Първият и основен приоритет е чистата мрежа – prima, non prenderlo – гласи „първият закон“ на катеначото. Недопускането на голове е в основата на тактическата система на Ботуша през 60-те, което донесе и четири КЕШ-а (по два за Интер и Милан) на Италия през онова десетилетие.
Катеначото с либеро пред вратаря се смяташе за върха на тактическата дисциплина, а според известния италиански журналист Джани Брера допускането на голове е, чисто и просто, резултат на грешки.
Разбира се, грешки могат да бъдат допускани и при нулево равенство, но щом не е отбелязано попадение, оначава, че неточностите не са били фатални за изхода на срещата.
Разбиранията на Брера в днешно време изглеждат като обявяване на война срещу отбелязването на головете и красивата игра, като цяло. Но за онова време са просто усъвършенстване на катеначото.
Брера отива дори по-далеч. Според него, колкото по-малко голове се отбелязват или е позволено да бъдат отбелязвани, толкова по-перфектна би станала играта и, съответно, по-малко интересна за зрителите.
И в рамките на години Калчото върви именно по този път, по една или друга причина. Кулминацията на катеначото в Серия А се проявява в един неделен ден – на 2 февруари 1969 г. Ето как изглеждат резултатите тогава:
Фиорентина – Рома 0:0
Интер – Виченца 1:0
Ювентус – Аталанта 1:0
Палермо – Каляри 0:0
Пиза – Торино 1:1
Сампдория – Милан 1:1
Варезе – Болоня 1:1
Верона – Наполи 1:0
Като код за програмиране…
Тези девет гола в осем мача и досега са антирекорд за кръг в Серия А. В цялата история на Калчото няма друг случай, в който головете в един кръг да не са достигали двуцифрено число. В допълнение, едно от попаденията пада от дузпа, а друго е автогол.
И докато катеначото е основата на италианския футбол по онова време, никога не сме свързвали испанската Ла лига с този стил на игра. Примера винаги е залагала на нападателния футбол, но дори в един период и тя е повлияна от този перфектно-ужасен тактически замисъл и също е произвеждала подобни резултати.
Ето пример:
Барселона – Гранада 4:0
Лас Палмас – Понтеверда 1:0
Сабадел – Реал Мадрид 0:0
Валенсия – Малага 0:0
Атлетико Мадрид – Реал Сарагоса 1:0
Реал Сосиедад – Елче 0:0
Кордоба – Депортиво Ла Коруня 0:0
Атлетик Билбао – Еспаньол 1:0
Четирите гола, отбелязани от Барселона във вратата на Гранада, почти развалят облика на този перфектно-ужасен кръг. Каталунците вкарват колкото останалите 15 отбора заедно. А най-интересното от кръга е датата. Да, познахте – 2 февруари 1969 г.
Това е денят, в който 32 тима от две от най-елитните, най-богатите и най-гледаните първенства произведоха едва 17 гола. И само един от отборите – Барселона, успява да се разпише повече от веднъж във вратата на противника.
Дали е чиста случайност, или тази дата символизира кулминацията на катеначото и защитния футбол – апогеят на нулата, ако щете – може би, и от двете по малко.
За сравнение, първият кръг от месец февруари в тогавашната Първа дивизия на Англия представя на феновете 25 гола в 11 мача – вихрушка от попадения, ако трябва да сравняваме с мачовете в Испания и Италия.
Можем само да се радваме, че катеначото е вече почти изцяло мъртво и не запазването на чиста мрежа, а отбелязването на голове е основната цел на всеки голям отбор в днешно време.
Независимо от това обаче, датата 2 февруари 1969 година ще остане в историята на елита на европейския клубен футбол като един от най-скучните, ако не и най-скучният, ден за феновете. А и като един от най-тъжните за великата игра, която не е на нули, а на голове.
