Това беше невероятен гол. Да преминеш през половината отбор на съперника с дрибъл, да елиминираш вратаря и да пуснеш топката в мрежата - колко хора са способни да го сторят?
Разбира се, че ще го помнят като Гол на века - та кой не го е виждал и не е чувал за него?
Вкара го Диего Армандо Марадона на Англия през 1986-а, няколко минути след безсрамната измама, с която реализира първия. Това е Невъзможния гол, ако питате който и да е в Аржентина. Но вторият Невъзможен. Първият дойде близо три десетилетия по-рано, като светът почти го е забравил. Почти, но не съвсем.
Историята изобщо не бива да започва така, защото Орестес Осмар Корбата Фернандес е заслужил в нея да се говори само за него. Не да го сравняват с някакъв си Марадона. Или с Гаринча, което също неизбежно се случва от десетилетия насам. Не би му харесало, ако бе жив да прочете такива сравнения. А и... нямаше как да ги прочете.
Корбата е дете на италиански емигранти, отгледан сред осем братя и сестри в предградията на Буенос Айрес. Ражда се през 1936-а, аA първите години от живота му минават в събиране на бутилки за връщане, шляене по прашните улици около дома им без входна врата, както и игра на футбол. Бос на улицата от тригодишен, Корбата е обсебен от топката - или това, което хлапетата превръщат в топка, за да ритат. Тръгва на училище навреме, като всеки друг от махалата Дайрес, но... не е за него. Едва избутва първи клас, след което никога повече не се връща там. Губене на време.
През годините на кариерата му това е огромен проблем, като умело прикрива пълната си неграмотност чак почти до края на футболните си години. Често носи вестник под мищница, излизайки от стадиона, за да заблуди чакащите отпред фенове и репортери. Никой не подозира, че Корбата не може да чете и да пише. Слага нещо като подпис под договорите си на доверие, а това, естествено, е използвано максимално... Но това е друга тема.
Опитва в Естудиантес, но го отпращат - не е ясна причината, но е възможно да е заради отказа му да учи. На 18 години пристига в Расинг, в сърцето на Авеланеда. Клубът е наричан Академията, защото тук се дава път на таланти и те биват превръщани в звезди. Появява се за пробите си в скъсани обувки, единствения си панталон и нещо, подобно на риза. "Къде е куфарът ти, момче?", пита го човек от школата на Расинг. Няма такъв. Това на гърба и краката му е единствената собственост, която в момента принадлежи на Осмар Оресте Корбата.
Не изглежда като футболист. Слабоват, някак прегърбен и с походка на муле, което страда от проблем със заден крак, младото момче не дава надежди. Гледат го с недоверие как заменя местния любимец и звезда Марио Бойе в един приятелски мач срещу Атлетико Тукуман дни, след като се е появил в Расинг през 1955-а.
Първите впечатления обаче лъжат. След два месеца никой не си представя първия състав без крилото, което си седи край тъчлинията, изведнъж се оживява, поема топката и прави фокуси. Обикновено - водещи до гол
"Той бе обратното на атлет. Обратното на футболист като вид и физика. Но бе гениален", пише за него списание "Ел Графико".
Расинг има страховита атака, два пъти става шампион с Корбата в състава (1958 и 1961), като той вкарва 79 гола за седемте си години в тима.
Проблемите не са на терена. Там е вълшебник. Кръщават го Арлекин, защото прави фокуси, измисля невъзможни неща, играе си с публиката, кани хора от първите редове да влизат и да помагат на безпомощните бекове срещу него.
Другият му прякор е Лудия. Ражда се заради изпълненията извън игрището.
Непрестанно е по барове, пие много. Още от тийнейджърските си години излиза и не се прибира до сутринта. Понякога се появява директно от баровете на тренировки, но проблемите започват, когато идва така и на мачове. Феновете го виждат да пристига още тежък махмурлия, току преди началото.
