В днешно време едва ли има много футболисти, които биха могли да отхвърлят оферта от Ливърпул.
Главно това е заради фигурата на Юрген Клоп. Затова и феновете на мърсисайдци се опасяват да не се върнат времената отпреди ерата на Клоп, когато отборът се бореше не за титлата, а за Топ 4; не за триумф, а за участие в Шампионската лига.
Германският специалист преобрази клуба, но след почти девет години ще напусне "Анфийлд". Преди него ситуацията бе доста различна.
Част от нея бе и Джо Коул. Английското крило бе собственост на "червените" между лятото на 2010 и януари 2013-а, записвайки само 42 мача.
Сега Коул разкри, че никога не е искал да играе на "Анфийлд".
Англичанинът дойде в Ливърпул от Челси, с който стана три пъти шампион на Англия и спечели три пъти ФА Къп и два пъти Купата на лигата.
Джо Коул се превърна в едно от първите попълнения на Рой Ходжсън на "Анфийлд", пристигайки в един и същи прозорец с Милан Йованович и Дани Уилсън - още по-неуспешни сделки на "червените".
Ливърпул се пребори с Тотнъм за подписа му. Коул обаче пристигна на "Анфийлд", но не бе този футболист, който помнехме от Челси.
През януари 2009-а вече 42-годишният халф претърпя тежка контузия по време на мач за ФА Къп срещу Саутенд, който го извади от игра за цяла година.
"Преговорите (за нов договор с Челси) тъкмо бяха започнали, но точно тогава получих контузията в коляното - разказа Коул пред подкаста на Джон Оби Микел. -
Травмата в коляното може би беше началото на края на кариерата ми. След това не бях същият футболист. Скъсах връзки, всичко в коляното беше попиляно. Отсъствах 11 месеца.
Заболя ме от отношението им, но от бизнес гледна точка в Челси бяха прави. Преустановиха преговорите, докато видят как ще се развият нещата с мен и кога ще се възстановя...
Аз вече не бях в силна позиция в тези преговори. Коляното ми беше заминало и Челси изцяло прекрати преговорите.
Върнах се в игра през октомври. По това време в клуба вече беше пристигнал Карло (Анчелоти)... Играех добре, но основно като резерва - беше трудно да се върна в титулярния състав.
През януари доста момчета заминаха да играят в Купата на африканските нации. Знаех, че това е моят шанс да заиграя по-често. Участвах във всеки мач. Записах шест, седем или осем мача поред. Тогава ми предложиха нов договор, но той нямаше нищо общо с предишния ми.
Егото ми изигра лоша шега, но отново се появиха и проблемите. Играех ли, коляното се обаждаше. Не можех и да правя някои неща, на които преди бях способен. След всеки мач налагах коляното с лед. Изпитвах сериозна болка... Много рядко си връщаш същата форма след подобна контузия.
И тогава отново спряха преговорите. Но Карло искаше да остана. Вярвам му, защото Карло е добър и честен човек. Той ми каза: "Искам да те пусна в игра, но Калу и Малуда играят много добре."
Аз самият съм достатъчно умен, за да видя, че отборът играе добре. Но аз също играех добре, когато получавах шанс. Затова и чуках на вратата на треньора - всеки си вършеше работата. Така спечелихме дубъла.
Но след това дойде краят на сезона... Тялото ми отказваше... Ревашащ мач за титлата на "Олд Трафорд" и аз трябваше да бъда титуляр. Трябваше да спечелим. Дори равенството не беше на масата, защото иначе изпускахме титлата.
Точно тогава получих контузия на последната тренировка.
Все пак играх. И вкарах... Спечелихме, но след мача не можех да тренирам за три-четири дни. Бях развалина. Тялото ми отказваше.
Осъзнах, че никога повече няма да бъда същият играч, който някога бях. Знаех, че трябва да напусна. Защото не исках да приключа кариерата си в Челси, гниейки на пейката."
Джо Коул е роден в Лондон и започва кариерата си в Уест Хем, но е отдаден фен на Челси от дете. След седем години на "Стамфорд Бридж" му се отдаде възможност да премине на "Анфийлд".
Офертата на Ливърпул успя да го изкуши, въпреки че сега крилото съжалява, че не е избрал да се пробва в чужбина.
"Можех да избирам между Ливърпул и Спърс, защото Арсенал се отказа в последната минута. Но не можех да отида в Спърс, просто нямаше как.
Разбира се, щеше да ми бъде по-удобно. Хари Реднап беше мениджър тогава, те разполагаха с добър състав, самият аз живеех в Лондон и половината ми приятели са фенове на Тотнъм. Но не можех да го направя.
Дъщеря ми тъкмо се беше родила, а Ливърпул е велик клуб. Но нещата не се получиха. Ако можех да решавам отново, сигурно щях да се замисля и да заиграя някъде в чужбина - някъде на топло, защото след това установих, че по-топлото време помага на коляното ми.
След Ливърпул играх за Уест Хем и Вила. Накрая излязох от Англия и изкарах един добър сезон във Франция, но едва се опазвах от сериозни контузии. Но постоянството го нямаше. След 2010-а така и не играх отново за Англия.
След това заминах за Америка и стана някакво чудо. Животът под слънцето се отрази добре на коляното. Беше на 60-70%, но се чувствах добре. Дори в момента мога все още да играя. Истинско чудо.
Ако мога да се върна назад, бих отишъл някъде на топло - в Испания или Южна Италия, и още няколко години да играя елитен футбол."
Джо Коул напуска любимия Челси на 29 г. Шест години по-късно прие предизвикателството, наречено МЛС, където изкара две години и половина в Тампа Бей, където игра до 37-годишна възраст.
"Просто не бях същият футболист след контузията. Да, тъжно е, но все пак се радвах на дълга кариера... Ако не бях си прецакал коляното в Саутенд, можеше да играя за Челси още пет, шест или седем години. И сигурно щях да спечеля Шампионската лига през 2012-а.
За това съжалявам най-много.
Но няма какво да се направи. Започнах да играя професионално във Висшата лига на 17 г. и още от началото ме тормозеха брутално. На 29 г. вече бях кола втора ръка. А след като коляното ми замина, към края вече бях като стар "Форд"."
