В Латвия го наричат ейро, не евро. Но за монетите на европейската единна валута, за която латвийците размениха своя любим лат, стойността се изразява в "евро" - и е написана по същия начин, както и в останалата част на Европа. На другата страна на монетите е изобразен националният герб или Милда, млада жена в национална носия, която символизира борбата за независимост.
Тези символи винаги са били неразделна част от малката прибалтийска нация, когато започва нов етап от историята й, така че няма как да не присъстват и на латвийското евро, след като Латвия стана 18-ият член на еврозоната. А нейното присъединяване е повече от добре посрещнато.
В тези трудни за икономиката времена, тази стъпка се приема като "признак на доверие в единната валута", както беше казал новият министър по европейските въпроси ог германското Външно Майкъл Рот при визитата си в Рига в края на декември м.г. Правителството на Латвия заслужава адмирации заради начина, по който изпълни условията за влизане в еврозоната.
След краха на Lehman Brothers през 2008, Латвия беше сред държавите, които пострадаха особено силно от глобалната икономическа и финансова кризи. Само за броени седмици икономическата активност се срина със 17%, и страната успя да избегне фалита само благодарение на спасителните заеми от Европейския съюз и Международния валутен фонд (МВФ) в размер на общо 7.5 млрд. евро. А за 2012 г. латвийската икономика отбеляза ръст от близо 5%, с което стана отличникът на ЕС.
Министър-председателят Валдис Домбровскис представи програма с драконовски мерки - драстично съкращаване на разходите, което се изрази в намаляване на заплатите на служителите в бюджетния сектор и пенсиите, а наред с това бяха съкратени и много работни места в сектора на публичните услуги - близо една трета. Силно бяха свити и средствата, които правителството отпускаше за здравеопазването. Безработицата излетя до 20% и успя да слезе под това ниво едва в началото на 2010 г., макар все още да беше над 14% през последните три месеца на 2012 г.
За обикновените латвийци случилото се след 2008-а беше жесток удар. Дори и преди кризата, страната беше сред най-бедните в ЕС - наред с България и Румъния. Средната работна заплата се движеше около 700 евро, но много хора, особено пенсионерите, бяха принудени да преживяват с далеч по-малко средства. Много латвийци бяха принудени да си потърсят и втора работа или да молят за помощи близки в чужбина, за да оцелеят. Затова международните наблюдатели бяха повече от изненадани, че Домбровскис беше преизбран.
Впрочев, неговите мерки започнаха да се увенчават с успех. Икономиката започна да се връща към живот и през 2012 Латвия отбеляза растеж от невероятните 5.6%. За следващите години кредитните агенции предричат на прибалтийската държава още по-голям растеж, което пролича от дадените от Moody's и Standard & Poor's положителни перспективи, въпреки че ще мине още доста време преди икономиката да се върне на нивата си от 2007 г.
От травма към възстановяване
Латвия може да бъде давана като бляскав пример на останалите членки на ЕС. През 2013 г. държавният дълг остана на 42% от брутния вътрешен продукт (БВП). В Германия това съотношение е почти двойно, в Италия е тройно, а в Гърция почти четири пъти по-високо. Миналата година Латвия приключи с дефицит от 1.3%, доста по-нисък от прага, изискван от еврозоната, от 3%.
Като почти всичко останало в Латвия, желанието за възстановяване може да бъде проследено назад във времето, от болезнения опит, който страната има, поради натиска от страна на Руската империа и по-късно - от СССР. След разпадането на Съветския съюз през 1989, Латвия се присъедини към ЕС и НАТО през 2004 г. Въвеждането на еврото е "допълнителна сигурност срещу рисковете, предизвиквани от нашите много нестабилни отношения с Русия", както обясни външният министър на Латвия Едгарс Ринкевич.
Или както казва проф. Иварс Ябс, преподавател по политология в университета в Рига: "Най-важното за нас е принадлежността към европейските структури, които са гаранция за сигурността ни. Дългата ръка на Русия е най-важният фактор в латвийската политика."
Предвид тяхното минало е разбираемо защо за латвийците е толкова трудно да изоставят лата - символ на тяхната независимост. Въведен е за първи път след обявяването на независимостта на Латвия през 1918, после отново отхвърлен - по време на Втората световна война и съветското управление, преди да бъде въведен отново през 1993.
По-младото поколение латвийци, което израсна с лата за последните 20 години, смята, че няма да е лесно да се разделят с националната си валута. "Това са нашите пари, не парите на другите народи," казва 21-годишната Лига Петровска, която продава сладкиши в един от супермаркетите на Рига. Социологическите проучвания показват, че нейното становище споделят мнозинстмото от латвийците, докато само една трета от запитаните подкрепят въвеждането на еврото.
Но бизнесът и чуждестранните инвеститори са повече от доволни и единодушни в ползите от единната европейска валута, казва Марен Диал-Шелшмидт, директор на Германо-балтийската търговска камара. "Всички смятаме, че това е един вид психологически сигнал за останалия свят".
Новото евро с портрета на Милда, което е сечено в Щутгарт, вече е доставено на банки и компании заедно с евробанкнотите. Междувременно в Интернет беше пусната тържествена песничка, един мил жест за сбогом: "Благодарим ти, малък лат".