Култови истории се разказват за онези години. Осмар се появява в съблекалнята, силно лъхащ на алкохол. Тита Матиуси, старата легендарна лелка, която се занимава с пране на екипите и какво ли още не на "Цилиндъра" - стадиона на Расинг, просто лисва кофа ледена вода на главата му. И след 10 минути крилото е на терена.
Но нещата стават сериозни. Един ден казва на съотборника си Раул Белен, който се готви да изпълни център в началото на мача срещу Естудиантес: "Днес не ми подавайте. Не виждам нищо." Другите са изумени, но Осмар едва си седи на краката. Въпреки това асистира за два гола...
Това е в края на 1959-а, в началото на 1960-а... Тогава Арлекин вече е звезда. Дори в такова състояние, никой не мисли да го извади от състава.
Преди това се случват две знаменателни събития.
Първото е в дебюта му за националния отбор - на "Сентенарио" в Монтевидео срещу Уругвай, когато току-що е навършил 20 г. Седмици по-рано с него гол Расинг е спечелил титлата срещу Бока. Младокът вече е изградил име.
На уругвайските защитници, коравосърдечни като канибали, излязли от строг тъмничен режим в затвра след 10-годишна присъда, за неговата репутация не им пука.
Особено на Пепе Сасиа, наричан Грозния. Няколко пъти топката е мушната през краката му за първото полувреме, но това се плаща скъпо. Добре дошъл, Осмар! Дербитата между Аржентина и Уругвай не са за фокуси - ритникът на Пепе го праща извън терена, а юмрукът му избива два зъба. Корбата се хили. Той се забавлява.
На Южноамериканския шампионат (днес Копа Америка) през 1957-ма, Аржентина играе с Чили на "Бомбонера" в Буенос Айрес. Денят е 20 октомври, домакините водят с 3:0 и мачът доскучава. Изведнъж 33 000 се оживяват. Радиопредаването се нажежава и цялата страна чува нещо, което си заслужава и да се види, не просто да се чуе.
Корбата поема топката до любимата си дясна тъчлиния по фланга на атаката. И тръгва на своя си дрибъл, леко поклащайки се - комично, дори гротескно. Елиминира защитник, после втори, топката е на метър от голлинията и вратарят пада. Гооол - сигурен! Не. На Арлекин му е скучно. Тръгва обратно. Лъже пак някакви хора в екип на гостите, падат на земята около него. Излиза от наказателното поле, а съотборници и публика не вярват на очите си. После се обръща, литва още веднъж двама чилийци и вкарва леко топката във вратата. Стадионът изригва като вулкан!
Кадри от гола като видео няма. "Ел Графико" дни по-късно пуска уникален колаж от снимки в различни моменти по пътя към попадението. Не е точно като да го видиш, но е нещо.
Изданието го нарича Невъзможен гол. И така остава и до днес.
Славата на Корбата след този ден излиза от границите на Аржентина и достига всеки край на континента. Той е на 21 години, гениален, различен, неуловим. А 9 месеца по-късно идва Мондиал в Швеция и страната се готви за триумф, след като с лекота бие и Бразилия на финала на континенталния турнир през 1957-ма.
На въпросното световно блестят бразилците, изгряват Гаринча и Пеле, а аржентинският отбор не стига до титлата. Корбата вкарва три гола, единият - първи на първенството, в третата минута на първия мач от първия ден, във вратата на световния шампион Западна Германия.
После бележи и срещу Северна Ирландия, и срещу Чехословакия в групата. Аржентина обаче отпада още преди елиминациите.
Играта на крилото е феноменална и не остава незабелязана. Искат го европейски отбори, но... той нито може да преговаря с някого, нито знае колко е дълъг договорът му с Расинг. Нито пък му трябват пари. Има всичко в Авеланеда.
Първите сравнения с Гаринча идват там, на шведското световно. Еднакво неангажирани, по детски забавляващи себе си и публиката с играта си, двамата са атракция на дясното крило.
В родината обаче нещата започват да се променят с годините. И с пиенето.
