Името The Witcher ("Вещерът") предизвиква различни асоциации в различните публики. В главите на геймърите първо изникват игрите на полското студио CD Projekt Red. Читателите, почитатели на фентъзи жанра, се сещат за книгите на автора Анджей Сапковски, чиито свят и персонажи стоят в основата на игрите.
Към края на годината любителите на сериали ще го свързват с адаптацията на Netflix по романите с Хенри Кавил в главната роля.
Историята за белокосия Гералт от Ривия, който убива чудовища за пари, но някак се оказва забъркан в древно пророчество и куп политически интриги, е увлекателна във всякакъв формат.
Но не по-малко е интересна историята около автора на "Вещерът" и едно негово погрешно бизнес решение, което години по-късно доведе до иск за милиони долари.
Всичко това звучи още по-странно, защото писателят Анджей Сапковски всъщност е икономист по образование и в продължение на две десетилетия работи като търговски представител.
В средата на 80-те години пише кратката си история "Вещерът" (Wiedzmin) за конкурс на полското списание Fantastyka. Тъй като трябва да работи с ограничение от 30 страници, което няма да му позволи да разгърне една класическа фентъзи история, той се спира на друг вариант - да претвори приказка, но да я направи по-мрачна и "по-истинска". Как? Като създаде "професионалист" в убиването на чудовища.
Именно Гералт от Ривия е този професионалист. Той е белокос вещер, трениран от дете да може с меч в ръка да брани хората от различни чудовища. Естествено, бидейки бизнесмен, Сапковски превръща главния си герой в пътешестващ наемник, който не върши своята опасна дейност безплатно.
Анджей Сапковски. Снимка: YouTube
"Вещерът" осигурява на Сапковски едва третото място в конкурса, но по-важното е, че разказът се превръща в основата на най-големия творчески успех на поляка. Историята за Гералт е толкова добре приета от полската публика, че макар да не го е планирал, Сапковски решава да напише още истории, около своя фентъзи свят.
Успехът на концепцията позволява развитието на историята в няколко книги - в рамките на десетилетие, от 1990 г. до 1999 г., в Полша излизат три сборника с разкази за приключенията на Гералт и пет романа, разказващи една цяла фентъзи сага. При това Сапковски пише бързо - от 1995 г. нататък нов роман излиза почти всяка година. Неговият приятел и другар в пиенето на бира Джордж Р.Р. Мартин може само да завижда на тази продуктивност.
Поредицата става популярна в Полша, но наистина големият й успех идва след още няколко години.
CD Projekt Red и една (не)изгодна сделка
В гейминдустрията по това време има значителен интерес към фентъзи световете, а концепцията на "Вещерът" изглежда подходяща за RPG (ролева игра). Първият опит за превръщането на книгите в забавление за геймъри обаче тихичко се проваля в края на 90-те.
В началото на новото хилядолетие обаче "Вещерът" е готов да завладее света на игрите. Полската компания CD Projekt Red решава, че иска да създаде виртуален свят, въз основа на този от книгите на Сапковски и отправя своето предложение към автора.
"Какво очаквам от адаптация: голяма торба с пари. Това е всичко", разказва писателят в интервю за Eurogamer.
Именно това му предлагат CD Projekt и той се съгласява да им продаде правата за създаване на игра по "Вещерът" - The Witcher. Сапковски не споделя колко голяма е била торбата, макар сумата в полски злоти, споменавана през годините, се равнява на малко над 8200 евро (9300 долара).
Най-любопитното е друго - години по-късно Сапковски ще признае, че се е съгласил на твърда сума, за да отдаде правата за игрова адаптация. От компанията за игри са му предлагали процент от печалбата, но той е отказал - просто не е вярвал, че продуктът им ще е успешен.
Оказва се, че сериозно е сбъркал.
Сапковски се съгласява CD Projekt да създадат не адаптация на сюжета на романите, а изцяло нова история, използвайки неговите персонажи и предисторията на света. Първата игра The Witcher (2007 г.) реално е продължение на романите, макар и неофициално такова. В друго свое интервю Сапковски посочва, че не вярва в "сливането на различни формати". За него книгите са едно, игрите - друго, киното и телевизията - трето. Според автора не може игра например да е продължение на книга.
До ден днешен писателят е на мнение, че видеоигрите като цяло са "глупост", но твърди, че няма нищо против тях или геймърите. Нагласата му вероятно е и причината да подходи така несериозно към една потенциално печеливша бизнес сделка.
