В разгара на Олимпийските игри е по-актуално от всякога да разказваме историите за невероятни постижения на олимпийците от миналото. Като тази на американския боксьор Оливър Кърк, която е уникална. Той е единственият в бокса, спечелил два златни медала от едни игри.
Постижението е от далечната 1904 г. и като се имат предвид сегашните правила е невъзможно да се повтори.
Но Олимпийските игри в началото на 20 век се различават значително от тези, които гледаме днес.
Боксът дебютира в олимпийската програма на игрите в Сейнт Луис през 1904 г. Чуждестранни спортисти няма, а и като цяло участниците са много малко. Разпределят се седем комплекта медали, а две от златата отиват на сметката на Кърк, който записва името си в историята.
20-годишният боец триумфира първо в полутежка категория (до 52,2 кг), която е и неговата основна, побеждавайки Джордж Финеган. Малка подробност е, че тази битка е и четвъртфинал, и полуфинал, и финал. Всичко. Просто двамата са единствените записани за участие в категорията.
И след като си свършва работата, Кърк планира да спре.
Но тъй като е любимец на местните фенове, те настояват да се бие и в полутежка категория до 56,7 кг. И в нея са само двама, а Франк Халер печели мача за титлата. Публиката обаче иска мач между него и Кърк, който в крайна сметка побеждава със съдийско решение. И става не само двукратен олимпийски шампион, но и лишава Халер от медала, който си е завоювал съвсем честно.
В онези години Оливър тренира в зала в Сейнт Луис, така че Олимпийските игри са домашни за него. И именно поради тази причина местните любители на бокса искат да видят звездата на града още веднъж на ринга.
В крайна сметка резултатът е следният: две битки - две златни отличия. Ясно е, че сега това не може да се случи и медалистите извървяват дълъг път, преди да се поздравят с успеха.
След игрите Кърк става професионалист, но така и не достига до световната титла.
Той печели първите си три битки, сред които е и забележителен успех срещу бившия първенец на планетата Абе Ател с над 100 мача на колана си. Но в тази среща не е заложена титлата, а година по-късно Ател си отмъщава на олимпийския шампион за загубата.
След това кариерата на Оливър тръгва надолу, а въпреки че има разминавания за статистиките му спрямо различните източници, всеки от тях свидетелства, че звездата му е залязла. Едни пишат за само четири победи, осем поражения и едно равенство. Другаде е посочено, че Оливър празнува успеха като професионалист 8 пъти, но губи 12 пъти и завършва още три битки при равен резултат. Във всеки случай кариерата му след напускането на аматьорите не се получава, а освен това съсипва и здравето му.
Въпреки скромните резултати при професионалистите, Кърк успява да осигури на семейството си достоен живот. Живеят в огромна къща в престижен квартал на Сейнт Луис и не им липсва нищо.
В един момент обаче олимпийският шампион е връхлетян от тежки здравословни проблеми. Боксовата му кариера довежда до увреждане на мозъка и известно време е лекуван в болница за психично болни.
Кърк си отива през 1960 г. на 75-годишна възраст от гангрена и отравяне на кръвта.
