Знаците, че предстои нещо епохално са налице още преди да бъде дадено началото на световната квалификация между Аржентина и Колумбия през 1993 г.
Малко преди първия съдийски сигнал на напечения сблъсък, стадионът на Ривър Плейт "Ел Монументал" е разтресен до основи. Но не от ентусиазираните 75 хил. инчаси по трибуните му, а от пътнически самолет на "Aerolineas Argentinas", който прелита опасно близо над съоръжението.
Катастрофалният сблъсък с трибуната "Сан Мартин" е въпрос на метри, но в крайна сметка трагедията се разминава. По-късно пилотът признава, че е искал да осигури незабравима гледка на пасажерите на борда. Какъв безумец!
Аржентинските запалянковци гледат към небето, отправят благодарствени молитви към Бога и се прегръщат с тези на местата край тях. Радват са, че са оцелели. Но не знаят, че катастрофа все пак ще има. За радост - не кървава и безвъзвратна, а футболна. Съперникът Колумбия пък не подозира, че ще изживее най-великия ден в историята си, след като разпилява "гаучосите" с 5:0 в Буенос Айрес и се класира за Световното първенство в САЩ през 1994-та. Аржентина пък отива на бараж срещу Австралия.
"Много се говореше за това. Пилотът дори беше отстранен - спомня си години по-късно бившият аржентински нападател Рамон Медина Бело, който си партнира с Габриел Батистута в атаката на "албиселесте" в онази септемврийска вечер. - Дали го видях как прелетя? Господи! Толкова ясно го видях, че цял мач не виждах колумбийците..."
Героят за Колумбия, или може би по-точно казано - един от многото герои за гостите в този двубой - е виртуозният полузащитник Фреди Ринкон, известен в родината си като Колоса.
Бившият ас на Санта Фе, Палмейрас, Коринтианс, Наполи и Реал Мадрид, който почина преди няколко дни едва на 55-годишна възраст в следствие на фатални наранявания след катастрофа в Кали, открива резултата след 41 минути игра, а след почивката асистира на Фаустино Априла за 2:0. Отново Фреди се разписва за 3:0, а Асприля с второто си попадение и Адолфо Валенсия подпечатват историческото унижение за "гаучосите".
Двубоят на "Ел Монументал" е апогеят на онзи велик тим на Лос Кафетерос, който достига до три поредни мондиала и се превръща в легенда с наелектризиращия си стил на игра.
Фреди "Колоса" Ринкон е сърцето и душата на отбора заедно с незабравими футболисти като Карлос Валдерама, Тино Асприля и Рене Игита - кавалера на удара "скорпион" и един от първите "sweeper-keeper" вратари, които не търпят затвора на наказателното си поле и все ги дърпа напред.
През 1990 г. Ринкон е само на 23, когато тръгва с Лос Кафетерос за Италия за първото им участие на Световно първенство от почти три десетилетия, след което е част от тима, който играен на шампионатите на планетата в Съединените щати (1994) и Франция (1998). Заедно с Валдерама Фреди е единственият колумбийски национал в историята с три участия на най-големия футболен форум.
Бързият и разкрепостен футболен стил на Лос Кафетерос е глътка свеж въздух за запалянковците по света в ера, в която играта е в плен на тактиката и сметките.
Колумбийците обаче не смятат, а танцуват. И танцът им се разлива по терено от Игита на вратата през Ринкон и величието на "Ел Пибе" Валдерама до Асприля и Валенсия най-отпред.
Хореограф на изпълнението е великият Франсиско "Пачо" Матурана, който води отбора на мондиалите през 1994-та и 1998-а и си поставя за цел чрез футбола да промени имиджа на страната и нацията си.
Пачо е ексцентрик, който до болка обича футбола, и вярва в свръхестественото и мистичното. Затова и често прибягва до услугите на всякакви гадатели и шамани с убеждението, че ще му помогнат в мисията, която сам си е възложил.
