Утре се навършват точно 20 години, откакто Роби Фаулър размаха задните си части предизвикателно към Греъм Льо Со в може би най-отвратителния хомофобски жест, който някога ще видим на футболния терен.
Английският футбол може да измина дълъг път от мачо културата в края на 80-те до днес. Но в страна с 4000 професионални футболисти и над 500 от тях само във Висшата лига, все още е шокиращо, че само един елитен играч се е признал за гей.
Още по-странно е да продължаваме да свързваме Греъм Льо Со най-вече с хомофобията във футбола на Острова.
Става въпрос за хетеросексуален мъж със съпруга и две деца. Тормозът, който му се наложи да изтърпи, беше защото не се вписваше в представите за типичния футболист. По собствените му думи, Льо Со стана неофициален говорител на гейовете във футбола и 20 години по-късно осъзнаваме още по-ясно, че този спорт се нуждаеше от неговото влияние.
Може да се каже, че говорим за футболист, изпреварил поколението си откъм стил на игра и характер. Той дружеше със студенти, на тренировки пристигаше с подгънати крачоли на дънките и с брой на ляво ориентирания вестник Guardian (а не The Sun или Daily Sport), подаващ се от чантата му.
Греъм Льо Со също така можеше да бъде забелязан да посещава някоя арт галерия или панаир на антики през уикенда, вместо да се върти около кръчмите, масите за снукър и букмейкърските пунктове като повечето футболисти. Роденият в Джърси играч не беше ставал обект на тормоз преди пристигането си в Челси. Слухът за неговата сексуалност тръгна от едно детинско подхвърляне на тренировка, когато Льо Со беше само на 22 и тъкмо беше стигнал до първия отбор.
През лятото на 1991 г. той беше пътувал за екскурзия заедно със съотборника си Кен Монку. В съблекалнята на Челси някой направил неприлична шега по темата, а вместо просто да се засмее, Льо Со заел отбранителна позиция и това накарало останалите играчи също да подхванат шегата.
Никой в съблекалнята не вярвал, че той е гей, но майтапите с него продължили и се превърнали в постоянен тормоз, който го накарал да обмисли прекратяване на кариерата си.
Това щеше да бъде загуба за целия английски футбол, тъй като по-късно Льо Со стигна и до националния отбор, където се изявяваше успешно, а единственият му гол за "Трите лъва" беше едно незабравимо воле отдалеч в приятелски мач срещу Бразилия.
Само 8 седмици след началото на тормоза в съблекалнята на Челси, Льо Со вече беше принуден да слуша унизителни подхвърляния от феновете на Уест Хем по време на мач. Глупавата шега се беше превърнала в сочна клюка, а футболистът се оказа в ужасно положение.
Той не беше гей, но вече беше твърдял, че не би бил против в съблекалнята на Челси да има хомосексуалисти. Греъм разбираемо беше разстроен, когато слуховете се разпространиха и трябваше да ги отрича без да проявява неприязън или неуважение към гей общността.
Година преди това Джъстин Фашану вече беше признал своята хомосексуалност и до днес остава единственият футболист на това ниво, който го е правил. За съжаление, той трябваше да търпи доста обиди заради признанието си, но и го направи, когато вече беше в късен етап от кариерата си.
Льо Со обаче тепърва се налагаше в английския футбол и логично, с утвърждаването му в Челси подигравките ставаха все повече. Пикът беше на 27 февруари 1999 г., когато Челси прие Ливърпул на "Стамфорд Бридж", а Роби Фаулър сложи ръце на задните си части и няколко пъти се провикна "Ела да ми го дадеш в задника" към Льо Со, когото тъкмо беше фаулирал.
Левият бек на Челси се канеше да изпълни прекия свободен удар, но се вбеси и отказа да продължи играта, докато Фаулър не престане. Настана разпра, страничният съдия слушаше всичко от съвсем близо, а на трибуните бяха съпругата и новородената дъщеря на Льо Со. Шокиращо, Греъм получи жълт картон за бавене на играта, а естествено, на другия ден британските таблоиди не пропуснаха да отбележат случая още на първите си страници.
Льо Со не получаваше подкрепа от съотборници, фенове и съдии. Малко по-късно в мача той стовари лакът в тила на Роби Фаулър и имаше късмет да не бъде изгонен, като не след дълго мениджърът Джанлука Виали го замени.
След срещата от Английската футболна асоциация започнаха разследване на инцидента, а двамата национални състезатели не се помириха, въпреки усилията на селекционера Кевин Кигън.
Фаулър не поднесе съдържателно извинение и след още 5 седмици отново се забърка в скандал с начина си на празнуване на гол срещу Евертън - престорено шмъркане на аутлинията, което в крайна сметка му донесе по-голямо наказание (4 мача) от проявата на хомофобия срещу Льо Со (2 мача).
Поне тормозът срещу играча на Челси вече беше основна тема за разговор и той признава, че впоследствие обидите от трибуните са секнали.
През 2007 г. Греъм Льо Со беше попитан в интервю дали препоръчва на хомосексуалните футболисти да се разкрият и той макар и с известни колебания отвърна отрицателно. Оттогава обаче прогрес има и германският национал и бивш защитник на Астън Вила Томас Хицълшпергер призна хомосексуалността си през 2014-а.
Той изчака да приключи кариерата си, за да направи признанието.
Оттогава досега единственият футболист в Англия, обявил се за гей, е полупрофесионалистът Лиъм Дейвис. В интервю Дейвис твърди, че не е имал проблеми след признанието си и е усетил голяма подкрепа. Той обаче смята, че за да си признаят повече футболисти, трябва да го сторят едновременно в група, за да не падат негативите само върху един човек.
Днес Висшата лига е подхванала инициативи за по-добра приемственост на ЛГБТ обществото във футбола, продължава цялостната борба срещу езика на омразата от фенове към футболисти, но други спортове са доста по-напред в това отношение.
Греъм Льо Со признава, че изпитал голямо облекчение при отказването си от футбола. Неговият случай не бива да отказва тези, които имат желание да разкрият хомосексуалността си, но със сигурност има на какво да ги научи и с какво да ги вдъхнови.
Би било престъпление да не завършим с приноса на Льо Со на футболния терен - 16-годишна кариера във Висшата лига, шампионска титла с Блекбърн, още 5 трофея с Челси и 36 мача за националния отбор. Той наистина беше необикновен футболист, който заслужава единствено уважение.
