От 80-те години насам са произведени над 30 модела домашни и портативни конзоли. Някои от тях са обречени на забвение и днес се помнят само от най-запалените геймъри и ценители. Други обаче са познати дори на хора, които не играят игри, просто защото са оставили отпечатък върху историята не само на гейминга, но и на популярната култура като цяло.
Понякога това е заради големите продажби, друг път заради уникалните игри или иновациите, които системите са донесли със себе си. Нека заедно се разходим из славните страници на гейм историята в опит да открием онези няколко конзоли, които най-силно са повлияли за облика на видеоигрите такива, каквито ги познаваме днес.
Game Boy (1989 г.)
PlayStation Portable бе първата портативна конзола, осигурила истинско изживяване, съвместимо с това, което домашната конзола може да предложи. Макар и недооценена, PS Vita вероятно ще остане в историята като най-мощната портативна система и дом на невероятни игри. И PSP, и PS Vita обаче нямаше да бъдат това, което са, без скромната 8-битова конзола Game Boy, която даде голямото ускорение на гейминга в движение.
Идеята за конзола, която можеш да сложиш в джоба си хрумва на прочутия дизайнер Гунпей Йокой по време на пътуване във влак. Тогава той вижда как един отегчен пътник си играе с електронен калкулатор, набирайки произволни числа. Йокой и екипът му създават серията Game & Watch, а по-късно и оригиналния Game Boy.
Машинката излиза на пазара през 1989 г. и на пръв поглед е последното нещо, което бихте свързали с иновативна технология.
Екранът е монохромен, липсва подсветка, а дизайнът е груб. Но същият този мъник има един огромен коз спрямо далеч по-мощните и привлекателни конкуренти SEGA Game Gear, Atari Lynx и NEC ТurboExpress. Това, разбира се, е животът на батерията. Докато другите портативни конзоли изхабяват за минути батерииите заради цветните си екрани или по-мощни процесори, четирите АА батерии на Game Boy позволяват до 20, че и повече часа игра. А, да - фактът, че една адски проста и зарибяваща игра, наречена Tetris, върви заедно с конзолата, също помага доста.
Популярността на конзолата е безпрецедентна и докато други системи идват и си отиват, Game Boy продължава да доминира. През 1996 г. Nintendo пуска Game Boy Pocket - по-лека и по-малка версия, която работи с по-малко батерии. Game Boy Light от 1998 г. има задна подсветка за игра при слаба светлина. Производството на Game Boy спира едва с появата на Game Boy Advance през 2001 г., което е повече от десетилетие след дебюта му.
Ценителите не биха пропуснали заглавия като ранните Pokemon игри, Super Mario Land, Kirby's Dream Land и The Legend of Zelda: Link's Awakening.
Super Nintendo Entertainment System (1991 г.)
Nintendo посреща последното десетилетие на XX век като неоспорим господар на гейминга. Макар и доста застаряла, NES все още се радва на добри продажби, а наскоро японците са пуснали една от първите нелинейни игри с напълно отворен свят - Legend of Zelda, която отвежда геймърите на епично фентъзи приключение, чието първо минаване отнема повече от 10 часа. По тази причина в дискетата дори е вграден чип за запазване на играта, захранван от батерия.
Това обаче подсказва нуждата от по-съвършена технология, която да отговори на новите изисквания и през август 1991 г. Nintendо предлага на света може би най-чаканата конзола в историята на игрите - а именно 16-битовия наследник на NES, наречен Super Nintendo.
Конзолата превъзхожда конкуренцията по всички параграфи - качеството на картината е по-добро, цветовете са по-наситени, звукът е по-приятен за ухото, дори контролерът е по-удобен и с по-голяма функционалност.
А споменахме ли, че графичният чип на Super Nintendo поддържа някаква, макар и примитивна форма на 3D? Наречен Mode 7, този режим позволява на игри като F-Zero, Pilotwings и др. да оживеят на екрана.
Единственото, с което новата конзола на Nintendo е по-слаба, е скоростта на процесора. Това, разбира се, няма никакво значение, тъй като останалите технически параметри компенсират. SEGA обаче забелязва тази слабост и подготвя още един, последен щурм.
Освен дребното технологично заяждане, те имат още един голям коз - той е син, много бърз, с бунтарско излъчване и се нарича Соник. Първата реклама на играта с бързия таралеж използва светкавичната скорост на мъника в сравнение с тромавия Mariо и измисления термин „blast processing", за да набие в главите на потребителите идеята, че SEGA определено е по-добрата конзола.
Така началото на 90-те води със себе си и станалата днес легендарна пазарна война между SEGA и Nintendo.
Тя бива започната от SEGA и новия регионален мениджър за САЩ на име Том Калински. Той намира за безумен факта, че 16-битовата конзола на новите му работодатели не може да намери пазарна ниша и го вбесява това, че практически монополист се явява морално остарялата в технологично отношение NES на друга японска компания. Следва най-мащабната анти-Nintendo кампания в историята на гейминга.
