Случайно или не, най-големите простотии във футбола ни стават не кога да е, а навръх Великден.
И добре, че от доста време насам футболните шефове в БФС не провеждат кръг от първенството по време на празника. Защото преди това, вместо да цари християнско смирение, по стадионите ни вървяха побоища.
Мутри биеха футболисти, запалянковци линчуваха съдии, треньори и шефове се налагаха пред всички.
Епизод I: Пищови срещу съдии и играчи
Черната великденска хроника почва през 1997 г. с, на пръв поглед, безобидния мач от първенството на „Б” група между Металург (Перник) и Спартак (Пловдив). По онова време пернишкият отбор се ръководи от не съвсем безопасни хора като прочутия Първан Първанов-Перо, Калоян Стоянов-Цимбика, плюс различни местни актьори по прякори Баруто, Карабито и др. Целта им е да вкарат Металург в „А” група.
Точно на този мач никой не предполага, че може да стане беля. Противникът от Пловдив е на последните места, изпада, със сигурност, при аматьорите и рита предимно за здраве. Очакванията са за разгромна победа на Металург.
В слънчевия великденски следобед на стадиона в квартал „Изток” се изсипват близо 2000 запалянковци. Повечето тъкмо са станали от маса. При излизането си пернишките футболисти са посрещнати със скандирания „Айде, Металурго-о-о-о!”, а гостите от Пловдив – с надутата до дупка по радиоуредбата песен „Мале, страх”.
Противно на очакванията обаче гостите не смятат да се дават без бой. Съдията Йордан Иванов-Йоцо се отчита с празничен подарък за Металург, като свири дузпа. Перничани обаче я изпускат. Полувремето завършва без гол.
Съдийската бригада е качена в джипка, която трябва да я закара до отстоящите на стотина метра по-надолу съблекални. На волана е здравеняк от пернишката група. Вместо да поеме към съблекалните, борецът тръгва с мръсна газ по пистата и спира точно пред публиката.
Запалянковците само това и чакат. Скачат върху колата и почват да блъскат отгоре. Без малко да пипнат реферите. Добре, че на стадиона има една патрулка с полицаи, които успяват да ги отърват.
Пред съблекалнята съдиите са подложени на нов натиск. Някой вади пистолет и го насочва към тях. Четвъртият съдия Димитър Димитров-Каубоя заявява, че това не е футбол, и си заминава към София. Другите трима обаче остават да довършат мача.
В това време футболистите на Спартак (Пд) се заключват в съблекалнята. Вратата обаче е избита с мощен ритник, а отвън влизат силоваците. Треньорът Иван Кючуков свидетелства, че неколцина са били с пистолети в ръцете. Уплашеният Кючуков уверява домакините, че през второто полувреме Спартак няма да се натяга.
След антракта обаче футболистите на Металург са гипсирани. На тях пък е четено конско в съблекалнята как може да са толкова некадърни, че даже и дузпата да не вкарат. За да сложи край на агонията, капитанът на Спартак Иван Говедаров си вкарва автогол. Това успокоява всички по трибуните, а мачът в крайна сметка свършва 5:2 за Металург.
Епизод II: Срамни сцени в Ловеч
Още по-драстичен е футболният Великден през 1998 г. Навръх празника в Ловеч е голямото дерби за шампионската титла между Литекс и Левски. Нечувано стълпотворение от 12 000 запалянковци пристига на стадиона, за да вика за ловчанлии. Левски има подкрепа от около 5000 фенове. Омразата между двата отбора е нажежена до червено.
За да успокои страстите, съдията Атанас Узунов решава да тегли жребия с чукане на яйца, вместо с монета. Вади две, сварени и боядисани от съпругата му Соня. Синьото яйце на капитана на Левски Николай Тодоров-Кайзера се оказва по-здраво от оранжевото на Стефан Колев от Литекс.
Мачът почва уж кротко. За да не го разкъса тълпата обаче, президентът на Левски Томас Лафчис сяда на скамейката при отбора си. Оттам иначе възпитаният и с изискани маниери Лафчис скача да протестира при всяко отсъждане на Атанас Узунов срещу „сините”, без значение право ли е, криво ли е. Отгоре запалянковците го замерят с каквото намерят.
От отсрещната скамейка пък ехтят люти закани и клетви, отправя ги треньорът на Литекс Димитър Димитров-Херо. Цяло първо полувреме едва ги удържат с Лафчис да не се хванат за гушите.
На почивката все още няма гол. Първият скандал става в 64-тата минута. Мариян Тодоров успява да пробие вратата на Георги Шейтанов и Литекс повежда с 1:0. Обезумял, Херо спринтира към скамейката на Левски и бърка с пръст в ухото на Лафчис. Гъркът пък му отвръща с мощен шут и двамата се заритват на пистата пред всички. Налага се намесата на полицията, която ги отвежда по местата. Срамните сцени вървят пред цяла България пряко по Националната телевизия, а коментаторите се чудят какво да приказват.
