Във видеоигрите всеки жанр може да предложи нещо различно и вълнуващо, но с основните рамки на жанровете геймърите отдавна са свикнали. В рейсъра може да управлявате някои от най-мощните автомобили, в шутъра да участвате в ефектни по холивудски престрелки, а в ролевите игри да развивате собствен герой и да определяте съдбата му.
Но извън утвърдените и - нека си го кажем направо - комерсиални жанрове съществуват и други, значително по-малко познати. Някои са възникнали преди доста време, други се появиха през последните години, но сред тях се намират и изключително необичайни и нишови типове игри. За тях едва ли ще прочетете в големите сайтове, нито ще видите реклами по лъскавите страници на гейм списанията.
По-скоро може да попаднете на дискусия дали това наистина са видеоигри или не - и ако вече се питате какво може да е толкова странно, ние сме ви подготвили няколко примера, за да се убедите сами.
Аудио игри
В днешно време гейм индустрията е вманиачена на тема „графика" - 4К, виртуална реалност, мощни видео карти и фотореалистична визия. Знаете ли обаче, че съществува цял жанр, който буквално е лишен от визуални елементи? Това са т.нар. аудио игри, които залагат на звука и музиката като на водещ елемент. Скорошни примери са хорър заглавията за iOS Papa Sangre 2 и Vanished. Ако търсите наистина експериментални аудио игри, не пропускайте 4 Minutes and 33 Seconds of Uniqueness, но и не забравяйте, че те далеч не са за всеки.
Медицински симулатори
Кой казва, че игрите са само за лековати развлечения? Те могат да ви превърнат в хирурзи, дерматолози и други медицински специалисти, стига да имате интереса, а и здравите нерви и стомах за това. Rex Ronan: Experimental Surgeon излиза още през 1994 г. за SNES, но конзоли като Nintendo DS и Wii се оказаха особено подходящи за такива заглавия заради удобния си интерфейс, базиран съответно на тъчскрийн и управление с жестове.
За DS видяхме Dream Skin, която ви позволява да разкрасявате вашите пациенти, а поредицата Trauma Center даде общо четири игри за Wii и DS. Съчетавайки сюжет, подобен на медицинските ТВ драми, и изненадващо интензивно пресъздаване на извършваните операции, Trauma Center се оказа хит не само сред геймърите, но и сред критиката - и оригиналната Trauma Center: Under the Knife има цели 81 пункта средна оценка в събирателния сайт за рецензии Metacritic.
Артхаус експерименти
Има игри и игри. Има такива, които не ни карат да мислим много, а да разчитаме на рефлексите си. Има и други, които са по-бавни, по-артистични и с претенции да свързват гейминга с високото изкуство. А има и The Graveyard - заглавие, което съществува на предела на определението за това какво изобщо може да се нарича игра. В The Graveyard възрастна дама замислено разсъждава над преходния живот и неизбежната смърт. Този тип игри са изключително нишови, имат минимална степен на интерактивност и предлагат компактни светове, където абстрактни сюжетни линии се впускат в изучаване на човешкото и метафизичното. Да, не е за всеки, нали?
Walking симулаторите
В последно време т.нар. walking simulators се превърнаха от изключително авангардни дигитални продукции в популярен и почти общоприет жанр. Характеризират се с това, че управлявате героя от първо лице и обикаляте определени пространства, обикновено без да правите почти нищо друго - а около вас се разгръща определена история. Някои причисляват walking симулаторите към приключенските игри, защото в част от тях решавате различен тип пъзели. Те често предлагат истории, включващи някаква мистерия или емоционална драма, друг път „разходката" е абстрактно преживяване, в което е важен пътят, а не целта.
В Everybody's Gone to the Rapture например трябва да научите защо жителите на малко английско селце изглежда са се възнесли в Рая. В Ether One попадате в съзнанието на умиращ пациент, който се впуска в дебрите на собствените си спомени и разрешава пъзели и загадки от отминали години. Firewatch е красиво приключение, в което разнищвате личната история на пазач в природен резерват на фона на спиращи дъха гледки. Степента на интерактивност отново е малка или никаква, което отблъсква много геймъри, но има и такива, които обожават подобни концепции.
Симулатори на оръжия
Забравете за Call of Duty и стандартните шутъри, в които стрелбата е „на парче", а презареждането става с един-единствен бутон. Докато в тези игри всичко е в рефлексите, оръжейните симулатори са бавен и методичен процес, който цели да пресъздаде реалистично усещането от стрелбата. Една такава игра е Receiver и в нея въпросното презареждане е истинско изкуство - вместо да натиснете бутона, тук всяко от действията става с помощта на отделен клавиш.
Най-напред пускате предпазителя, вадите пълнителя, поставяте в него патроните, вкарвате го обратно, зареждате първия патрон в цевта и вдигате предпазителя. Заучаването на всички тези команди е трудно, но в Receiver боравенето с оръжие е като пъзел и овладяването на всички негови елементи, особено когато сте под напрежение, е невероятно изживяване. Всичко това прави симулацията доста по-динамична без да й се налага да разчита на бомбастични ефекти или драматична история.
И всичко останало, което дори не подлежи на категоризация
Понякога въображението на дизайнери и програмисти ражда игри, които чисто и просто не могат да попаднат в нито един жанр. Те са уникални, странни, ненормални и обречени завинаги да останат в историята на гейминга като най-шантавите заглавия, появявали се на екрана на телевизора.
Mister Mosquito например е игра за PlayStation 2, в която - както подсказва и самото име - вие сте комар, чиято задача е да пие кръвта на едно семейство. Трябва да кръжите около тях в очакване на подходящия момент, след което да се впиете в кожата им. Най-ненормалният момент идва, когато трябва да ухапете малката дъщеря, докато се къпе в банята.
Seaman е симулация на домашен любимец за Dreamcast. Става въпрос обаче не за какво да е животно, а за риба с човешко лице и с доста цветущ език, с която играчите общуват като й говорят по микрофон. Лицето на рибата е това на продуцента на играта Йот Саито.
Според създателите на Space Giraffe, играта е вдъхновена от аркадната класика Tempest, но първото впечатление е, че вашият Xbox 360 сякаш е взел двойна доза силен наркотик. Екранът прелива от случайно появяващи се цветове с висок контраст, а пулсиращите светлини и рейв музиката представляват истинска експлозия в мозъка ви.
Трябва да се съсредоточите максимално, за да разберете какво точно се случва и ако по някакви неведоми пътища успеете да достигнете до края на нивото ви очаква също толкова психарското съобщение "CONGRATURATION! YOU SUCCESS! A WINNER IS YOU!" Някои твърдят, че видеоигрите са опасни за здравето и психиката и ако са имали предвид Space Giraffe, трудно можем да възразим.
