"Исторически акт, който ще има значение за бъдещето на България, който трябва да ни обединява, който дава на страната ни тежест, каквото не е имала при решаването на европейските дела и надхвърля размера на нашата икономика и територия" - така управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев определи приемането на страната ни в така наречената Чакалня за еврозоната.
Макар и новината да бе заглушена от протестите в последните дни, за икономиката на страната тя е от особено значение, тъй като най-малкото предполага засилване на стабилността ѝ и по-стриктен европейски надзор.
Като член на Европейския съюз (ЕС) присъединяването на страната ни към еврозоната - или приемането на еврото като национална валута - е задължително, макар да не е обвързано със срок. Датата зависи от присъединяването към Европейския валутен механизъм (ERM II), наричан и "чакалня" на еврозоната, а влизането в нея пък е предшествано от изпълнение на редица ангажименти и спазване на още такива преди приемането на еврото.
Предварителният етап за приемането на еврото като национална валута продължава три години, тоест еврото може да замени лева през 2023 г. Първите, въвели единната валута, оставаха в чакалнята около две години, но последните - Естония, Литва и Латвия, чакаха в предверието средно 10 години, докато отговорят на изискванията. Това беше последствие от финансовата криза през 2008 г.
Валутният механизъм ERM II е създаден на 1 януари 1999 г. Целта му е да гарантира, че колебанията във валутния курс между еврото и други валути на еврочленки не нарушават икономическата стабилност на единния пазар, и да помогне на страните извън еврозоната да се подготвят за участие в нея. Последното разширяване на еврозоната бе през 2015 г., когато Литва стана 19-ата държава в ЕС, започнала да използва единната европейска валута.
България подаде молба за влизане във въпросната чакалня в края на българското европредседателство през 2018 г.
Тогава Европейската централна банка (ЕЦБ) каза, че страната ни не е нагодила банковото си законодателство към правилата в банковия съюз. България очакваше покана за "чакалнята" през юли 2019 г. Датата обаче беше отлагана и имаше условия, които да бъдат изпълнени, преди това да се случи. Преди месец с участието на държавната Българска банка за развитие беше увеличен капиталът на Първа инвестиционна банка (ПИБ), което беше и последното условие преди влизането ни в ERM II.
В механизма централният валутен курс за валутата на държава членка извън еврозоната се фиксира спрямо еврото и колебанията на валутата спрямо курса могат да бъдат само в определени граници. Сега от страната ни се очаква да поддържа валутния си курс в диапазон от плюс-минус 15% около централния курс, който за България ще е 1.95583 лв. за евро, като страната запазва едностранно режима си на валутен борд.
"Това е важен момент в усилията на България и Хърватия да се присъединят към еврозоната. Двете държави членки трябва сега да участват в механизма без голямо напрежение, и по-специално без да девалвират централния курс на своята валута спрямо еврото по своя собствена инициатива, в продължение на най-малко две години, преди да могат да отговорят на изискванията за въвеждане на еврото", отбелязаха от Европейската комисия.
Това означава, че в рамките на най-малко две години двете страни ще се подготвят за приемане на единната европейска валута.
България пое редица ангажименти в областта на политиката, предназначени да осигурят безпроблемното ѝ преминаване към механизма, а ЕК и ЕЦБ наблюдаваха за ефективното им изпълнение.
Еврокомисията проследи как се справя страната ни в следните области на политиката: надзора на небанковия финансов сектор, рамката за несъстоятелността, рамката за борбата с изпирането на пари и управлението на държавните предприятия, и прецени, че тези четири ангажимента са били ефективно изпълнени от българските органи. Въз основа на оценките им страните от еврозоната включиха българския лев (както и хърватската куна) в този механизъм.
Но страната поема ангажимент и за още реформи по направленията, по които работи в последните две години. От ЕЦБ отбелязват, че България трябва да продължи да предприема мерки в шест сектора: банков надзор, надзор на небанковия финансов сектор, рамка за борба с прането на пари, рамка за обявяване в несъстоятелност, управление на държавни предприятия и макропруденциалната рамка. Или иначе казано - политиките за наблюдаване на цялата финансова система, откриване и предотвратяване на рискове и слабости в нея.
Като цяло българските власти се ангажират със спазване на стабилни икономически политики, за да се предпазят икономическата и финансова стабилност и да се постигне устойчива икономическа конвергенция.
Заедно с влизането в ERM II България влиза и в Единния надзорен механизъм, което означава, че БНБ влиза в тясно сътрудничество с ЕЦБ, тоест това е достъпът до банковия съюз за страни извън еврозоната. Сега банковият надзор на ЕЦБ и Българската народна банка се подготвят за плавен преход към новия надзорен режим. Очаква се ЕЦБ да поеме директен надзор над значимите банки от 1 октомври 2020 г. Не е ясно кои ще прецени за такива, но в това число трябва да влизат топ три по активи в страната, които според Investor.bg са "Уникредит Булбанк", "Банка ДСК" и ОББ.
Финансовият министър Владислав Горанов смята, че влизането ни в чакалнята на еврозоната е "стъпка, съпоставима с няколко исторически решения за по-голямата интеграция в евроатлантическото семейство - влизането в НАТО и ЕС".
"Влизането на България в чакалнята на еврото е цивилизационен избор. Свързваме кръвоносната система на икономиката си с едно от най-силните икономически формирования в света. Това е задължително условие за успехите на обществото ни в бъдеще", коментира финансовият министър. Той все пак отбелязва, че участието в ERM II и впоследствие в еврозоната изискват още повече усилия от наша страна и напомня, че до момента това е изисквало промяната на над 15 закона.
Бившият министър на икономиката Николай Василев пък набляга на факта, че с влизането на страната ни в чакалнята на еврозоната "се променят международния й имидж и начинът, по който я възприемат в бизнес средите по света". Според него няма причини за обедняване на гражданите с приемането на еврото, а по-скоро за тяхното забогатяване.
"Когато държава влезе в нея (еврозоната), има повече туризъм, бизнес, търговия, инвестиции, по-добър имидж и тя постепенно започва да се прикрепя към първокласните европейски страни. Няма нито една държава, която да е обедняла от влизането си в еврозоната, всички са забогатели, коментира той пред Нова телевизия.
Но професорът по приложна икономика от университета "Джонс Хопкинс" в САЩ - Стив Ханке, смята, че България ще последва съдбата на Гърция, ако приеме еврото.
Южната ни съседка влезе в еврозоната през 2001 г., като бе обвинена впоследствие, че е укривала дефицити от европейските органи. В крайна сметка се стигна до тежката финансова криза през 2008 г. след години, в които държавата се възползваше от евтини заеми с гаранция от еврозоната, а банките - от евтини заеми от ЕЦБ с гаранция на гръцката държава, докато междувременно производителността на гръцката икономика намаляваше.
До какво действително ще доведе въвеждането на еврото, предстои да разберем. Преди това обаче страната ни има да изпълни още редица ангажименти.
