Нещо се обърка в хазната на финансовия министър Симеон Дянков. Фермерите дълго време тропаха по заключената врата на съкровищницата, а оттам, иззад бронираната врата им отговаряха: Трайте, и вашето време ще дойде. После дойде чудото...
От миналия месец зърнопроизводителите започнаха шумно да си искат субсидиите за единица площ. Земеделският министър Мирослав Найденов им каза, че пари няма и скоро няма да има. Обясни, че фермерите ще трябва да почакат до средата на март - началото на април - докато държавата се хване за зелено и спастри някой и друг лев. Дотогава и те да се надяват да се хванат за зеленото.
От другата страна му отговориха, че могат да пукнат преди да запролети, защото имат да плащат лихви по кредити, данъци, торове, семена, гориво... И че договорите трябва да се спазват. А след като управниците ги нарушават, ще протестират и ще докарат пак тракторите на софийските жълти павета и ще ги паркират край "Св. Александър Невски". Те всъщност прекрасно знаеха, че светецът воин няма как да им помогне. Надяваха се по-скоро на светеца - премиер, който чудодейно да обърне паветата в злато и да нареди на главния финансист да вдигне резето.
Чудото стана. След като към зърнопроизводителите се присъединиха и от Асоциацията на земеделските производители и насрочиха протеста в София за 20 февруари, Бойко Борисов привикал миналия четвъртък земеделското и финансовото министерство и разпоредил "до дни" да му бъде представен план за незабавно изплащане на парите. Срещнал се и с представители на протестиращите.Това обясни министърът на земеделието Мирослав Найденов, след като почете Св. Трифон Зарезан в Сопот. Ден по-късно той обяви, че от днес парите за фермерите ще потекат по сметките им.
Във всичко това има много необясними неща. И земеделското, и финансовото министерство почти месец синхронизирано обясняваха, че пари няма, защото сме платили облигациите по външния дълг, издадени по времето на някогашния финансов министър Милен Велчев. Те, впрочем, бяха емитирани през 2002 г. и с тези облигации бе заменен дългът на България по така наречените брейди облигации, чийто падеж изтичаше, а в хазната тогава пак нямаше достатъчно пари. Самите брейди облигации бяха пуснати още по-далеч преди това, в миналия век, за да покрият старите борчове на страната ни още от годините, преди да влезем в онова време, което все още наричаме преход, и трябваше да ни измъкнат от класическия фалит на социалистическата икономика, в който бяхме изпаднали. Дотук с историята.
Сега някои числа. В средата на януари тази година България плати 880 милиона евро по глобалните облигации от времето на Милен Велчев. В началото на юли миналата година сегашният финансов министър Симеон Дянков пусна на международните пазари петгодишни облигации за 950 милиона евро.
Това бе направено, според обясненията, които чухме тогава, за да може да се посрещнат харчовете по Велчевите облигации. Датата, на която изтичаше техният падеж, в средата на януари тази година, се знае още от момента на емитирането им.
В лятото на миналата година пласирането на новите облигации бе обявено за успех. И това донякъде е вярно. Те са с доходност (лихвата, която ние трябва да платим на притежателите им) от 4.25%, докато предишните бяха с лихва от 7.5%. Имаше много хвалби, че интересът бил огромен, емисията - върховна. Говореха мнозина, включително и президентът Росен Плевнелиев.
Един от основните акценти в изказванията на днешния финансов министър и при коментарите бе, че тези пари ще се използват единствено за покриване на оня лош дълг от времето на царското управление, за да не се пипа фискалният резерв.
В средата на януари тази година първо плахо, а в началото на февруари и кристално ясно ни бе заявено, че хазната няма откъде да вземе малко над 920 милиона лева, приблизително 471 милиона евро, за да се разплати със зърнопроизводителите, защото платила борча на Велчев. Обяснено ни бе, че освен плащанията по дълга още 1.5 милиарда лева са отишли за рутинно попълване на сметките по социални програми. И че повече пари не може да се дават, защото фискалният резерв ще падне критично ниско. Затова държавата отлага плащането на зедемелците за по-добри времена.
Миналия четвъртък от финансовото министерство вдигаха рамене в почуда откъде идва оптимизмът на Мирослав Найденов, че нещата ще се решат "до дни". И в петък се разбра - все пак отново се бърка във фискалния резерв. Освен това тази сряда спешно ще се пуснат шестмесечни държавни ценни книжа с номинал 800 милиона лева, които "да подкрепят фискалния резерв".