На терена шоуто не спира. Осмар се специализира в биенето на дузпи. В кариерата си е изпълнил 68, от които вкарва 64. Изпуснал е четирите "нарочно", споделя в интервю. Всичко му е на шега, не приема насериозно живота, футбола или напрежението от големите мачове. Той е първият, който бие дузпите без засилка. Сократес, бразилският майстор, копира именно него години по-късно по разкази на баща си. Без засилка, с крачка до топката. Корбата даже понякога гледал встрани, към трибуните, докато биел. Така вратарят е в пълно неведение къде може да прати топката.
В края на 1962-ра Расинг напълно вдига ръце от него. Често съотборници го довличат на тренировките пиян, заварват в дома му мизерия, момичета, а нерядко и напълно непознати хора.
Бока Хуниорс го купува, като в клуба са убедени, че ще успеят да се справят с проблемите извън терена. Плащат 12 милиона песос за крилото, което си е сериозна сума - близо 100 000 долара. В това време той е суперзвездата на аржентинското първенство.
Но... нещата са необратими. В това време е в развод с първата си жена, а след договора с Бока го напуска и следващата. Съвсем се пропива, пропуска тренировки и играе едва 18 пъти за гранда Бока. Клубът ходи на турнета в Европа, взима го с отбора, но винаги с назначен отговорник от отбора, който спи в една стая с него и следи да не прави глупости.
"Два дни бе спокоен и изряден - казва Кармело Симеоне, който изпълнява ролята при един тур в Италия. - На третия намерих под леглото му над 20 бутилки от бира, празни. Кога бе успял, не разбрах."
Разделя се с Бока, заминава за Колумбия, защото и парите са на свършване. Индепендиенте Меделин му дава добра заплата. Очаква от него да прави шоу на терена и да играе редовно. Първото се случва, но второто...
И въпреки това, и до днес в Меделин той е със статут на абсолютен мит. Старите запалянковци говорят, че е правил неща, които след него не са виждани на терена. Жалко, че е бил на игрището рядко.
Връща се в родината в края на 1970-а, вече на 34. Отива направо в Расинг и иска да игре, дори за минимална заплата. Клубът отказва - твърде стар е, редовно е пиян, не става.
Опитва да играе по долните дивизи, колкото да изкарва за преживяването. Има приятели, които го черпят по баровете из Буенос Айрес, хората го познават. Твърде късно е да се променя и да излезе от капана на алкохолизма. В началото на 80-те просто се връща в Расинг и моли за помощ. За някаква работа, да помага, да тренира деца...
В клуба решават, че не е редно да го оставят на улицата. Той дори няма къде да живее, спи из апартаменти на приятели. Двете му съпруги са му взели дома, а останалото е отишло по баровете.
Никога не му е трябвало много. Расинг го настанява в едно помещение на огромния стадион, стаичка за нещо като домакин. От сутрин до вечер е там, помага в почистването, в подготвянето на тренировките, а през лятото - и за боядисване на седалки, и какво ли още не.
Взима достатъчно пари, за да отиде вечер в бара, който е от другата страна на улицата. Барът на феновете на Расинг, които разказват истории за финтовете му, докато той отпива от чашата.
Десет години това е неговият свят - от стаичката в стадиона до бара, периметър от 120 метра. Не му трябва друго, не иска друго.
Умира на 55 години в същата стаичка през 1991 г., като няма дори обувки, с които да го погребат. Феновете и клубът плащат всички разноски. Той е най-големият идол в историята на Расинг и днес, въпреки че през клуба са минали невероятни играчи.
Ако отидете на "Цилиндъра" някой ден, тръгнете по малката уличка откъм сектора за гости, която води към централния вход. Ще видите табелата - "Оресте Осмар Корбата" се казва.
Ако влезете в бара на Суси и Лало, които го държат от години, в менюто ще намерите сандвичи "Корбата". Това е наследството му.
Това и думите от некролога, който се появява на 7 декември 1991 г., ден след смъртта му, във в. "Ла Насион":
"Смъртта ни отне човека, който измисли футбола, който ни трогваше".
Като Гаринча - и то в повече от един смисъл на това сравнение, нали?
