Преди точно седмица Родри спечели "Златната топка", изпреварвайки Винисиус Жуниор в анкетата на списание "Франс Футбол".
В последните години тази награда предизвиква сериозни полемики и скандали, но такива имаше и преди години.
Като през 2010 година, когато Уесли Снайдер бе ограбен, а наградата отиде в ръцете на Лионел Меси.
***
Уесли Снайдер е продукт на една от най-добрите академии в света - тази на Аякс, като прекарва общо 16 години като част от клуба.
На фона на незавидния си ръст още от юношеството Снайдер демонстрира изключителен контрол върху топката и дрибъл. Холандецът дебютира за първия отбор на Аякс през сезон 2001/02, след което се превръща в несменяем титуляр.
Във всички следващи сезони с екипа на амстердамския гранд Снайдер регистрира по 20 или повече голове+асистенции. Най-резултатен за него е 2006/07, когато атакуващият халф нанизва цели 22 попадения във всички турнири и подава за още 13.
Това му представяне нямаше как да не му спечели интерес от най-големите отбори на континента. Сред тях бе и Реал Мадрид.
През 2006-а Флорентино Перес загуби президентските избори от Рамон Калдерон, под чието ръководство на "Сантяго Бернабеу" пристигна цяла колония от холандски футболисти.
Първият бе Рууд ван Нистелрой, а след него в Мадрид пристигнаха още Ариен Робен, Снайдер, Ройстон Дренте, Клаас Ян Хунтелаар и Рафаел ван дер Ваарт. От всички тях само Нистелрой може да се похвали като добро попълнение.
Снайдер бе натоварен със задачата да запълни бутонките на Зинедин Зидан. Реал плати 27 милиона евро за него, но кариерата му в Мадрид, както тази на сънародника му Робен, бе белязана от постоянни контузии.
"Бях млад и под светлините на прожекторите. Радвах се на успеха си. Но в Мадрид всичко тръгна с главата надолу - пише в автобиографията си Снайдер. - Нямаше наркотици, но алкохол... Започнах да живея като звезда. В Реал ме обожаваха, а аз пръсках хиляди евро.
Справях се доста добре, но постоянно ми повтаряха, че мога и повече. В Мадрид бях сам, рядко виждах сина си Джеси. Не осъзнах кога шишето с водка се превърна в най-добрия ми приятел.
На сутрините се събуждах сякаш нищо не се бе случило. Продължавах да играя, но го правех все по-зле; не бях концентриран. Залъгвах се, убеждавах се, че всичко е наред.
Загубих формата си, бягах все по-малко, опитвах се да го прикрия с техника. Мислех си, че никой няма да забележи.
***
Животът ми е доста цветен... Пълен със събития. Чувствам се на 76 г. Научих много.
Една вечер купонясвах с холивудски звезди като Джордж Клуни, Меган Фокс и други. Беше на някакво ревю на Джорджо Армани. Изкарахме си страхотно! След това се събудих със зверски махмурлук. Всичко щеше да е наред, ако не се бях прибрал в 6 сутринта, а на следващия ден не ни очакваше мач от Шампионската лига срещу Вердер..."
Сезон 2008/09 се превърна в един от най-слабите за Реал, което доведе до раздялата с Рамон Калдерон, който си тръгна след яростен скандал. Флорентино Перес започна нова ера на Реал, а сред първите му задачи бе да се отърве от ненужните попълнения, направени от Калдерон.
Известно време Снайдер отказваше да напусне "белия балет". Искаше да се доказва. Накрая бе убеден от Жозе Моуриньо да замени Мадрид за Милано.
"Мафията организира напускането ми на Реал - споделя халфът след раздялата с Мадрид. - Това, което Чаби Алонсо върши сега в Реал Мадрид, мога и аз да го правя. Но не съжалявам, че се озовах в Италия. Смятах Серия "А" за по-слабо първенство от испанското. Мислех си, че ще играя пред полупразни стадиони, но си промених мнението. Щастлив съм в Интер."
Обирът за "Златната топка"
Моуриньо бе назначен начело на Интер през 2008-а с идеята да изведе "нерадзурите" до първи трофей от Шампионската лига след двата поредни за клуба през 64 и 65 г.
Не успя да го направи в първия си сезон и през лятото Интер организира мащабна селекция. В тима пристигнаха Самуел Ето'о, Диего Милито, Лусио, Тиаго Мота и Снайдер.
Новодошлите веднага се превърнаха в титуляри, като ролята на Снайдер бе една от най-ключовите в системата 4-1-2-1-2. Холандецът получи сериозна свобода да сновеше между линиите и в края на сезона това му осигури осем гола и 15 асистенции.