Започва се с поредица от телевизионни и печатни реклами, и дори билборди, които до една носят рекламното послание "Genesis does what Nintendon't" -игра на думи, която грубо означава „Genesis прави това, което Nintendo - не". Ходът се оказва правилен и до края на 1992 г. двете машини се изравняват по продажби, а геймърите и до днес говорят за първите по рода си „конзолни войни".
С утвърждаването на SNES обаче, Nintendo отново взима предимството. Ако посягате днес към SNES, не пропускайте заглавия като Super Mario World, която е най-продаваната игра в историята на конзолата, както и невероятната трилогия Donkey Kong Country на Rare, която кара дори шефовете на Nintendo да възкликнат, разбирайки че тези невероятно изглеждащи игри всъщност вървят на тяхната собствена скромна система. The Legend of Zelda: A Link to the Past, Super Mario RPG и Chrono Trigger са други задължителни заглавия за ценителите.
PlayStation (1995 г.)
Годината е 1991-а, месецът - юни. По време на традиционното изложение Consumer Electronics Show, висшият ръководител от Sony Кен Кутараги обявява нова конзола, която компанията му разработва заедно с Nintendo. В концептуално отношение тя представлява SNES със CD драйв, а идеята зад нея е проста, но с голям потенциал. Лошото е, че партньорството между двете големи японски компании вече не е такова, каквото е било и нещата съвсем скоро ще се променят. Само след един ден. Точно 24 часа след анонса на Кутараги, Nintendo публично обявява, че ще произвежда своята SNES-CD конзола с техника на Philips.
Това е първият път, когато Ninendo и Sony няма да си сътрудничат за гейм конзола, а начинът, по който се случва разривът е истински шамар за репутацията на Sony.
Унизен, но решен на всичко, за да отвърне на удара, Кен Кутараги решава, че компанията му няма да се откаже от игрите, а ще търси своя алтернатива. Той веднага събира екип от софтуерни инженери, които дотогава са работили по специален 3D енджин, предназначен за триизмерна графика в ТВ шоу програмите. Идеята на Кутараги е да използва това за база, върху която да създаде собствена конзола.
Първоначалният му ентусиазъм е охладен, когато висшето ръководство на Sony не прегръща идеята. По онова време видеоигрите не се считат за особен пазар, господството на Nintendo е абсолютно и на Sony не подхожда да участва в създаването на толкова детски продукт. Но Кутараги, когото историята ще помни като бащата на PlayStation, не е склонен да отстъпи и след няколко години упорит труд, светът вижда първата конзола на Sony.
Дебютът е на 3 декември 1994 г. Тогава Sony пуска първите си 100 000 PlayStation конзоли по магазините в Япония.
Очакванията на компанията са скромни - толкова скромни, че за да се дистанцира при евентуален неуспех, ръководството решава да премахне името Sony и продуктът да се нарича само PlayStation.
Когато въпросните 100 000 бройки се разпродават за броени дни, всички все още са предпазливи. Нови 200 000 конзоли тръгват по магазините и се изчерпват отново. Тогава става ясно, че Sony може и да е попаднала на нещо, но голямото вдигане на завесата тепърва предстои.
Началото, разбира се, е трудно. Цена от 299 долара означава, че Sony ще продава PlayStation на загуба, а нито една компания до този момент не е продавала своя конзола на загуба. Но атрактивната цена е ключова за привличането на първоначалния интерес. До пълното хипнотизиране на публиката остава само една крачка и тя идва с наемането на известната рекламна агенция TBWA, която създава агресивна кампания за новата конзола. Рекламата Double Life и до днес си остава уникална, а имайки предвид коя година е направена тя, маркетинговият гений на Sony и TBWA е очевиден.
До края на 1995 г. Sony е продала 800 000 системи в Северна Америка, докато SEGA е пласирала само 400 000 от своя Saturn. Още 4 милиона PlayStation конзоли ще намерят новите си собственици през финансовата 1995-96 г. Дванадесет месеца по-късно цифрите се утрояват. За да бъде задоволено глобалното търсене, между 1997 г. и 1999 г. са произведени 60 милиона конзоли. Sony произведе последната си PlayStation конзола през март 2006 г., а година по-късно стана ясно, че това е първата домашна конзола, минала 100 милиона продадени бройки.
Освен че е комерсиален триумф, PlayStation предизвиква и истинска културна революция.
Някои от най-добрите игри на онова поколение принадлежат именно на нея - от Gran Turismo 2 до Tomb Raider, от Tekken 3 до Metal Gear Solid и до Final Fantasy VII. PlayStation се ражда от едно предателство и поредица от дръзки решения, но последвалият триумф не трябва да се помни само като едно перфектно отмъщение.
Sony успява да задмине изцяло Nintendo, счупва поредица от рекорди и създава цял един нов пазар. PlayStation наистина променя историята.
