Ако сте фенове на т.нар. "германска вълна" в Netflix, BioHackers трябва вече да е попаднал пред погледа ви.
На фона на огромния успех на Dark, както и на някои доста добри шоута като Unortodox, Babylon Berlin и How to Sell Drugs Online (Fast) мнозина гледаха с доста очакване към този мистериозен сериал за това как науката може да си играе на Бог или дори да иска да го замени.
Самият сериал започва наистина интригуващо - експресен влак, се движи безшумно из планинския пейзаж, а изведнъж една жена се задъхва и припада, изпаднала в шок. Макар някой пътници да се опитват да я реанимират, в един момент се оказва, че и други тръгват да падат по земята. Целият вагон е ударен от смъртоносна заразна болест....
Но това не е сериал за опасна пандемия. Това е сериал за науката зад нея, за онези опасни върхове на биологията, в които човек е на крачката между това да бъде брилянтен откривател, но на цената на жестокости отвъд човешкия морал.
В момента науката е достигнала до онова си ниво, че вече с достатъчно ДНК от даден човек можеш да разбереш за него почти всичко - от външни белези, през някои от най-големите му тайни от миналото, та до това от какво ще умре.
И BioHackers показва това. Шоуто има наистина сериозни съветници, що се отнася до научната част на сериала. Един от тях е молекулярният биолог Оле Плес известния институт Фраунхофер, като в интервю за портала на Netflix той обяснява, че е наистина доволен от отразяването на научната част на нещата в него.
А BioHakers показва наистина някои странни и диви неща, които (надяваме се) все още са в сферата на фантастиката - от светещи в тъмното мишки до ръце, които придобиват магнетизъм към металите.
Докато хората по света се борят с коронавирусната криза, идеята на този сериал е да даде храна за размисъл на зрителите - какво се случва, когато в един момент хората започнат да се сблъскват редовно с неща, които са много по-големи от самите тях. Какво се случва със самият човешки морал, когато може би си на границата на това, което преди се е смятало само за поле на Бог - да унищожаваш болести и да променяш организмите на ниво ДНК.
Сериалът се заиграва с идеята сами като вид да редактираме нарочно поставените грешки в човешкия генетичен код. Да се изрязват нередностите, които биха ни направили по-болнави, по-слаби физически и по-склонни към развиване на несъвършенства и неправилни мутации. Въпросът обаче е на каква цена идва това умение.
Самата история се предава през очите на Мия - студентка по медицина, която обаче има тайна мисия. Мисия, която се свързва с едно от светилата на германската биология - проф. Таня Лоренц. Двете имат общо минало, което може да разруши кариерата на Лоренц.
Шоуто изобилства от типичните неща за един колежански сериал - партита, любовни триъгълници, откачени младежи, които правят глупости в свободното си време. С тази разлика, че героите на шоуто се забавляват "хаквайки" биологични организми (понякога собствените си). Така виждаме трева, която свети, докато я пушиш, и хапчета, които ти помагат да стоиш под вода по-дълго.
Именно цялата тази научност на проекта го прави интересен - показва ти къде сме научно в момента (относително) и какво бихме могли да правим за в бъдеще. Това прави сериалът приятен, но за съжаление не и добър.
И причината е, че макар в научно естество да е много напред, фантастичната част е тази която куца. И не говорим толкова за фантазия и диво препускане на въображението. Колкото за развитието на самата история на сериала.
Да, имаме основния сюжет, има ги ключовите моменти в него, наличието на мистериозност, но не и онзи начин на предаване, което ще събере тези два фактора и ще ги превърне в история, която ще те накара да спреш, чак след като изгледаш всички 6 епизода.
В един момент усещаш, че създателите на шоуто толкова сякаш са се фокусирали върху това то да изглежда автентично, че са позабравили малко онази част, която го прави и развлекателно.
Героите са просто устроени и им липсва онази дълбочина, която да ги направи истински и реалистични. А действието, на свой ред, стои малко претупано и насилено.
В никакъв случай BioHakers не може да се нарече слаб сериал и определено си заслужава да му се даде шанс. Това обаче идва много повече заради страничната информация, която ще научите за технологията CRISPR за редактиране на гени и за генните терапии като цяло, отколкото заради някой герой или заради самата история.
