Вече близо седмица чета статии и коментари, свързани с публикациите на Димитър Бербатов в неговия блог. Като млад човек и аз бих искала да живея в един позитивен свят, в който няма място за злоба и завист. Уви,това мое желание ще остане в сферата на мечтите. Питам се какво кара хората да са настроени толкова негативно към всеки успял и реализирал се в своето поприще човек.
Явно народопсихологията на българина е такава. Не можем да признаем чуждите успехи, не можем да се примирим с щастието на другите. Всеки е на принципа: "Не искам аз да съм добре, а на Вуте да му е зле"! Докато животът ни се осланя на това "кредо", няма да постигнем никакъв личен, а също и национален успех.
В първите си две статии Бербатов казва много истини. Футболът в България няма как да се развива при такива тежки условия. Няма терени, няма бази, няма дисциплина, но най-важното е, че няма воля от страна на ръководството за промяна. Няма и да има, защото всички "шефчета" се интересуват само от парите, които ще приберат в джобовете си. Кои от тези босове направиха нещо, за да подкрепят детско-юношеските школи, да развият спорта в училищата или да подпомогнат талантливите деца на България? Отговорът е ясен. Никои!
"Големите" имена в спортната журналистика обърнаха внимание само на думите "ЩЕ НАПИША И НЕЩО МНОГО ВАЖНО ЗА ВСИЧКИ завистници, АЗ СЪМ МНОГО НА ВИСОКО, ЗА ДА ВИ ВИЖДАМ. А ДОРИ КАТО ТРЪГНА ДА ПАДАМ, ПАК НЯМА ДА ПАДНА НА ТОЛКОВА НИСКО."Явно са се припознали като адресатите на това послание от Бербатов.
Защо никой не написа или не каза една добра дума за благотворителната дейност на този човек? Защото това не е сензация, няма жълтина, няма скандал. В днешно време се търси само комерсиалното, никой не обръща внимание на важните неща. Не може един човек да бъде толкова оплюван при положение, че е направил много за България, колкото и някои да не го признават. Най-малкото, което му дължим, е да застанем зад гърба му, когато на Острова го критикуват знайни и незнайни "разбирачи", а не да плюем в хор с тях.
Има много футболни звезди, които си запазват централно място в медиите с изцепките си. Те ли са пример за подражание за подрастващите български футболни таланти? Мисля,че отговорът е достатъчно красноречив.
Нека пазим това, което имаме, а не да го проиграваме с лека ръка. И най-важното! Нека бъдем обективни, а не субективни. Нека се радваме с успехите на българите, които ни представят по света и бъдем съпричастни към тях в трудните им моменти.
