Помня го от 17-годишен. Тогава просто някой си Йовов, дори не знаехме малкото му име.
Когато дебютира за Левски - не в онзи мач срещу Черно море, когато ни шашна с техника и с два гола срещу бившия Лекс (днешен Литекс). Тогава бе дебютът му в „А" група, но си го спомням още от пролетта предишния сезон, когато влезе като смяна в един мач с Нефтохимик от някогашната Купа на професионалната лига.
Това бе първата му крачка в мъжкия футбол, а през есента, когато вкара двата гола, всички бързо научиха имената му.
Моментално му бе залепен етикетът „новият Гиби Искренов", дойдоха големите надежди и любовта на публиката, която крещеше на противниковите защитници: „Леко, бе, ей! Ще контузиш Детето!".
Първият прякор, с който го знаеха на „Герена", бе именно Детето. Изглеждаше толкова крехък, сякаш ще се счупи при някое по-остро влизане. И същевременно толкова бърз и техничен.
За добро или зло, Ицо навлезе в първия отбор на Левски през 1995 г., когато големите имена, спечелили три поредни титли и четвъртото място на САЩ'94, бяха разпродадени.
Това му помогна веднага да се наложи като титуляр и още същия сезон той записа 24 мача и 10 гола. Играеше като млад бог, но времената бяха такива, че силовите прийоми бяха завладели българския футбол, в Левски нямаше пари, колкото в други отбори, нямаше „организация". През първия си „син период" Йовов не можа да вземе нито една титла.
Междувременно обаче тийнейджърът се почувства звезда, по-голям, отколкото е в действителност, взе книжка, фучеше с бясна скорост с БМВ-то си и формата му спадна.
Очакваше се, че в германския Мюнхен, където тогава играеше Даниел Боримиров, ще го стегнат и ще го направят футболист от европейска класа. Е, не се получи - Мюнхен и Йовов не се харесаха и той скоропостижно се върна в България - първо в Локомотив (София) и след това в Литекс.
Детето вече бе пораснало и се наложи в националния отбор - отново в един мъртъв период, когато там не се случваше нищо. Голямо чудо, че е титуляр в нападението. Звездоманията май го тресеше и в Литекс, защото клубният бос Гриша Ганчев му се ядоса сериозно, получи и контузии. В един момент, през 2004 г. изглеждаше, че Йовов е свършен за футбола на 27 години - язък за големия му талант.
Тогава обаче от родния му клуб му подадоха ръка, а той въобще не се поколеба да я приеме, като дори се говори, че е платил от джоба си на Литекс, за да го пуснат в Левски.
Нататък историята я знаете - четвъртфинал за Купата на УЕФА, групите на Шампионската лига, три титли, завръщане в националния отбор.
И след Детето, след обидните прякори Манекена и Раницата, той бе наречен Бижутера - заради онзи велик гол, който вкара на Фабиен Бартез в групите на тогавашната Купа на УЕФА.
Късният Йовов е зрял и интелигентен. Дори за малко се размина с това да стане кмет на родния си град Своге.
Сега на 34 той се чуди дали да се откаже. Заговори за това отново дни след като отбеляза два гола във вратата на Берое.
Явно е, че му се играе още, но като футболист, „видял две и двеста", обожаван и освиркван, извървял повече пъти от всеки друг в българското първенство пътя от „Осанна" до „Разпни го", той трябва да знае, че е добре да спреш, докато още си силен.
До края на първенството има още много време - може и Левски да спечели титлата, нищо не се знае. Христо вече е най-резултатният футболист в „А" група от все още състезаващите се, а и със сигурност ще мине постижението от 120 гола на своя приятел и настоящ спортен директор в клуба Георги Иванов - Гонзо.
Той може и да му предложи нов договор след настоящия сезон, но по-добре е Йовов да откаже - за да го помним с изявите му на терена такъв, какъвто го обичаме.