"Спомням си, че когато отивахме в Европа в края на 80-те, а дори и на световното в Италия през 1990-а, през повечето време на пресконференциите ни питаха за Пабло Ескобар, убийствата, трафика на наркотици... Никой не ни питаше за футбола - спомня си Матурана. - Така решихме, че ни трябва нов стил на игра. Дотогава планът за игра на националния ни отбор се състоеше в опити да преборим противника и да го спрем. Завършвахме изтощени от тичане, често облени в сълзи, и с усещането, че изобщо не сме играли футбол. Тогава си казахме един на друг: "Хайде да излезем и да се опитаме да играем футбол. Ще намерим начин да ограничим щетите, ако притежаваме повече топката."
Този подход се отплаща в друг знаков сблъсък на златното поколение на Колумбия.
Брилянтен изравнителен гол на Ринкон в 93-тата минута фиксира равенството 1:1 с бъдещия шампион Западна Германия в груповата фаза на Мондиал 1990. А точката класира Лос Кафетерос на осминафинал, където съперник им е Камерун.
Говорейки през 2020 г. в навечерието на 20-ата годишнина от това попадение, Ринкон отдаде почит на бившия си треньор и неговия амбициозен подход. "В момента Пеп Гуардиола прави същото, което правеше националният отбор на Колумбия в Италия през 1990 г. - каза той. - Ние не играехме с топката за забавление, нашата цел винаги беше мрежата на противника."
И все пак, въпреки успехите на Матурана и момчетата му, историята на онази генерация на Лос Кафетерос ще се помни най-вече с трагичните събития около нея.
След като отпадат от Камерун на осминафиналите през 1990 г. заради ужасяваща грешка на Игита, четири години по-късно очакванията към колумбийците са огромни. Настроението в страната е толкова приповдигнато, че отборът е изпратен с посланието: "Можете да победите всеки!". Тимът е без Игита, който не пътува за Щатите, тъй като е прекарал девет месеца в затвора за посредничество при отвличане и не е във форма. Но всички са на мнение, че Лос Кафетерос ще се справят и без него.
Напук на очакванията обаче представянето в Щатите е пълно фиаско, а Матурана го отдава на проблемите с дисциплината: "Обърнахме го на купон, но Световното първенство е нещо много по-различно."
Поражения от Румъния и домакините обливат в скръб Колумбия, а победата с 2:0 над Швейцария няма никаква тежест и тимът си събира багажа. Пет дни по-късно емблематичният защитник Андрес Ескобар е застрелян на паркинг пред нощен клуб в родния си Меделин от член на местния картел.
Убийство възмущава колумбийското общество и лепва ново петно върху опитите на Матурана да промени имиджа на нацията пред света чрез футбола.
Самият Ринкон е арестуван в Бразилия през 2007 г. по обвинения, свързани с участие в наркотрафик. А същата съдба споделя и съотборникът му Антони де Авила, който все още е в италиански затвор заради наркотици.
През 2004 г. Алберо Усуриага, футболистът, който вкарва гола, класирал Лос Кафетерос за Мондиал 1990, е убит зверски със седем куршума при покушение в Кали, а Ернан Гавирия, друг член на отбора от САЩ'94, e само на 32, когато е покосен от мълния, докато тренира с отбора си Депортиво Кали през 2002 г.
Има и други, по-малки, прегрешения и инциденти с участието на национали от първото златно колумбийско поколение. Няма как да изброим всички, а не е и нужно.
Ясно е, че те не бяха светци. Но още по-категоричен е фактът, че забиха знамето на страната на световната карта като футболна нация.
А Фреди-Колоса, Валдерама, Асприля, Игита и останалите звезди на Лос Кафетерос донякъде успяха да сбъднат мечтата на Пачо Матурана първите асоциации, когато човек чуе името Колумбия, да не са свързани само с убийства, наркокартели и отвличания.
Звучи невероятно, нали? Но пък е самата истина.
