"Демокрацията е отворен проект, който се оставя на следващите поколения. Те трябва да са готови да дописват, да я доработват, да я развиват. Как ще бранят нашите деца тази демокрация, която създадохме, след като виждат, че ние самите не смеем да я браним?" - с тези думи бившият премиер Иван Костов представи първата част на мемоарите си "Свидетелства за прехода - 1989-1999".
Премиерата на книгата, издадена от "Сиела", успя да препълни залата във Военния клуб в София. Сред присъстващите имаше бивши депутати и министри от СДС като Екатерина Михайлова, Муравей Радев, Евгени Чачев и др.
На тях и на администрацията, която е подкрепяла реформите на правителството между 1997 и 2000 г. за справяне с икономическата катастрофа и поставяне на първите основи за членството в ЕС, Иван Костов посвети книгата и признателността си.
"Искам да благодаря на тези хора, които в 2,5 години на политически позиции и в администрацията направиха нещо невероятно за собствената си страна, защото й служиха честно и успяха да я извадят от тресавището на една тежка икономическа катастрофа.
"Тези хора заслужават да бъдат познавани от българското общество и техният труд да бъде оценен.
"Реформите не са правени от Костов, правени са от много хора, от правителство, от парламентарна група, политически кабинети, администрация, която вярваше, че трябва да се движи в тази посока заедно с политиците.
"Беше отзивчива към това, което й се поставяше. Тя изпълни невероятни по своята трудност дела. От истинска катастрофа, описана с числа, за 2 години така се преобразуваха нещата, че от ЕС казаха - Изпълнили сте Копенхагенските критерии - това означава, че тези хора наистина са постигнали нещо невероятно.
"Искам да кажа на останалите хора, че българите могат да правят необикновено силни неща. Могат да го правят, стига да са вдъхновени, стига да са убедени, стига да вярват", каза той в речта си пред публиката.
"Демокрацията има нужда от своите защитници"
Костов посочи като "най-голяма своя горчивина" фактът, че след смяната на властта през 2001 г. "огромна част от онези хора не защитиха това, което направиха".
"Защо го изоставиха? Защо обърнаха гръб на напредъка в демократизацията и създаването на пазарна икономика? Когато човек направи нещо, той трябва да го защити, а не да се държи като към нещо чуждо. В тези години имаше един миг, в който аз се чувствах съвършено сам. Или почти - заобиколен от няколко души - за да защитавам цялото това дело?"
"Демокрацията има нужда от своите защитници, тя трябва да се брани. Не я ли браним, няма да я имаме. Голямата тайна на демокрацията и пазарната икономика е, че ако не бъдат защитавани, престават да съществуват, израждат се, деформират се, стават нещо съвсем друго - полуконсолидирана демокрация, олигархия, монополи - какво ли не стават. Но не стават това, към което сме се стремили. Не е важно само да се направи веднъж, демокрацията е отворен проект, който се оставя на следващите поколения. Те трябва да са готови да дописват, да я доработват, да я развиват. Как ще бранят нашите деца тази демокрация, която създадохме, след като виждат, че ние самите не смеем да я браним? От кого да вземат пример? От кого да почерпят сила, като виждат, че родителите им са обърнали гръб на това дело", каза още той.
На въпроса дали има сила, която да "управлява рисковете", пред които се изправя съвременната държава, той отговори:
"Зависи от всички нас. Трябва да браним всичко, до което сме успели да достигнем. Ако го правим ние, вярвам, че това ще повлияе и на политическите сили. Нужни са големи обществени движения, за да се съобразят политиците. Политиците днес имат една ахилесова пета: щом искат да са толкова близо до народа, а народът брани нещо, те би трябвало да се съобразят с него. Механизмът трябва да бъде през активността на гражданското общество. Иначе отивам към директен отговор, който бих искал да спестя".