Първата игра The Witcher излиза през 2007 г. и проличава, че може би е сбъркал. Популярната в Полша книжна поредица на Сапковски започва да намира нови пазари. През следващите години тя се появява в още държави, включително и в България (първо от изд. "ИнфоДар", сега от изд. "Сиела"). Най-важно за световната й популярност без съмнение е това, че се стига до превод на английски.
И макар продажбите на книгите да се увеличават от появата на игрите (CD Projekt Red правят две продължения на първата The Witcher), Сапковски не е изцяло доволен.
Кадър от The Witcher 3: The Wild Hunt.
Популярността на игрите в някаква степен е изпреварила тази на романите и някои геймъри дори мислят, че той е от онези автори, които пишат книги по игри, а не обратното. Нещо, което го кара да ругае.
Същевременно се появява друг голям проблем - да, книгите стават по-популярни благодарение на игрите и така растат авторските хонорари на Сапковски. Същевременно обаче той не получава нищо от приходите на самите игри The Witcher, а там пари определено има - The Witcher 3: The Wild Hunt (2015 г.) e най-успешната игра от поредицата с над 20 милиона продадени копия.
Грешката на Сапковски да продаде правата години по-рано за твърда сума започва да го застига. Игрите със създадените от него свят и персонажи правят луди пари, а той не печели нищо от това.
Последното желание
Сапковски години наред гледа как игрите по творението му стават все по-доходоносни и в крайна сметка решава да предприеме нещо по въпроса. През есента на 2018 г. той иска от CD Projekt Red сума, равняваща се на над 14 милиона евро.
Създателите на игрите The Witcher обаче отказват да му заплатят с аргумента, че легално са придобили правата върху творбите и вече са му платили договореното, т.е. твърдата сума, която той е поискал преди години.
Позицията на CD Projekt Red вероятно е провокирана и от гледната им точка за "Вещерът" - според тях без играта им Гералт е нямало да се превърне в световна сензация.
"Ние не купихме The Witcher. Ние купихме история, която превърнахме в The Witcher, който стана познат в цял свят", казва Марчин Ивински пред Polygon още през 2014 г.
Адвокатите на Сапковски от своя страна заемат позицията, че договорът за правата е бил "само за първата игра от поредицата", следователно разпространението на останалите игри е "незаконно".
Казусът се проточва няколко месеца, но през февруари 2019 г. се появи информация от полския сайт Puls Biznesu, че CD Projekt Red все пак са предложили на писателя допълнително заплащане. Спорът е решен, а сумата, която Сапковски получава, не е известна, но се спекулира, че е по-скромна от поисканите 14 милиона евро.
Може би налице е споразумение той да получава процент и от евентуални следващи игри, макар в момента усилията на CD Projekt Red да са насочени в друга посока - играта Cyberpunk 2077, която наскоро предизвика интернет фурор с новината, че Киану Рийвс играе персонаж в нея.
Що се отнася до Сапковски, след това си огнено кръщение той вероятно е подходил доста по-разумно при сделката за продажба на правата за филмиране. А и все пак от това вече си е патил – през 2001 г. се появява полски филм, базиран на книгите, но той е от адаптациите, които е по-добре да бъдат забравени. Самият Сапковски признава, че филмът е слаб и се е изказвал неласкаво за него.
Не може би, а почти сигурно покрай успеха на Game of Thrones на HBO, интересът към адаптациите на фентъзи поредици се увеличи. Така се стига и до идеята за американска адаптация на "Вещерът" от Netflix.
Първоначалните планове за филм се променят и така още тази година се очаква да видим сериала с Хенри Кавил (Man of Steel, Mission: Impossible - Fallout) в ролята на Гералт.
Кадър от тестовите снимки на Хенри Кавил като Гералт.
Феновете на игрите може би ще имат своите критики към него, защото е базиран върху книгите, а не игрите, а Сапковски има роля като консултант. Следователно може да се очаква визията и атмосферата на телевизионния The Witcher да не е като на тази, с която геймърите са свикнали, докато притичват с коня си в поляните край Новиград.
Що се отнася до книгите, Сапковски не се е отказал изцяло от "Вещерът". Макар първоначално да нямаше планове да пише още за Гералт, през 2013 г. той издаде още една книга - "Вещерът: Сезонът на бурите" (изд. "Колибри"). Тя не е продължение на пенталогията, а странична история, събитията в която се развива около първите два сборника с разкази. При това (лично мнение) е доста сполучлива.
Писателят е казвал, че със сигурност ще напише нова книга за "Вещерът". При все по-растящата популярност на поредицата, благодарение на игрите, а скоро вероятно и на сериала, да не го направи би било пропусната възможност.
А той, изглежда, вече си е взел поука.
