Банковата система в България отчита рекордна печалба за първите 9 месеца на годината - това става ясно от новия доклад на БНБ.
Според информацията за първите три тримесечия на годината банките у нас са изкарали печалба от 2,7 млрд. лв. - с 80,5% повече от отчетената печалба за същия период на 2022 г.
Какво показват данните на БНБ:
През третото тримесечие на 2023 г. активите на банковата система се увеличават с 4 млрд. лв. (2,5%) и в края на септември достигат общо 165.1 млрд. лв. Паричните салда в централни банки се
увеличават с 3,4 млрд. лв. (17,6%) до 22,8 млрд. лв. и делът на позицията пари, парични салда при централни банки и други депозити на виждане в активите достига 17,8% към 30 септември 2023 г. (при 15.9% в края на юни 2023 г.).
Кредитите и авансите и дълговите ценни книжа заемат съответно 63,4% и 14,6% от активите на банковата система в края на септември (при съответно 65% и 15% в края на юни).
Отношението на ликвидно покритие в края на септември 2023 г. е 241,9% (при 225,6% в края на юни). Ликвидният буфер е 46,2 млрд. лв., а нетните изходящи ликвидни потоци възлизат на 19,1 млрд. лв. (при съответно 46.9 млрд. лв. и 20.8 млрд. лв. в края на юни).
През тримесечието брутните кредити и аванси нарастват със 102 млн. лв. (0,1%) до 108,1 млрд. лв.
Вземанията от кредитни институции намаляват с 2,8 млрд. лв. (17.4%) до 13,5 млрд. лв., а брутният кредитен портфейл нараства с 2,9 млрд. лв. (3,2%) до 94,6 млрд. лв., като растеж е отбелязан при всички институционални сектори в неговата структура.
Кредитите за домакинства се увеличават през тримесечието с 1,5 млрд. лв. (4,2%), тези за нефинансови предприятия - със 711 млн. лв. (1,5%), за други финансови предприятия - с 522 млн. лв. (6,8%), а за сектор държавно управление - със 160 млн. лв. (15,6%).
В края на септември брутните необслужвани кредити и аванси възлизат на 4,12 млрд. лв. (при 4,10 млрд. лв. в края на юни), а делът им в общата сума на брутните кредити и аванси е 3,81% (при 3.80% в края на юни).
Делът на брутните необслужвани кредити и аванси е 3,06% в края на третото тримесечие (при 3,13% в края на второто тримесечие). Нетната стойност на необслужваните кредити и аванси (след приспадане на присъщата им обезценка) в края на септември е 2,04 млрд. лв. (при 2,07 млрд. лв. в края на юни), а делът ѝ в общата нетна стойност на кредитите и авансите е 1.95% (при 1.98% в края на юни).
През третото тримесечие на 2023 г. депозитите в банковата система се увеличават с 2,9 млрд. лв. (2,1%) и в края на септември достигат 141,3 млрд. лв. Нарастват депозитите на нефинансови предприятия (с 1.9 млрд. лв., 4.5%) и на домакинства (с 1.8 млрд. лв., 2.4%).
Намаляват депозитите на други финансови предприятия (с 452 млн. лв., 10.7%), на сектор държавно управление (с 322 млн. лв., 7,7%) и на кредитни институции (със 134 млн. лв., 1,3%).
Собственият капитал в баланса на банковата система в края на третото тримесечие възлиза на 19,3 млрд. лв., с 999 млн. лв. (5,4%) повече спрямо края на юни. Нарастването на собствения капитал през периода се дължи главно на повишението на печалбата.
Към 30 септември 2023 г. печалбата на банковата система е в размер на 2,7 млрд. лв., с 1,2 млрд. лв. (80,5%) повече спрямо отчетената към 30 септември 2022 г. За деветте месеца на 2023 г.
е реализиран нетен лихвен доход за 3,6 млрд. лв., който е с 1,3 млрд. лв. по-висок от отчетения за същия период на миналата година.
Разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, към 30 септември 2023 г. възлизат на 264 млн. лв. (при 352 млн. лв. към 30 септември 2022 г.).
Откъде идват тези по-високи печалби на банките у нас?
До голяма степен те се дължат на високия ръст на приходите от лихви по раздадените кредити. Въпреки че лихвените проценти по новоотпуснатите ипотечни заеми, които българските банки дават, все още са едни от най-ниските в Европа, много от финансовите институции плавно и постепенно започнаха да увеличават лихвите по действащите договори за кредити - и жилищни, и потребителски.
Този процес започна още през есента на миналата година като първи усетиха новия тренд фирмите и хората със заеми в евро. След това застигна заемите, при които базовата лихва зависи от индеска EURIBOR, а по-късно обхвана всички кредитодържатели.
От началото на 2023 г. почти всеки със заем към банка е получил поне веднъж съобщение, че месечната му вноска се повишава с няколко лева заради промяна в лихвата. На фона на кредитния бум през последните години, този лек, и дори незначителен, ръст на лихвите, носи огромни печалби за банките, отбелязват от в. "Сега".
Все още масово банките у нас продължават да оставят без някакво олихвяване депозитите на клиентите си.
Добрите финансови показатели на банковата система се дължат и на по-малко направени разходи за обезценка на евентуални лоши кредити. Към 30 септември тези резерви са 264 млн. лв. при 352 млн. лв. година по-рано.
Кои са най-големите банки у нас?
Данните на БНБ показват, че има промяна в класирането на най-големите финансови институции в България след края на третото тримесечие у нас.
От БНБ разделят банките в България на три основни групи. Първа се състои от 5-те най-големи банки на база на общите им активи към всеки отчетен период. Втора включва останалите български банки. В трета група влизат клоновете на чуждестранни банки в България.
Позицията на банките в трите групи зависи от размера на активите им в края на всеки отчетен период.
Така в края на третото тримесечие на годината Обединена българска банка (ОББ) измества досегашния лидер Банка ДСК от първата позиция. В топ 5 на банките от Първа група влизат още Уникредит Булбанк, Юробанк България (Пощенска банка) и Първа инвестиционна банка.
Причина за изстрелването на ОББ до първото място беше вливането на "Кей Би Си Банк България" ЕАД през юни, което измени пазарните дялове на банките в България.
Важен момент е, че групирането не съдържа в себе си елементи на рейтинг и не следва да се интерпретира като оценка на финансовото им състояние.
