежава великолепна техника и умее да намира свободно пространство, а точно като Томас Мюлер е свикнал сам да завършва атаките на своя тим. По дрибъла обаче той превъзхожда и Йозил, и Мюлер.

Пътят от перспективна резерва до звезда Гьотце измина за няколко месеца - през август миналата година той нямаше нито един мач за първия състав на Борусия, а сега вече е част и от националния отбор. Матиас Замер и треньорът на Бундестима Йохами Льов пък не пестят комплименти за него.

1. Хавиер Ернандес (Манчестър Юнайтед)

Само до преди две години той сериозно се замисляше дали изобщо да се занимава с професионален футбол. Хавиер произхожда от много футболно семейство - и дядо му, и баща му са играли за Мексико на световно първенство и всички очакваха от него да постигне същото, че и повече. Вместо това обаче Ернандес често остава на пейката в състава на родния "Чивас Гуадлахара" и така и не успява да се утвърди като надежден голмайстор. Това става едва през миналия сезон. Скаутите на Юнайтед обаче не се стряскат от този факт и побързаха да убедят клуба, че трябва да привлече играча още преди Мондиал 2010 където цената му се очакваше значително да нарасне.

Ернандес се приспособи бързо към английския футбол, дори по-бързо отколкото към този в родината си. В дебютния си сезон с екипа на Манчестър Юнайтед той вече има 19 гола. Често е сравняван с Майкъл Оуен, който сега влиза на терена като негова резерва. Чичарито е също толкова бърз, също така обича да притеснява последния в защитата на съперника и също толкова внимателно се отнася към головите ситуации.

Всъщност, тъй като в началото бе по-често резерва Ернандес бе сравняван и с Оле-Гунар Солскяр, но Хавиер бързо избяга от това определение и от позицията на резерва. Сега той е сред водещите нападатели на Манчестър Юнайтед, а прогресът му накара сър Алекс Фъргюсън първо да се откаже от схемата 4-5-1 в големите мачове и след това да прати за дълго на пейката голмайстора на Висшата лига Димитър Бербатов. Хавиер изгради отличен синхрон с Уейн Рууни и този нападателен тандем вероятно още дълги години ще тормози защитите на съперниците.