В много отношения бойните игри са есенцията на гейминга. В това да се изправиш директно срещу опонента без никакви разсейващи елементи има нещо първично и вълнуващо.
В известен смисъл, дори първата комерсиална игра Pong е бойна, защото в нея двамата играчи имат една-единствена цел: да победят противника, разчитайки само на собствените си рефлекси. В същото време обаче, в зората на гейминга бойните игри си остават ограничени до по-детски вид, който наподобява комиксите и анимационните филми от онова време.
Няма ли да бъде много по-интересно ако направим игра която да изглежда реалистично и дори брутално, точно както би била една кървава схватка - това си мислят група млади разработчици от Midway през 1991 г., докато гледат популярните екшъни от онова време "Кървав спорт" и "Универсален войник" с Жан-Клод Ван Дам.
Идеята им се доближава до реализация когато компанията получава предложение да направи игра по новия филм на актьора, но по-късно сделката се проваля. Успехът на Street Fighter 2 обаче убеждава Midway, че в хрумването има нещо и издателят дава зелена светлина за проекта. Закачката с Ван Дам си остава и първият персонаж в Mortal Kombat Джони Кейдж е базиран именно на него. Вдъхновението си за сюжета и атмосферата екипът черпи от китайската митология, легендите за кунг-фу майсторите и популярните филми от Хонг Конг, в които бойни изкуства и свръхестествени елементи се смесват.
За да се различава от своите конкуренти на пазара, първата игра прибягва до няколко трика. Най-напред, героите в нея не са рисувани, а представляват дигитализирани версии на бойци. Това създава по-голям реализъм и кара играта да изпъква технически. По-важното решение обаче е свързано с включването на насилие и обилни количества кръв, които да съпровождат битките.
Както завишените изисквания, така и съществуващата по онова време цензура правят невъзможно издаването на Mortal Kombat за домашни конзоли.
Ето защо главният дизайнер Ед Буун и екипът му, който се състои от скромните трима души, решават играта да се появи за аркадните машини.
Тогава те все още са в апогея си и около шкафовете с Mortal Kombat бързо започват да се оформят тълпи от младежи, които с блеснал поглед следят случващото се на големия екран, докато един щастливец, добрал се до стика и бутоните, играе. Основната причина за необичайното внимание се крие в т.нар. „фатали" - брутални завършеци, с които може да извършите невиждани - и честно казано, анатомично невъзможни - неща върху победения си противник, който безпомощно се поклаща на фона на станалия прочут днес надпис „Finish him!".
Тези убийствени удари са възможни само след като въведете определена комбинация от бутони. В годините преди необятните ресурси на интернет, тези кодове са не по-малко митични от самата игра и геймърите ги споделят с шепот и благоговение. Някои от тях наистина работят, докато други са плод на развинтеното въображение на играчите, жадно за всевъзможни кървави детайли.
Сред зяпачите, които не спират да се чудят на тази нова и дръзка игра, е и едно американско хлапе. Безкрайно впечатлено от видяното, то веднага моли баща си да му купи току що излязлата версия на Mortal Kombat за неговата конзола Sega Genesis.
Като шеф на кабинета на влиятелния сенатор Джо Либерман, Бил Андресен няма проблем да направи покупката, но остава с широко отворени очи, когато вижда мащабите на дигитално насилие, което е свободно достъпно за децата.
Андресен веднага се обръща към сенатора, който също е потресен от видяното и започва инициатива за създаването на регулаторен орган, натоварен със задачата да преглежда и оценява пусканите на пазара игри. Въпреки че предоставянето на продукт за оценка и рейтинг е напълно доброволно, огромната част от издателите на видеоигри го правят. Причината е проста - в противен случай големите вериги и магазини на територията на САЩ и Канада ще откажат да продават съответната игра. Така наред с противоречиви игри като Doom и Night Trap, Mortal Kombat става една от първопричините за въвеждането на добре познатите днес ограничителни рейтинги при развлекателния софтуер.
DOS версията на оригиналната Mortal Kombat се появява през 1994 г. и се счита за най-достоверния порт на аркадния оригинал като графика и геймплей.
Мнозина РС геймъри в България със сигурност си спомнят как в средата на 90-те години презаписаните дискети с Mortal Kombat са сред най-ценните и разменяни.
Ако пък сте сред щастливците, притежавали CD-ROM версията, може да се насладите на оригиналните звукови ефекти и музика.
Поредицата си остава известна най-вече с ефектните завършващи удари, които през годините търпят любопитни промени. В Mortal Kombat 3 идва ред на т.нар. Animalities, с които победителят се превръща в могъщо животно, което довършва поваления опонент. Ultimate Mortal Kombat 3 носи Brutality, където с комбинация от удари буквално го разбивате на парчета. Mortal Kombat: Deception добавя и възможността за "харакири" или самоубийство на победения, като надпреварата тук е той да го изпълни преди стане жертва на завършващия удар.
Не всичко обаче е толкова мрачно. Friendship завършеците, въведени в Mortal Kombat II, изразяват приятелски жестове към опонента вместо традиционните касапници. Идеята е този комичен елемент да бъде закачлив отговор на вниманието, което серията получава заради кърватото си съдържание. Същата игра предлага и Babality, където пък превръщате врага в бебе за още по-шантав хумористичен ефект. Накрая, Mortal Kombat 3 отбелязва възможността за Mercy - победителят възстановява минимално количество от точките живот на победения, за да продължи битката.
Като повечето поредици от 90-те години, в един момент Mortal Kombat забавя темпото, докато феновете вече се прехласват по новости като лъскавата триизмерна графика и онлайн мултиплейъра.
Но играта вече е толкова голяма, че марката далеч надхвърля пределите на гейминга. По нея са реализирани две холивудски екранизации, споменават я в комедийни сериали като "Малкълм" и "Женени с деца", тя е в заглавието на дебютния албум на метъл групата Powerglove, на нейно име дори е кръстен опасен нов наркотик. Самите геймъри водят разгорещени дискусии кои са любимите им герои - имена като Рейдън, Субзиро, Кано, Шао Кан и Шанг Цунг са най-споменаваните в отделните лагери. Други компании се опитват да копират рецептата за успех с десетки клонинги, сред които Killer Instinct, Primal Rage, Thrill Kill и др.
След фалита на Midway, марката Mortal Kombat и екипът зад нея са придобити от медийния гигант Warner Bros., който основа новото NetherRealm Studios. Оттогава видяхме възраждането на поредицата с простичко наречената Mortal Kombat от 2011 г., последвана от Mortal Kombat X от 2015 г.
След броени дни на пазара ще се появи най-новата Mortal Kombat 11, която излиза за РС, PlayStation 4, Xbox One и Nintendo Switch.
Макар днес насилието и кървавите сцени в игрите отдавна да не представляват новост, в голяма степен дължим разчупването на табуто на заглавия като Mortal Kombat.
Затова, ако сте фенове на поредицата или просто искате да видите как една класическа игра от друга епоха е модернизирана за съвременните условия, поиграйте малко Mortal Kombat 11 и със сигурност ще усетите онова специално адреналиново чувство - точно както са го усещали преди почти 30 години хлапаците в задимените аркадни зали.
