Финансовата криза, разразила се през 2008 г., не просто разтърси вкостенелите политикономически догми - тя повдигна въпроса доколко самият капитализъм разполага със способността да еволюира предвид новите световни предизвикателства.
Тази криза на финансите бе първата наистина глобална криза, но тя надали ще остане изолиран факт. Тя е предвестник на много по-широкообхватни социални сътресения, с милитаристичен изглед след 2030 г., дължащ се на глобална екологична борба за храна и вода.
Редица научни и геостратегически сценарии вещаят, че екологичните размирици са вероятни в някои региони в света. Изгледът за Глобална Война днес сякаш се подценява - само че последната криза показа как проблемите все повече стават общи проблеми.
Така или иначе, световните лидери не се ангажират с предотвратяването на тези истински, страшни заплахи. По всичко личи, че финансовата криза не ги е научила на нищо. Вместо да атакуват системния риск, дребните игри с избирателите и лобирането за интересите на големия капитал продължават да са най-разпространеното поведение сред политиците, призвани да решават световни проблеми.
Поведението на финансовите посредници е точно толкова деструктивно. Само броени месеци след провала на рейтинговите агенции и на синтетични активи за няколко трилиона, който на практика можеше да заличи финансовия мир - и неомахараджите възобновиха похода си за печалба. Стремежът им към уж нормална доходност от поне 20% годишно ще накаже всички ни.
Тръпките на пазарния ред, които наложиха национализация на финансови институции в капиталистическите бастиони САЩ и Великобритания говорят, че днес в света работят скрити двигатели, които не могат да се обяснят със свободната конкуренция и свободното протичане на пари и други активи.
Днес в света съществуват два икономически свята - взаимозависими, но сякаш битуващи в паралелни измерения: реалното стопанство и светът на финансите. Вторият е много по-голям и могъщ, в парично измерение. Но колкото и да са силни, финансите така или иначе се крепят върху физическия свят.
По същия начин както прословутите „токсични активи", CDO - облигациите, рухнаха веднага щом семействата престанаха да плащат ипотеките си - така и фючърсните сделки, които през 2008 г. са на стойност общо 81 трилиона, ще станат кух балон, щом активът пропадне: било то предлагане на търговски стоки, петролен пик или държавен фалит.
Запазването стойността на парите е задача на централните банкери, но в която им „помагат" твърде много заинтересувани. Светът продължава да се управлява от финансистите, като есенцията на демокрацията - национално представителните правителства - продължават да се грижат на първо място за аргументите на бизнеса, вместо например за интересите на локалната общност, подрастващите или природата.
Посредниците - инвестиционните банки, които като виновници за борсовата психоза следваше да бъдат подложени на регулация, първо в САЩ, отново безпрепятствено надуват капитали в негласно споразумение с държавата за избягване (по възможност) на системно деструктивно поведение, тоест прекомерни непокрити продажби.
Липсата на алтернатива не е достоверен аргумент, когато се говори за негативния социален ефект от финансовия капитализъм. Редица предложения например дава Жак Атали в кратката книга „Кризата - а после?" В нея авторът поставя вярна диагноза и предлага разумно лекарство за настоящите проблеми.
Диагнозата гласи: глобалните финанси са неограничено свободни, а националните правителства са ограничено отговорни. Затова, рецептата, световно правителство и глобална валута от типа банкорът на Кейнс са необходими и би трябвало да са факт в следващите 100 години.
Семето на кризата е в не-предоставянето на достатъчно покупателна сила на средните класи, счита френският интелектуалец. Финансистите (и държавата) задържат твърде много за себе си, затова харченето, на което всички отгоре разчитат, трябва да се извършва посредством задлъжняване. Това насърчава поведение, деструктивно в системен план.
Още повече, тези кредитни задължения вече са продадени и изконсумирани. Въпреки това неспирният стремеж за икономически растеж, от който все по-голяма част се отделя като печалба на финансовия капитал (до 40% през 2008 г.!), продължава да пришпорва реалната икономика извън нейните граници.
Счита се, че парите в кеш (около 4 трилиона еквивалентни долара) представляват само 10% от общата парична маса. Кредитните финансови продукти, които банките създават, а институционалните инвеститори и паричните мениджъри купуват, са даже в по-огромни обеми. Финансовите деривати вероятно надхвърлят 600 трилиона долара с оборот до 2008 г. всекидневно между 1.5 и 2.5 трилиона. Ако съвкупният икономически продукт на света за една година е 10 пъти по-малък от пазара на дериватите, проличава в кого е силата и какъв натиск се упражнява при вземането на политически решения.
С парични инжекции и нестандартни мерки финансовото статукво бе запазено - но на каква цена? Отказ от идеологически позиции, на първо място, но какво са идеалите пред парите... При това по всичко личи, че този крах на пасивното правителство, намесило се в колосите AIG, RBS, „Фани", „Фреди" и още някои, бързо ще бъде забравен.
Инвестиционните банки в САЩ промениха формата си, консолидираха се и сега работят уж в по-голяма близост с правителството - но практиките им се запазиха; бизнесът на Уолстрийт продължава да печели и раздава рекордни бонуси.
Подвеждащо сложни финансови продукти, безочливи финансови инвеститори, предубедени рейтингови оценки - всичко това продължава под все по-официализирана форма да диктува глобалния стопански дневен ред; стилът се е запазил, образецът за успех, героят спекулант, също. Това поне вече не е позитивният рус малоумник, днес мрачният пророк на финансовата криза е рицарят на задълбочените коментари в глобалните финансови медии.
Но и този умник гледа през очила и с тях вижда единствено трусовете на пазара - новите хитреци и изиграни при поредното раздаване на картите. Докато в социалната наука, интересуваща се от потенциала на човешкото общество, живеещо на Земята, плодовете на интереса са други. Според доклада Състоянието на планетата на института Worldwatch, с американско поведение (потребление) на планетата дългосрочно могат да живеят 1.4 млрд. души.
„Излишните" 5.5 млрд. души създават нечуван демографски натиск. Вероятно този проблем е широко отразен в дейността на разни глобални и регионални политически и представителни органи, но не виждаме да се прави нещо конкретно за избягване на сценария екологична война. Разбира се, присъствието на войските на НАТО в Афганистан и Ирак безспорно може да се разгледа като стратегия в тази насока.
Но това също така говори, че военната база в региони с високо демографско налягане скоро ще е главна политическа разменна монета - за изграждането на световен военен ред. За жалост, по всичко личи, че световната милиция ще предходи и отслаби зараждащите се световни институции като една валута и международен правов ред.
Редът, който финансовият капитализъм ни предлага като алтернатива, всъщност отново е отказ от свобода, защото длъжникът в крайна сметка е зависим от кредитора. По горчива ирония, бедата ни идва тъкмо от нежеланието на финансовия свят да ограничи свободите си, като започне да плаща за щетите, причинявани на другите.
Трусовете, събудени от кризата на 2008 г., бяха сигнал, че светът се е запътил в грешна - и опасна посока. Поне на Запад, сигналът не беше доловен; той не доведе до ново поведение и нови политики.
