Прави ли ви впечатление, че в днешния футбол добрите симуланти вече са голяма рядкост?
Действително, все още се срещат изкусни майстори на падането за дузпа като например Роналдо и Неймар. Но когато струваш повече от 200 милиона евро, трябва да притежаваш и тази екстра. Като цяло обаче хубавите изпълнения, вкарващи в заблуда съдията, намаляха чувствително.
Къде останаха такива като Юрген Клинсман, изящният германски измамник?
На финала на световното през 1990 г. този велик актьор изкара червен картон на Педро Монсон от Аржентина с акробатично падане и холивудска симулация на счупен врат, изправила на нокти цялата резервна скамейка. А какво ще кажете за Диего Марадона, прочутият футболен театрал?
Да се строполиш изразително, с правилните мимики и жестове - навремето това си беше съществена част от играта.
Сегашните пишман симуланти най-често падат против всички закони на физиката и биомеханиката. А после се сърдят, че реферът им показал жълт картон. Сякаш във футбола на глупаците не им се полага точно това?
Дори и в България този тип изпълнители вече почти не се срещат, ако не броим някои наистина добри изпълнения на бразилците от Лудогорец.
Къде обаче отидоха дузпите „велизарки” за ЦСКА, кръстени така в чест на изкусния Велизар Димитров? Да не говорим за неговия предтеча на „Армията” Емил Костадинов, истински гений на най-убедителните падания. Ами прочутите дузпи „подуенки”?
Зад тях стои цяла школа с многогодишния къртовски труд на ред величия на Левски, начело с Божидар Искренов – Гибона и Наско Сираков. Не стига, че днес футболът ни е слаб, ами и няма кой да падне за дузпа като хората.
Нека проследим в галерията как са се развивало изкуството на симулациите във футбола през годините.