В Шампионската лига Интер отстрани Барселона благодарение на гол на Снайдер. На финала срещу Байерн халфът се отчете с асистенция.
Интер не просто стъпи за трети път на европейския връх, но завърши сезона с безпрецедентен и досега требъл за италианските отбори - титлата в Серия "А", Купата на Италия и трофея от Шампионската лига.
[[image:231163,text:,url:https://static.webcafe.bg/uploads/images/63/1163/231163/320x180.jpg]]
След триумфа на клубно ниво Снайдер замина за Световното първенство в ЮАР, на което Берт ван Марвайк водеше изключително боеспособната селекция на Нидерландия.
Всичко започна по план - три победи в груповата фаза и излизане като първенец с пълен актив от девет точки. В директните елиминации бяха повалени последователно Словакия, Бразилия и Уругвай, като в тези мачове Снайдер блестеше с четири гола и асистенция.
На финала "лалетата" преклониха глава пред по-добре подредената Испания, а големият грешник за "оранжевите" бе Ариен Робен, който на два пъти пропусна сам срещу Икер Касияс.
"Много е тежко да загубиш такъв мач три минути преди дузпите - спомня си Снайдер. - Докато целият отбор на Испания празнуваше в своята съблекалня, Серхио Рамос дойде да ме успокоява. Седна с мен на земята, отворихме си по бира и седя с мен почти 45 минути. Никога няма да го забравя. Говорихме си за какво ли не. Той знаеше колко ми е тежко. Когато ме питат за Световното, това е първото нещо, за което се сещам."
След подобна кампания бе логично Снайдер да бъде смятан за един от фаворитите за "Златната топка".
След требъла Жозе Моуриньо напусна Интер, а начело на тима застана Рафа Бентиес. Снайдер нямаше късмет и се контузи още в третия кръг, от която се възстанови бързо, но при последващи прегледи бе диагностициран с анемия.
Няколко дни преди церемонията по връчването на "Златната топка" на 10 януари 2011-а Снайдер отново получи травма. Победител в анкетата на "Франс Футбол" стана не Снайдер, а Лионел Меси, докато холандецът дори не попадна в Топ 3.
Подгласници на аржентинеца станаха съотборниците му в Барселона и световни шампиони Андрес Иниеста и Шави.
Журналистите избраха Меси заради невероятната година, на която се радваше и в която имаше пръст в общо 68 попадения. Индивидуалната му статистика обаче бледнееше пред факта, че Лео спечели само Ла Лига и Суперкупата на Испания с Барселона. Междувременно каталунците бяха отстранени от Интер на Снайдер в Шампионската лига, а Меси не се разписа нито веднъж за Аржентина на Световното през 2010-а.
Снайдер, от друга страна, спечели требъла с Интер, игра финал на Мондиала в ЮАР, където бе звездата на Нидерландия с пет гола и една асистенция.
Постиженията му обаче не бяха оценени по достойнство и присъждането на "Златната топка" на Меси не може да бъде окачествено като нищо друго освен грабеж.
Наскоро Снайдер бе запитан за събитията от 2010 година и коментира: "Дали се чувствам ограбен за "Златната топка"? Да, да. Но честно казано, през 2024-та, 14 години по-късно, съм доволен, защото хората продължават да ме питат този въпрос. Представете си, ако беше обратното и днес обвиняваха мен, че съм откраднал наградата! Индивидуалните награди са хубаво нещо, но отборните трофеи - като този от Шампионската лига, са много по-значими за мен от "Златната топка".
Впоследствие кариерата на Снайдер тръгна надолу. През януари 2013-та халфът се сбогува с големия футбол, заминавайки за Турция. Изкара четири години и половина в Галатасарай, като изигра 175 мача за турския гранд - почти колкото има за Аякс (180).
След това премина през френския Ница и катарския Ал-Гарафа, където сложи край на кариерата си през 2019-а.
"Не съжалявам за нищо. Винаги ще си спомням за кариерата си с усмивка. Постигнах всичко, за което съм мечтал. Наслаждавах се на всяка минута на терена. Спечелих трофеи. Какво повече мога да искам?
"Златната топка" през 2010-а? Може би я заслужавах. Но не я искам. Ако наистина я исках, щях да я спечеля. Липсваше ми мотивация. Винаги съм се раздавал за отбора, а не в индивидуален план.
Можех да стигна нивото на Кристиано, Меси и другите велики. Но не пожелах. Не се трудих достатъчно. Просто играх футбол. Хора, спечелих Шампионската лига - как мога да не съм доволен от кариерата си?", категоричен е Снайдер.
