"Това вече го гледахме миналата седмица по телевизията!" Може би все по-често ви се случва да изречете тази реплика. Препратката е към завой на действието в някой сериал, който изведнъж се случва и в съвсем реалните новини.
Най-новият пример дойде, когато в нашумелия американски сериал Madam Secretary показаха как САЩ издирва и ликвидира Джон Джихадиста. Буквално пет дни по-късно гръмна новината, че истинският джихадист също е убит, пак с помощта на дрон.
Така сериалът, чиито втори сезон върви по CBS в момента и разказва историята на фиктивния държавен секретар Елизабет Макорд - роля, изпълнявана със замах от Тиа Леони - влезе в престижната и дълго обсъждана група на сериалите, предрекли важни събития.
Ето ви още няколко от най-известните примери:
Прайм-тайм шоуто Person of Interest, в което действието се върти около машина, четяща всеки имейл и подслушваща всеки разговор като начин да спре терористични атаки, още през 2012 г. показа епизод за млад анализатор, решил да разкрие на света масивното и нелегално събиране на данни.
Година по-късно Едуард Сноудън, дори визуално идентичен с фиктивния герой, разкри на света глобалната шпионска програма на Агенцията за национална сигурност на САЩ.
Както разказа сценаристът и продуцент на Person of Interest Аманда Сигъл пред сп. New Yorker: "Ние всички дойдохме на работа вече прочели статията, разкриваща масовото събиране на данни, и ни трябваше цялата сутрин, за да осмислим, че нашият сай-фай сериал някакси е станал по-истински".
Последният сезон на драмата The West Wing от 2005/2006 показа предизборната кампания на млад, непознат сенатор от Демократическата партия за президент на САЩ.
Както Барак Обама малко повече от година по-късно, фиктивният кандидат Мат Сантос не беше бял американец, а от малцинствата. Сантос всъщност беше от латино произход, но много от битките в предизборната кампания на The West Wing после бяха повторени на живо.
Тази седмица The West Wing отново е в новините по повод на дебата за приемането на бежанците в САЩ.
Някои от водещите републиканци сега съвсем наистина настояват не само мюсюлманите да минат по-щателна проверка, но дори сирийските християни, търсещи убежище в Америка, да бъдат проверявани дали наистина ходят на църква.
Феновете на The West Wing веднага разпознаха, че подобен дебат и дори препитване на бежанци (обаче от Китай) вече е ставало на малкия екран и пуснаха в социалните мрежи доста поучителен клип по темата.
В комедийния анимационен сериал "Семейния тип" (Family Guy) говорящото бебе Стиви още през 2009 г. настояваше, че Брус Дженър всъщност е жена, "красива, елегантна холандка".
Тази година Брус официално стана Кейтлин Дженър.
Дори в малкия свят на българските сериали "Под прикритие" се разписа в листата, когато стрелбата по Златко Баретата в Съдебната палата през 2013 г. напомняше на измисления от сценаристите атентат на същото място сезон преди това.
Всъщност, тенденцията тв продукциите да изпреварват реалността не е нова.
Футуристичната поредицата Star Trek отдавна е известна с "пророчествата" си за изобретения, които днес са реалност, например Google очилата, таблетите и 3D холограмите.
Създателите на научнопопулярни сериали по правило обаче се интересуват от технологиите и тяхното развитие. Така че изненадата не е кой знае колко голяма, когато сериозната идея на някой учен, "преведена" на масов език от сценаристите, изведнъж стане реалност.
Щом обаче сериалите предрекат политически или международни събития, неизбежно надвисва въпросът откъде и как хора, уж далеч от лостовете на властта и прекарващи времето си, пишейки в задушни филмови студия, изведнъж нацелват точния ход на историята.
Все пак политиката, като дълбоко човешка дейност, често е хаотична, с ред нелогични завои и безсмислени отклонения. Дори социолозите, които следвайки сложна методология, измерват нагласите в числа, грешат достатъчно пъти в прогнозите си.
Няма съмнение, че способността на тв продукциите да "предричат" е директно свързана с настъпилия златен век на сериалите.
Амбициозността на продуценти и канали да показват все по-изпипани сюжети, сложни характери и комплексни разказвателни арки изисква и експертно познаване на реалността. А това наложи Холивуд да търси и активно да вербува хора, които доскоро нямаха нищо общо с филмовия бизнес.
В сценарните екипи на нашумелите и хвалени от критиците сериали вече масово можете да откриете пенсионирани служители на ЦРУ, ветерани репортери, бивши съветници на Белия дом и т.н.
Съответно те не само вкарват повече реализъм и интересни детайли. Експертите също дават увереност на продуцентите да изследват теми и събития от истинската политика, които иначе биха били твърде сложни за екип от лаици.
Така например създателят на "Наркомрежа" (The Wire) - сериалът, смятан за най-култовия от всички култови продукции - Дейвид Саймън е дългогодишен криминален репортер в Балтимор.
Главният сценарист на нашумелия шпионски трилър The Americans Джо Уайзбърг е пенсиониран ЦРУ агент.
Илай Ати, отговорен за създаването на образа на Мат Сантос в The West Wing, е бивш политически съветник в администрацията на Бил Клинтън. Това обяснява също как например е знаел, че малко известният сенатор Барак Обама планира да се кандидатира за президент две години преди официалното обявяване.
Ати дори е интервюирал архитекта на кампанията му Дейвид Акселрод, когато не повече от стотина души са знаели какво става.
Дори да не могат да привлекат към екипите си експерти от подобен ранг, достатъчно професионалните сценаристи са амбицирани далеч над изискванията на чистото забавление. Те четат най-новите експертни книги, посещават специализирани конференции и семинари, сближават се с най-интересните мислители на нашето време.
Идеята за Person of Interest, шоуто за машината, събираща масово данни, например идва директно от разследванията на американския журналист Шейн Харис, превърнати в 2010 г. в книгата The Watchers: The Rise of America's Surveiliance State за разцвета на американската шпионска индустрия.
Запознавайки се добре с подслушвателните механизми и хората, замесени в системата, сценаристите неизбежно са се сетили, че някой идеалист от младите попълнения в закостенелите разузнавателни агенции неизбежно ще бъде разочарован и ще реши да направи нещо. Какъвто бе и по-късно случаят със Сноудън.
За Madam Secretary не е известно да работи пенсиониран висшестоящ служител на Държавния департамент. Фактът обаче, че САЩ търсят под дърво и камък Джон Джихадиста, също не бе кой знае каква тайна. Изненадващото бе, че сценаристите не се посвениха да покажат взривяването му с дрон от въздуха и поставят пред зрителите комплексния контекст на случилото се, докато последните си седят на дивана в неделя вечер.
От въпроса за вдигането на рейтинга на американския президент, през убийството на невинни хора, оказали се на грешното място в грешното време, до въпроса дали Джон Джихадиста не трябваше да бъде хванат жив, разпитан и изправен пред съда.
Така, в решителността си да изследват процесите с почти клинична точност, сценаристите на сериали всъщност все повече започват да имитират работата на истинските политически съветници, професионални анализатори и разузнавачи.
Защото събирането и осмислянето на информация и разиграването на различни сценарии е по същество каквото правят и двете групи. Също като сценаристите, така и съветниците, и анализаторите се надяват да уцелят правилния развой на историята.
С единствената разлика, че професионалистите имат достъп до класифицирани данни и реалните международни играчи, а действията им водят след себе си съвсем истински, сериозни последици.
