Световното първенство в Южна Африка, подобно на предшествениците си, ще остави топли и дълготрайни следи в историята на спорта. Като икономически последици обаче Световното не винаги е еднозначно. Подобно на събития като Олимпийските игри, свързани с огромни разходи и строеж на огромна инфраструктура, нерядко резултатите от инвестициите при недостатъчно планиране се оказват негативни.
И помрачават хубавия спомен
А FIFA почти са гарантирали, че резултатите от първенството тази година в Южна Африка ще бъдат не особено розови.
Южна Африка е развиваща се страна с БВП около $10 000 на глава от населението годишно, като 50% от населението живее в мизерия, а нивото на безработица е 24%.
Общата официална оценка е, че правителството на Южна Африка е похарчило близо 11.5 млрд. ранда ($1.48 млрд.), въпреки че някои оценяват инвестициите по реновирането и строежа на стадиони на над $2 млрд. Има твърдения за още $6 млрд., похарчени за проекти като възстановяване на пътища и инфраструктура в навечерието на първенството.
Пет съвсем нови стадиона бяха построени за мачовете от Мондиал 2010, а пет от съществуващите стадиони - подновени и увеличени като размери. Изискванията на FIFA са всички стадиони за Световното първенство да са първокласни и с капацитет поне 40 000 места (някои от новите стадиони имат над 64 000 места).
Най-голямата южноафриканска футболна лига - ABSA Premiership, средно се радва на посещаемост от около 8000 фенове на мач през сезон 2009-2010, който приключи през март. Само 4 от 212 мача за това време са привлекли повече от 40 000 фенове.
За следващия сезон Южна Африка ще има пет първокласни стадиона, които побират средно 50 400 зрители, и пет току-що реновирани стадиона, побиращи средно 53 300 души. Това е над шест пъти повече от посещаемостта на най-добрите местни професионални футболни мачове. Годишната поддръжка и работа на съвременно спортно съоръжение от този клас обикновено струва към $10 млн. или повече в САЩ, което гарантира високи разходи на южноафриканските власти.
Как ще се напълнят стадионите сега?
Изглежда напълно липсва план или стратегия на властите какво ще се прави с въпросните стадиони след разотиването на феновете, придошли от цял свят. Официалните становища от тях са забележително неясни, но позитивно пропагандни и звутат така: "Шестте нови стадиона, построени за Световното първенство по футбол през 2010 г., ще осигурят на Южна Африка многобройни спортни съоръжения от световна класа, които със сигурност ще позволят на страната да привлече още спортни събития в бъдеще."
Мъглявостта на формулировката е обяснима - има някаква обща надежда, че ще се организират още спортни събития, и че построените вече стадиони са подходящи за тях, но реално не предстоят значими събития, които да имат нужда от подобни по капацитет съоръжения.
Финансовата жизнеспособност на новите стадиони никъде не се описва в подробности. Президентът на страната Джейкъб Зума казва, че те вероятно ще бъдат използвани за ръгби и крикет-лигите на страната, и според него това би трябвало да се приема като инвестиция в бъдещето на страната. Южна Африка обаче не е кандидатствала за домакинство на Игрите на общността (Commonwealth Games) през 2018.
Дърбан е сред сериозните претенденти за евентуално домакинство на олимпиада през 2020 г. - изглежда само един от построените стадиони, и то ако градът бъде одобрен за домакин на олимпиада, има шанс да избие инвестициите си.
На официалния сайт за кандидатурата за домакинство на Дърбан този факт се изтъква като една от силните му страни, заедно с "подобрената транспортна система, парковете и градините, спортните и развлекателни съоръжения на места, където дотогава са липсвали каквито и да е благоустройства".
Луксозна пустота
Грег Фредерикс, ръководител на организационния комитет на първенството за Южна Африка, признава, че по негова информация не са сключвани дългосрочни договори за наемане на който и да е от новите стадиони, въпреки изключителните им качества. "Тези въпроси се уреждат от футболните и местните власти," оправдава се той. Но истината е, че повечето от въпросните стадиони гарантирано ще пустеят.
Ообено притеснителна е ситуацията с Green Point в Кейптаун. Феновете на футбола там не са много, а местният отбор по ръгби Western Province няма особени намерения да изостави притежавания от него стадион Newlands, за да мине под наем на огромно съоръжение, трудно за запълване с зрители.
Според данни на местните власти от 2006 г. ремонтите на няколко други стадиона в района, вместо строежа на новото съоръжение, биха довели до икономии, с които могат да се построят 250 000 домове за най-бедните в града.
Същата е ситуацията и с дърбанския Moses Mabhida - най-впечатляващият от архитектурна гледна точка стадион надали ще стане дом за ръгби отбора Natal Sharks. Порт Елизабет няма въобще отбор от висшата лига, а северните стадиони в Полокуане и Нелспрюит дори нямат елитни футболни клубове.
Белите слонове
"Не знам как ще се поддържат тези съоръжения," казва Хорейшо Мотюуади, редактор на в. "Sowetan". Той определя стадионите като бели слонове - нарицателното произлиза от тачените в Бирма, Тайланд, Лаос и Камбоджа бели слонове, които са крайно скъпи за поддръжка, но въпреки това са обект на религиозно почитание.
Юнис Мтембу, основател на общност в Совето, казва, че Световното първенство като цяло отклонява вниманието от нуждите на обикновените хора. Тя предрича вълна от улични протести сега, когато вече Световната купа е спечелена и зрителите са си тръгнали. "Не виждам нещо да се е подобрило за бедните," коментира тя.
Бедните ще плащат повече за ток и пътища, и стадиони. Във време, когато много от жителите на града са оставени без ток в южноафриканската зима, хората горчиво иронизират девиза на първенството: "Почувствай го!"
"Не го чувстваме," тъжно отбелязва Мтембу. "Как да го почувстваме в мрака? Когато хората се върнат от мача, в домовете им е тъмно и студено."
Въпреки това доста южноафриканци като че ли предпочитат да се гордеят с невероятната архитектура и блясък на новите стадиони. А етапът на осъзнаване на икономическите затруднения, причинени от тях, изглежда още не е настъпил.
"Мисля, че всички знаем, че парите, които похарчихме за стадиони, бяха безумие," казва Антон Харбър - южноафрикански журналист и преподавател в Университета на Уитуотърсранд. "Но това поне ни научи, че можем да построим огромни и прекрасни неща."