Радостта на привържениците на Литекс обаче не трае дълго. В 72-рата минута смелият защитник на Левски Елин Топузаков спасява честта на отбора от „Герена” с изравняване за 1:1. Цялата пейка на Левски, начело с Лафчис, се нахвърля с неприлични жестове и ругатни срещу Херо и компания. Добре, че е полицията, за да спре местните фенове, напиращи да линчуват софиянци.
Епизод III: Да те набият в Кюстендил
Година по-късно играчите на ЦСКА ядат бой на Великден. Това става на мача с отбора на ВИС-2 Левски (Кюстендил) в града на черешите. На стадион „Осогово” армейците водят с 1:0 на почивката, но не излизат за второто полувреме. Оказва се, че няколко мутри са набили в коридора вратаря Ивайло Иванов и капитана Адалберт Зафиров. Целият отбор, заедно с треньора Димитър Пенев, остава залостен в съблекалнята.
Злочестието да свири този мач отново има Атанас Узунов, който чака ЦСКА в регламентираните 15 минути и прекратява двубоя.
Пената твърди, че мутрите влезли в коридора още докато отборът му се прибирал след първото полувреме. Там нямало и кьорав полицай да ги спре. “Емил Кременлиев каза, че тези лица са много съмнителни и сигурно ще стане нещо”, свидетелства Чичо Митко.
По думите му нападателите са били четирима, с кожени черни якета. Според някои версии слезли от официалната трибуна преди края на първото полувреме. Разбира се, всички длъжностни лица се правят, че не са видели нищо.
Тогавашният президент на БФС Иван Славков и хората му се въздържат да налагат тежки санкции. Затова взимат соломоновско решение – анулират мача, не присъждат точки и лишават кюстендилци от домакинство за три мача.
Самото заседание остава в историята с четенето на саморъчно писаните от Димитър Пенев показания пред полицията. Публична тайна е, че на Пената не му е силата в писмеността. Драска с кривандели, допуска правописни грешки, а отдолу се е подписал като „Д. Пенев, ст.-рениьор на ЦСКА”, вместо „старши-треньор”.
Епизод IV: Битката за Перник
Великденски изстъпления има и през 2001 г. И пак в Перник! В празничния ден Левски гостува на Миньор. Стадиона на мира, както наричат централното съоръжение в областния център, всъщност е едно доста опасно място за „сините”. Оттам Левски често си тръгва бит с по един-два гола разлика. Затова на трибуните пристига внушителен брой зрители. Миньори и стоманолеяри, повечето от тези хора с най-суровите професии са вече поразвеселени след великденския обяд.
До края на първото полувреме всичко върви нормално. Точно тогава гръмват първите скандали.
Съдията Антон Генов гони капитана на Миньор Николай Александров с втори жълт и червен картон за груба игра. И двата картона са си по правилник, самият футболист също не протестира. Минута по-късно обаче Генов дава скандална дузпа за Левски. Перничани скачат срещу съдията, тъй като по всичко личи, че Георги Иванов е симулирал. Самият Гонзо изпълнява удара и „сините” повеждат с 1:0.
След почивката скандалите продължават, след като Генов не вижда как Алексей Дионисиев от Левски удря играч на Миньор. Освен това не свири няколко фаула срещу Евтимов, което изнервя футболиста. Ядосан, капитанът на перничани си събува обувката и я хвърля по съдията. Решението е ясно – червен картон.
Публиката на стадиона полудява. Всички почват да хвърлят камънаци към игрището. Страничният съдия е уцелен с три точни удара. Добре премерен изстрел с половин тухла едва не засяга и Антон Генов. Отвсякъде хвърчат предмети, а полицията едва смогва да удържи тълпата. Уплашен, съдията изчаква известно време. След като огънят от трибуните продължава, Антон Генов решава благоразумно да прекрати двубоя.
Разярените перничани обсаждат стадиона. Налага се да идват полицейски подкрепления от София. Чак по тъмно автобусът на Левски и съдиите успяват да си тръгнат, след като полицията им проправя път.
Запалянковците си го изкарват на репортажната кола на Българското национално радио, те чупят с камък задното й стъкло. Като по чудо без травми се спасява коментаторът на „Спорт и музика” Калин Катев, който предава мача по „Хоризонт”.
Стадиона на мира е обявен за опасен, на него мачове дълго време след това не се играят. Миньор изпада същия сезон в „Б” група. Оттогава БФС избягва да провежда мачове на Великден.
