Нека веднага уточним нещо, модерният гейминг си е съвсем добре - игрите стават все по-големи, бюджетите растат непрекъснато, а графиката непрекъснато повишава реализма си.
Въпреки това, докато на преден план кипи битката на високите резолюции и новите технологии като виртуалната реалност, в последните няколко години наблюдаваме един интересен феномен - все повече разработчици и геймъри поглеждат назад към ерата на 8- и 16-битовите игри от края на 80-те и началото на 90-те години в търсене на вдъхновение.
И ако ви се струва, че това не е кой знае колко отдавна отминало време, то бъдете сигурни, че за стандартите на гейминга - една толкова тясно обвързана с развитието на технологиите индустрия - става въпрос за прецедент, сравним с това изкуство като киното да се върне към 60-те години.
И както обикновено, нещата започват с нуждата
Някое малко независимо студио, което няма бюджета да реализира по-мащабна игра, решава да почерпи от пикселизирания стил на отдавна отминали поколения. Друг разработчик се опитва да пребори по-ограничените възможности на мобилните устройства, възраждайки идеи от геймплея на стари класики за конзоли като NES, SNES или Sega Genesis. Много бързо това стихийно явление набра инерция и днес виждаме все по-голям брой игри (и не само от малки студиа), опиращи се на визия и геймплей, които доскоро смятахме за безвъзвратно отминали.
Казват, че новото често не е нищо друго, освен добре забравеното старо, а улисани по новите мощни конзоли и видеокарти с немислим доскоро капацитет, мнозина позабравиха, че сред игрите на 80-те и 90-те също имаше големи хитове, иновативни заглавия и онази легендарна надпревара между Nintendo и SEGA, която вдигаше адреналина на милиони фенове десетилетия преди появата на сегашните им любимци. Същите тези игри постигаха това с комбинация от фактори, които днес вдъхновяват този своеобразен ренесанс на ретро гейминга и завръщането към славните корени.
Да вземем например управлението. Модерните контролери имат дузина бутони и аналогови стикове, които позволяват разнообразие от комбинации, но ако оставите настрана играта за седмица, после със сигурност ще имате трудности да си припомните всички тези удари и ходове. Преди време огромната част от игрите бяха базирани около схеми с не повече от три или четири бутона. Всъщност някои жанрове като бойните заглавия - представете си класики като Double Dragon или Streets of Rage - неотлъчно следваха една и съща схема без значение коя игра играете. Днес същата тази по-опростена схема на управление е особено приложима при мобилните игри, където в голямата част от случаите няма възможност за използване на физически контролер, а претрупването на тъчскрийна с виртуални бутони никога не е добра идея.
По-опростено обаче не означава по-малко креативно
Фактът, че игрите на 8- и 16-битовото поколение бяха двуизмерни и не затрудняваха разработчиците с комплексни графични механики, означава че те имат повече време за други неща.
Нуждата да постигнеш повече с по-малко стимулира въображението и изважда на преден план иновативното мислене.
Пред подобна ситуация са изправени днес много независими разработчици, които предпочитат да заложат на опростена графика за сметка на изненадващо дълбок и разнообразен геймплей. Заглавия като Dash Quest за мобилни устройства или Nuclear Throne за РС и конзоли показват точно това.
Днешният пазар е препълнен с игри и огромен брой заглавия се конкурират за вниманието и джоба на потребителите. Поради това, ако първото впечатление не е добро или играта се стори прекалено тромава, доста вероятно е повече да не посегнете към нея. По тази линия много нови игри отново прибягват до формата на някогашните им предшественици, чиито ярки цветове и приятна за окото пикселна графика ги правят особено привлекателни. Това е най-ясно изразено при мобилния гейминг, където играта на кратки сесии отговаря идеално на нуждите на потребителите.
За изгубените монети и нерви
Не позволявайте обаче на шарената графика да ви заблуждава, защото игрите на 80-те и 90-те са едни от най-трудните и предизвикателни в историята на гейминга.
И едва ли има по-красноречиво доказателство за това колко назад гледат днешните студиа от невероятния възход на идеята за високата трудност.
Поредици като Dark Souls и Ninja Gaiden, а заедно с тях и все по-увеличаващ се брой независими (инди) игри, изградиха репутация на база на своята трудност, която е неочаквано освежаваща, след като в последното десетилетие бяха положени доста усилия игрите да се превърнат в максимално „приятелски" и щадящи нервите и времето занимания. Но ако днес малцина избрани геймъри могат да се похвалят с успехите си в Dark Souls, то преди 25 години милиони бяха изправени пред предизвикателството да изиграят Ghouls 'N Ghosts или пък да стигнат до края на Shinobi само с един кредит. Тогавашните игри залагаха не на бляскава графика и комплексни истории, а на убийствени изисквания за координация между ръката и окото, рефлексите и паметта. Всеки, който някога е играл на аркадни игри в някое заведение, пази скъпо спомена за стотиците монети, погълнати безпощадно от машината, само за да види надписа Game Over на последното ниво и да започне отначало.
Завръщането към корените на гейминга не трябва да се разбира като нещо буквално.
Като много други неща, дизайнът на игрите търпи естествено развитие - узряват идеи, появяват се нови технологии, зараждат се концепции, които са били немислими или технически неприложими преди десетилетие.
Ето защо, добрите разработчици днес умело комбинират тези плодове на близо 40-годишната гейм еволюция с онези характеристики на ретро игрите, които позволяват свеж и забавен геймплей.
Никой подобен материал не би бил пълен без да споменем поне част от новите игри, които се облягат на класически концепции, затова нека опитаме, без да претендираме за изчерпателност.
Особено при мобилните игри се наблюдава скок в популярността на класически жанр като Roguelike заглавията - генерирани на случаен принцип нива, възможност за многократно изиграване и високо ниво на трудност - затова не пропускайте имена като Dungelot: Shattered Lands, Dash Quest, Greedy Cave, Wayward Souls и др.
Високата трудност е отличителна черта при игри като серията Dark Souls и Salt and Sanctuary. При всичките си проблеми, току-що излязлата Mighty No. 9 е продължението на 2D екшън платформъри като Mega Man, което феновете чакаха с десетилетие. Shovel Knight е обяснение в любов на NES феновете и една от най-популярните игри в последната година. И още няколко заглавия, които заслужават внимание - Rogue Legacy, Mercenary Kings и Hotline Miami.
Каквито и да са вашите предпочитания, сред разнообразието от ретро-вдъхновени игри със сигурност ще откриете и „своето" заглавие. Ако обичате различните и предизвикателните игри, интересувате се от историята на гейминга или пък просто сте любопитни да разберете поне отчасти как са изглеждали игрите „някога", не пропускайте да пробвате някое от многото интересни подобни предложения, налични за компютър, конзоли и мобилни устройства.
