На 29 май 2004 г. метростанция „Павелецкий" в Москва осъмва превзета от спецчастите на ОМОН (Мобилен отряд с особено предназначение, който се използва за крайно опасни задачи в градски условия и е създаден, за да охранява руската столица по време на Олимпийските игри през 1982 г).
Очаква се пристигането на влакова композиция от Грозни, столицата на размирна Чечения, пълна с 8000 привърженици на Терек, пропътували 1800 километра, за да подкрепят на живо любимия си отбор във финала за Купата на Русия. Въпреки че по това време е във втора дивизия, Терек достига до последния мач в турнира, съперник в който е Криля Советов, финиширал на трето място в руската Висша лига.
"Всички чеченци са терористи" - и до днес можете да чуете тази фраза навсякъде из Москва. Опълчили се на централната власт още през 17-и век, пратени в масово изгнание из казашките степи от Сталин след Втората световна война под претекст, че са подкрепяли нацистите, и в постоянен военен конфликт с Русия след 1994 г., чеченците пристигат в Москва само две седмици след убийството на Ахмат Кадиров - проруски настроеният президент на Чеченската република. Той загива по време на военния парад в Грозни по случай Деня на победата (на Съветския съюз над нацистка Германия), след като военна мина избухва под президентската ложа на площада.
Година и половина по-рано, през октомври 2002 г., 167 души пък загиват, след като чеченски терористи превземат московския театър Дубровка, а спецчастите решават да го освободят, нахлувайки с помощта на смъртоносен газ. Дори споменаването на термина „чеченец" изправя на нокти всеки жител на руската столица.
Затова никак не е странно, че около арената на финалния мач - стадион „Локомотив", буквално гъмжи от войници и полицаи. Самото присъствие на чеченски фенове в тъмни дрехи и с мрачни погледи опъва докрай нервите на местните. Лично Путин се разпорежда за охраната на чеченската делегация и по-специално на Рамзан Кадиров, син на убития президент, тогавашен вицепрезидент, а впоследствие и президент на Чечения. Освен високопоставен държавен служител, Рамзан е и президент на Терек - пост, който заема и до днес.
Опасенията в Кремъл от евентуален атентат в деня на финала са големи. Властите се страхуват, че в чеченската агитка, пристигнала в Москва, се е внедрил лидерът на бунтовниците Шамил Басаев - терорист и заклет футболен фен, за когото се смята, че е вманиачен от идеята да убие Путин. Басаев ще загине две години по-късно, след като конвоят с експлозиви, с който се е насочил към Санкт Петербург, за да извърши терористичен акт по време на сбирка на държавите от Г-8, е атакуван от руски военни части. Мачът все пак започва, но напрежението витае във въздуха, а местните фенове не спазват минутата мълчание в памет на Кадиров-старши.
Както и се очаква, още от първата минута Криля Советов установява пълно надмощие на терена. Чеченците обаче се бранят храбро и двете нули остават на таблото до 90-тата минута. Когато всички очакват продължения, тимът от Грозни отнема топката в собствената половина и подема контраатака, която на пръв поглед изглежда обречена - трима срещу седем. С прецизен пас между линиите обаче Денис Кедлуев намира Андрей Федков, който изкача сам срещу вратаря. С мек прехвърлящ удар ветеранът, роден в Ростов, праща топката в мрежата на Криля и отприщва невиждана чеченска радост по трибуните.
Рамзан Кадиров
Идва последният съдийски сигнал, а на терена настъпва тотален хаос.
Рамзан Кадиров слиза при футболистите, които вече разпъват огромен плакат с лика на убития си президент. За ужас на охранители му, Рамзан се озовава в ръцете на играчите, които го подмятат във въздуха от радост. За цяло денонощие надупчените от снаряди улици на Грозни пък се превръщат в сцена на всенародна радост за всички чеченци. „Знаехме, че ще победим, вярвахме в успеха. Изключително горди сме от този отбор, в чието създаване огромна роля изигра нашият президент Ахмат Кадиров", тръби вътрешният министър на Чечения Алу Алянов.
Победата на Терек се оказва най-добрият възможен сценарий за организаторите на мача, тъй като въпреки всички усилия по трибуните има доста хора с оръжия. В радостта си обаче чеченците забравят за всяка агресия - техният скромен отбор не просто триумфира в сърцето на Русия, но печели и право на участие в Купата на УЕФА. Терек се превръща в едва вторият втородивизионен клуб в историята на руския (в това число и съветския) футбол, който стига до трофея след Карпати Лвов (1969 г.). Фиестата продължава чак до ноември 2004 г., когато Терек печели промоция за руския елит, благодарение на 38-те попадения в 42 мача на Федков, превръщайки се в първия отбор, преминал границата от 100 спечелени точки.
Авторът на победния гол Андрей Федков става истински герой в Грозни.
„Посвещавам победата на целия чеченски народ", казва нападателят, а думите, изречени от устата на чистокръвен руснак, вбесяват властите в Москва. В Чечения обаче го носят на ръце и дори кръщават улица на негово име в Гудермес - 30-хилядно градче в околностите на Грозни, където се състои големият празник в края на годината по случай футболните успехи на Терек. Опасенията са, че в столицата партито може да бъде провалено от терористите.
Кремъл не остава безучастен пред случилото се. Чечения е международен проблем и властите искат да използват триумфа на Терек, за да покажат, че нормалният живот се завръща в тази взривоопасна зона. Путин дава личен прием за футболния тим от Грозни - нищо, че в пресата се появяват информации за огромните премии, които президентът на Русия е обещал на Криля Советов, ако победят чеченския тим във финала. И въпреки че Рамзан Кадиров е негова лична номинация.
В крайна сметка футболът побеждава политиката и триумфът на Терек в центъра на Москва не е окървавен. През 2017 г. клубът е прекръстен на ФК Ахмат в чест на Ахмат Кадиев и до днес с успех се подвизава в елита на руския футбол.
