Колкото и клиширано да звучи, това лято няма да прилича на никое друго.
След година на затегнати колани и неясни перспективи пред туризма, новият сезон по Черноморието бе открит с две твърди заявки от властта - ще има строги мерки за ограничаване разпространението на COVID-19 и "дивото къмпингуване", наричано също "свободно", остава в миналото.
Историята на чл.10а от Закона за устройство на черноморското крайбрежие (ЗУЧК) започна през 2015 г. с апел на тогавашния министър на туризма Николина Ангелкова за регламентиране на местата, където туристите ще могат да почиват на палатки, с кемпери и каравани. До момента подобна рестрикция не съществуваше и според Ангелкова липсата на правила се отразява на опазването на околната среда.
Оттогава до 1 юли 2021 г. - насрочената дата за обществено обсъждане на Наредбата за "диво къмпингуване" по Черноморието, измененията в ЗУЧК преминаха през различни перипетии - от приемане в Народното събрание, до протести, неприето президентско вето и разглеждане от Конституционния съд, за да се стигне до 2020 г. когато стана ясно, че от Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) ще дадат година отсрочка, след което окончателното ще приемат промените в закона.
МРРБ, под чиято опека се намира устройството на черноморското крайбрежие, реши да даде глътка въздух на притиснатия през последната година туристически сектор, преди да въведе новите правила за платки, кемпери и каравани.
При допитване на Webcafe.bg от Министерството на регионалното развитие заявяват, че въвеждане на нормативи за свободните къмпинги това лято са повече от наложителни, а целта е опазване на пясъчните дюни от неконтролируемото опъване на палатки и паркиране на кемпери по черноморското крайбрежие.
"Наредбата регламентира условията и редът за временното разполагане на палатки, кемпери и каравани извън категоризираните къмпинги. Целта е къмпингуващите да почиват извън териториите на морските плажове и пясъчните дюни, а да разполагат палатките, кемперите и караваните си в поземлени имоти, собственост на държавата, общините или частни юридически лица", гласи официалната позиция на министерството до медията.
Районите, които от това лято ще позволяват "дивото къмпингуване", в закона са разпределени на зона "А" и зона "Б", а освен с тях летовниците на открито тази година ще трябва да се съобразяват с още куп правила.
Как ще се почива на къмпинги у нас
Според новата наредбата караваните, кемперите и палатките ще могат да заемат не повече от 70% от територията на даден парцел, а отстоянието на обектите един от друг трябва да е поне 3 метра. Но това далеч не всичко.
Съгласно наредбата районите за свободен къмпинг ще бъдат определени от съответните общини, а от собствениците на парцелите ще се очаква да представят план за извозване на отпадъците, становище от пожарен и здравен контрол, да регистрират лицата, настанени на къмпинг, и да разположат поне една химична тоалетна за всеки 30 души с височина от 3,5 метра.
"В района на къмпинга е допустимо поставянето на пейки, беседки, маси, столове, заслони, чадъри, шезлонги и подобни на тях съоръжения, но не и обекти с търговска цел", поясняват в становището си Министерството на регионалното развитие.
Нормите ще важат в рамките на летния сезон - от 1 май до 30 септември, а собствениците на парцели за къмпинг ще могат да сключват договори с общината за срок от 3 години.
При нарушаването на тези правила почиващите на палатки ще бъдат глобявани със сума между 500 и 1000 лв., а собствениците на кемпери и каравани - със сума между 2000 лв. и 5000 лв.
Вместо забрана - непосилни условия
Важно е да се отбележи, че Министерството на регионалното развитие и благоустройство не забранява "дивото къмпингуване", а урежда клаузите, по които да се осъществява отсега нататък.
За Йордан Ибришимов от Българското кемперско общество обаче новите правила са заобиколен начин за пълна забрана на свободното къмпингуване по българското Черноморие.
По думите му въвеждането им означава, че това лято не може просто да вземете палатка, да си харесате място на плажа и да се настаните. Ще трябва да се сблъскате със стена от бюрокрация, която за Ибришимов е знак, че властите у нас негласно забраняват "дивото къмпингуване".
"Условията, които тази наредба прилага, са неизпълними и през нея прозира само желанието да се закрие този сектор, вместо да се развива. Трябва да се извадят редица документи, което става трудно и бавно и ще коства много време на човек, който иска да прекара няколко дни на къмпинг", обяснява той пред Webcafe.bg.
Той е на мнение, че узаконяването и регулирането за свободното къмпингуване по морето са наложителни, но те трябва да се опират на стратегия от въвеждане на такси и билети за разполагане палатки, каравани и кемпери в определени от закона територии, заедно с инфраструктура, която включва повече от една химична тоалетна.
"В коя държава попълват гора от документи, за да отидат на палатка? Ако в България имаше достатъчно къмпинги, щяхме да ходим там. Бивакуването в България се наложи поради факта, че цялата структура от къмпинги беше унищожена след 1989 г. за сметка на строежите на хотели, а сега, вместо да се регламентира, то се смазва. Не е нужно да сме титани на мисълта, за да се огледаме около себе си и да възприемем гръцкия или турския метод на къмпингуване", коментира още Ибришимов.
От Министерството на регионалното развитие отговарят, че новата наредба за "диво къмпингуване" е съобразена само с предложените изисквания, направени от предишния кабинет "Борисов 3". Разпоредбите в нормативния акт са приложени, съгласно внесените текстове от депутатите на "Обединените патриоти" и подкрепени от Народното събрание.
"Следва да бъде отбелязано, че решението за наредбата е обнародвано в Държавен вестник, брой 58 от 30 юни 2020 г. Предложените изменения и допълнения към ЗУЧК са значително облекчени - не се изисква одобряването на устройствен план за временното разполагане на палатки, а териториалният обхват и регулацията са одобрени, съгласно препоръките на Евростат", допълват от министерството.
Има ли бъдеще за палатките?
Ако трябва да обобщим, "дивото къмпингуване" е забранено в много държави, включително в Гърция, Хърватия и Турция, където не може просто да опънете палатка на произволно място. Но за разлика от България, зад граница се предлагат малки комплекси на незащитени територии, оборудвани с баня и тоалетна, където може да спите под звездите.
В Южната ни съседка регистрираните къмпинги са 348, а в България - 43 според регистъра на Министерството на туризма. Тук от Българското кемперско общество поясняват, че броят на каравани и кемпери в официалния регистър е толкова малък, че резервации се правят поне година по-рано.
Въвеждането на Наредбата за "диво къмпингуване" няма да доведе до нечуван скок на лагеруващите под открито небе, а напротив - ще ограничи броя им предвид рестрикциите за пространство и отстояние за палатките и караваните една от друга. В този смисъл къмпингуването ще е трудно не само заради планината от документи, а и поради простата причина, че няма да има достатъчно място.
Тогава - има ли бъдеще за всички летовници, които искат да спят на палатка по родното Черноморие?
От Министерството на регионалното развитие не могат да отговорят, тъй като този въпрос не попада в юрисдикцията им, но от Българското кемперско общество са ясни - бъдещето на българските палатки е в чужбина.
От изнасянето на юг на българските палатки, кемпери и каравани обаче родният туризъм може да пострада, тъй като пари към държавния бюджет идват не само от нощувки, а от хранене, пазаруване, посещение на забележителности.
А дали властите ще се погрижат за запазването на разнообразието в туристическия сектор и правото на всеки да избира как да почива през предстоящото лято, както се грижат за опазването на природата от замърсяване, предстои да се разбере.
