Това е малко известната история на еврейския боксьор Соломон Арух, известен и като Саламо Арух, която е поредния атестат за силата на човешкия дух. Дори в истинския ад на земята - лагерите на смъртта в Аушвиц, където повече от половин милион души загубиха живота си по време на Втората световна война.
Цялото семейство на Арух умира там, но той успява да оцелее по невероятен начин. Всичко се случва благодарение на бокса - Соломон е използван за забавление на нацистките офицери и на стражарите.
За разлика от нормалните боксови шампиони, всеки мач не е за титла; Арух се бие за живота си.
Соломон е роден в покрайнините на Солун в еврейско семейство, като има още три сестри и един брат. Още като дете помага на баща си и товари кораби на пристанището.
Тежката работа изгражда мускулите на Арух, който прекарва цялото си свободно време в боксовата зала. В началото треньор му е баща му, а спаринги провежда с брат си.
Първият му официален мач идва, когато е на 14, а на 16 вече е местна звезда като състезател на спортен клуб "Арис". Непобеден е в първите си 24 мача, като междувременно става и шампион на Гърция. През 1939-а печели и златния медал на Балканското първенство в средна категория, след което се записва в гръцката армия със статистика от 27-0.
Арух е най-голямата надежда на Гърция за злато на олимпиадата в Хелзинки, но избухването на Втората световна война отменя форума. Между март и август 1943-та около 70 хиляди евреи са извозени от Солун към концлагерите. Сред тях са Соломон и семейството му.
"Бяхме транспортирани като животни, вагоните бяха толкова препълнени, че нямаше къде да седнеш, камо ли да поспиш - спомня си Арух. - Пътувахме от Гърция до Полша шест дни. Много от нас не издържаха и издъхнаха от глад и изтощение. Когато пристигнахме, беше нощ. Съблякоха голи родителите ми, трите ми сестри, брат ми, мен и останалите затворници, след което обръснаха главите ни и ни поляха с ледена вода. До обяд на следващия ден трябваше да седим на студа; нямахме право дори да седнем на земята."
Това е и последният път, в който Соломон вижда семейството си. След инспекцията семейството е разделено. Вместо име, както всички останали, боксьорът получава номер. Неговият е 136954. Майка му и сестрите му са изгорени в газовата камера няколко дни по-късно. Баща му умира от преумора от работа, докато брат му е застрелян за това, че отказва да претърсва изгорелите трупове за златни накити.
Спасен е, тъй като немските офицери търсят боксьори сред затворниците, които да използват за свое забавление.
"Закараха ни в една постройка, където малко по-късно с кола пристигна комендантът - разказва още гръцкият шампион. - Той попита дали някой от нас може да боксира. Успехите ми на аматьорския ринг не бяха тайна за никого в лагера и затова всички ме посочиха.
Попита ме дали съм готов да се бия още на момента. Не бях спал цяла нощ, не бях ял от няколко дни, едва стоях на краката си, но си спомням, че му отговорих утвърдително."
Същата вечер Арух изиграва първия си мач в лагера. Побеждава друг евреин, въпреки че е с глава по-нисък от противника си.
"Обясниха ми правилата - продължава Соломон. - Нямаше рундове, а вместо ринг имаше нещо като кръг. Трябваше да се бием, докато един от нас загуби съзнание. Залогът във всеки мач бе животът ти. Треперех преди всеки двубой, защото знаех, че загубилият ще умре. В онези моменти не изпитвах никакво състрадание, защото само по този начин можех да оцелея.
Това бе забава за офицерите от СС и стражарите. Организираха си истинско шоу; имаше и циркови изпълнители, а цигани пееха песни. Боевете бяха гвоздеят в програмата. Залагаха се много пари на нас. Доколкото знам, победите ми радваха много малко хора.
След като разбират, че Соломон е наистина добър боксьор, то той започва да се ползва с различни облаги. Намират му и по-лека работа - чистач в кабинетите на нацистите. Започва да получава и по-добра храна, колкото условията позволяват, разбира се. Често след победите си получава допълнително хляб, който дели с други затворници.
Импровизираните бойни вечери се провеждат два пъти седмично - в сряда и неделя. За целия си престой в концлагера Соломон се бие общо 208 пъти. В 206 от тях достига до победата, а останалите два се водят "равенства", и то само защото тогава Арух е болен с дизентерия.
В един от мачовете си гъркът, който тежи около 60 кг, успява да нокаутира противник почти двойно по-тежък от него (113 кг) само за 18 секунди. Очевидци разказват, че дори нацистите са го аплодирали на крака. А след някоя-друга чашка офицерите от СС изявявали желание да се пробват срещу Соломон.
Боксьорът се справя с тях без проблем. Все пак той е трезвен и истински боксьор. Нито битите, нито останалите офицери обаче не смеят да пипнат Соломон, тъй като се страхуват от коменданта, който изкарвал добри пари от боевете на Арух.
"Беше невероятно как издържахме в този ад - спомня си още Соломон. - Разбира се, на няколко пъти поисках да избягам. Мои познати поляци от Съпротивата предлагаха да ме вземат с тях. Но скоро всеки един от тях беше открит и обесен, а телата им бяха оставени на видно място за урок на останалите. Никога повече не си помислих да бягам. С бокса поне имах някакъв шанс."
И точно така успява да оцелее до деня, в който е освободен от съветските войски от Аушвиц - 27 януари 1945 г. Дълго време Арух се опитва да открие семейството си. След няколко месеца разбира, че всички са починали далеч преди разпадането на лагера.
През 1989-а излиза филм за живота на Соломон - "Триумф на духа", в който главната роля се играе от Уилям Дефо. Впоследствие лентата търпи сериозни критики заради разликите с действителността.
Според филма Арух попада в концлагера със съпругата си, докато в истинския живот той я среща едва през 1945-а, докато издирва близките си. Не е вярно и че живее в една и съща постройка с баща си и брат си, както е във филма. В кино версията Соломон се бие с противниците си на ринг, което вече разбрахме, че не е така. Освен това филмът не успява да предаде и някои исторически факти точно.
Във филма се разказва още как в лицето на коменданта от Аушвиц Арух разпознал бивш свой противник - германец от олимпийските игри през 1936 г. Това обаче няма как да е вярно, тъй като по време на игрите в Берлин Соломон е само на 13 г.
След края на Войната Арух се мести в Палестина, а след създаването на Израел - в Тел Авив, където започва да развива бизнес и става собственик на компания за корабни товари. Качва се на ринга още четири пъти, а след първата си и единствена загуба слага край на боксовата си кариера.
Въпреки че е смятан за герой и в Израел, има и недоволни от факта, че Арух е приел да оцелее, причинявайки смърт на други евреи.
"Ако някой ми беше казал, че цялото ми семейство е мъртво, нямаше да продължавам да се бия - споделя Соломон. - Да, щях или да бъда застрелян, или пратен в газовата камера, но вярата, че поне някой от тях все още е жив, ми даваше сили да продължа да се бия за моя и за техния живот. Мисля, че който и да бе на моето място, би направил същото."
Соломон Арух умира на 26 април 2009-а на 86 години.
