Обама хвърли ръкавицата на милионерите

Въпреки че републиканците скандират "класова война", американският президент настоя, че милионерите трябва да плащат по-високи данъци. И хвърли ръкавицата към богатите. 

С края на лятото въздухът отново се изпълва с екота на вашингтонската междупартийна война. Скоро комитетът по дълга в ще започне обсъждането на мерки за редуциране на дефицита, но Обама вече даде първия залп.

Той предложи въвеждането на данък "Бъфет", наречен по името на американският милиардер Уорън Бъфет, който призова богаташите да се облагат с по-високи данъци.

Вече да си милиардер в САЩ става малко по-скъпо удоволствие

Съгласно новия данък, лицата с доходи над 1 милион долара ще бъдат задължавани да плащат минимални данъци, не по-малки като процент от този на масовия данъкоплатец от средната класа. Бъфет се прочу с оплакването си, че данъчният кодекс е несправедлив.

С астрономичните си доходи, той плаща по-малко от 20% данък, заради различни отстъпки и по-ниски данъчни ставки, прилагани към определени типове инвестиционни доходи, докато секретарката му, печелеща $60 000, плаща 29% данък.

Предложението на Обама задава минимална ставка около 20%, която все пак ще бъде по-малка от 35-процентната маргинална ставка, прилагана за доходите над $379 000, но би била повече, отколкото в момента плащат много милионери.

Общият брой на засегнати от промяната данъкоплатци? Около 450 000 от повече от 144 милиона данъчни декларации, подадени миналата година. Или около 0.3% от данъкоплатците. И дори тази цифра от 450 000 души донякъде преувеличава броя на засегнатите от промените американци, като се има предвид, че в нея са включени малки фирми наравно с богатите отделни личности.

Но до голяма степен, по подобие на по-ранните скандали около данъка недвижимост, републиканците побързаха да отхвърлят предложението, определяйки го като чиста проява на класова война. Пол Райън обяви вчера, че планът "добавя допълнителна нестабилност в нашата система, повече несигурност, и спъва с финансови средства създаването на работни места."

Най-добрият коментар дойде от вечно хапливия и неуморен лидер на републиканците в американския Сенат - Мич Макконъл. "Ако Бъфет се чувства виновен за данъчните си ставки, мисля, че трябва да изпрати чек лично... Но не желаем да предизвикваме стагнация в икономиката, като повишаваме данъците."

Представата за хората, които не искат да печелят повече, за да не плащат повече

Контрааргументът на републиканците е, че каквото и да е повишение на данъците наказва успешните, спъва растежа и създава стимули да се работи по-малко или да се печелят по-малко пари. Този аргумент винаги е звучал кухо и странно.

Дали някой наистина оценява данъчното си бреме и решава, че би предпочел да печели по-малко, за да избегне плащането на по-висока маргинална ставка? В страна с население над 300 милиона души, статистическата вероятност е наистина да има няколко души, които биха казали:

"Бих предпочел да печеля $378 000 годишно и да остана под прага на 35-процентния данък, отколкото да печеля $500 000 и да плащам няколко хиляди долара повече данъци." Но също така има статистическа вероятност почти същият брой хора да вярват, че има тайна база на НАСА на Марс. Обществото приема изключващите се от системите му; но то не конструира национални политики на основата на заблужденията им.

Що се отнася до твърденията за класова война, очевидно е, че те свалят летвата, а с понятието открито се злоупотребява. Ако въвеждането на относително скромното предложение тези, печелещи над 1 милион долара, да се облагат на средна ставка е класова война, какво биха направили републиканците...

Ако Обама стане и каже следното: "За твърде много от нас политическото равенство, което някога сме постигнали, е лишено от смисъл пред заплахата от икономическо неравенство. Една малка група е концентрирала в своите ръце почти пълен контрол над собствеността на други хора, парите на други хора, труда на други хора - живота на други хора.

За твърде много от нас животът вече не е свободен; свободата вече не е реална; хората вече не могат да се посвещават на стремежа към щастие." Това са войнствени думи, но те всъщност не са на Обама. Те са изречени от Франклин Делано Рузвелт, на националния конгрес на Демократическата партия на САЩ през 1936 г., когато той приема номинацията от тази партия за втори мандат като президент.

Вдигането на данъците за милионерите е добър ход с популистки привкус

Немислимо е Обама да бъде дори в някаква степен толкова партийно ориентиран или толкова безцеремонен в реториката си, но републиканците реагират дори на спокойни предложения богатите да плащат малко повече като нещо равностойно на класова война и социализъм.

Пропуска се и фактът, че наравно с данъка върху милионерите, Обама също така предлага ограничения и реформи в здравното осигуряване - отстъпка, която Рузвелт никога не би си и помислил да направи.

Тази борба, макар и скромна, е нещо, в което Обама има реален шанс да спечели. Дързостта на сегашната Републиканска партия на САЩ ще бъде подложена на тежко изпитание от това предложение.

Когато демократите призоваха за повишение на данъците за печелещите повече от $250 000, републиканците успяха да извъртят това като атака върху предприемачите и амбициозните притежатели на малки фирми.

Сега обаче ще им бъде много по-трудно да направят това с прага от $1 млн. И въпреки че десетки милиони се противопоставиха на промяна в данъците за недвижимост, въпреки че никога не биха били засегнати от нея, ще бъде по-трудно удържането на съпротивата позициите срещу въвеждане на минимален данък за милионерите.

В резултат на това Обама най-накрая се е добрал до нещо, което има политически ход и масова привлекателност. Това поставя на свой ред републиканците в проблемна ситуация - да се съпротивляват на нещо, което има сериозна подкрепа от мнозинството. Това е ефективен политически залп за Белия дом, който напоследък все по-често е безсилен.

Макар да е силен коз на Обама, данъкът за богаташите няма да реши проблема

Но с риск малко да развалим удоволствието, икономическите ползи от тази стъпка са много по-ограничени. "Законът Бъфет" не намалява в материален аспект нарастващите дефицити, но поне внася елемент на справедливост в данъчното законодателство.

Внасянето на такова предложение е умел политически ход към президентските избори, но не и акт на икономическо управление и иновационна политика, от която САЩ отчаяно се нуждаят.

В съчетание със закон за "работните места", който се състои основно от разширени данъчни отстъпки и защита срещу безработица, то е дело на енергичен президент, който показва всички признаци на провеждане на практическа кампания за преизбиране - и всякакви индикации, че е неспособен да реагира динамично на проблеми в икономиката и объркана, гневна средна класа.

"Законът Бъфет" е справедлив, политически силен, и във висша степен възможен за отстояване. В най-добрия случай той ще представи републиканците като данъчни идеолози, изпитващи слабост към най-богатите. Но все пак той ще остави милионите, които в момента са в затруднение, без светлина, без тунел и без път напред.

Новините

Най-четените