Някой да вижда някакво противоречие? Някой да има усещането, че "целевите пари" от "целевия заем" за външния дълг ги няма?
950 милиона евро от лятната емисия са си 950 милиона евро, около 1.86 милиарда лева - два пъти повече от дължимото на зърнопроизводителите. Къде и как са се разпределили по счетоводните сметки на държавното управление, е отговор, който не ни се дава. Нищо че главният финансист ни го дължи - нали от нашите данъци тепърва ще плащаме и неговите облигации. Миналата година България завърши с фискален резерв от близо 7.2 милиарда лева. С това неведнъж се хвалеше и финансовият министър. След няма и месец падна на 3.9 милиарда, а данните в момента са за около 3.5 милиарда. От тях към земеделците ще отидат някъде към 850 милиона лева, заради отложено плащане за парцели, за които текат проверки. След като проверките свършат, и останалите над 70 милиона ще трябва да се платят.
През февруари сериозни постъпления в хазната не се очакват. По закон резервът не бива да пада под 4.5 милиарда лева - вярно, в края на годината. Но усещането, че в публичните разходи има неясни моменти, остава. Впрочем, по закона за бюджета финансовото министерство може да емитира вътрешен дълг до 2 милиарда лева. В плана на министерството бяха записани 1.2 милиарда. Тоест резервите са изчерпани.
Емисията в сряда е рекордна по стойност за еднократен вътрешен заем, поне в последно време. Нейният падеж идва на 22 август. Дали тогава хазната ще бъде в блестящо състояние, за да си плати безпроблемно борча, можем само да гадаем. След като липсват точни данни. Но е твърде съмнително - предизборно време е, хората протестират срещу сметките си за ток и парно, фермерите, освен сегашните пари, искат и други облекчения. В следващите месеци управляващите ще са поставени под все по-засилващ се натиск да изглеждат успешни, добри и платежоспособни. И може да станем свидетели на още финансови чудеса. По-вероятно е да се предположи, че през август ще се търси нов заем, за да се покрие сегашният - ако управлението е същото. Ако дойдат нови управници - те да му мислят. Пък и ще имат четири години да обясняват какво тежко наследство са получили.
Отделен въпрос е защо земеделското министерство се е договорило с фермерите да им превежда субсидиите до 31 януари. За да е ясно - това са пари, които нашата държава дава на зърнопроизводителите, а до 45 дни, по принцип и в добри времена, си ги получава от европейската хазна. Но и Европа има лоши времена и миналия декември чухме куп оправдания за неизпълнени добри намерения - като за добавките за пенсионерите например, заради забавените траншове от ЕС. Парите все пак дойдоха в края на декември, понапълниха за кратко хазната, а управляващите не пропуснаха с гордост да обявят, че сме си взели всичко от ЕС. Но бюджетът на Евросъюза остава под натиск и няма да е учудващо, ако и парите за земеделците закъснеят.
Според европейските директиви плащанията за зърнопроизводителите могат да се направят до 30 юни. У нас обаче е договорен друг, много по-ранен срок. Обяснението е благородно и буди симпатии - да могат фермерите да разполагат с парите колкото се може по-скоро. Но пък нима не знае земеделското министерство, че приходите в бюджета са най-ниски именно в началото на годината и тогава всички плащания са под натиск? Да не кажем - под голямо съмнение.
Изобщо говорят ли си родните управляващи, когато обещават пари, и дават ли си сметка откъде те ще се вземат?
Е, има още едно оправдание. Част от проблема с празната хазна идвал от това, че е променена схемата за плащане на налозите. Става дума за схемата, при която данъкът върху доходите вече не се внася всеки месец, а в месеца, следващ дадено тримесечие. Тоест данъкът до март ще влезе в хазната през април. Това е промяна в данъчното облагане на физическите лица, набутана в преходните разпоредби при приемането на промените в Закона за ДДС. Очевидно никой от депутатите и наблюдателите не й е обърнал особено внимание, защото с тези промени, пак в преходните и заключителни разпоредби, бе въведено и облагането на лихвите от срочните депозити. Това облагане привлече депутатската, политическата и обществената енергия. Резултатът е, че след година стотици хиляди хора ще трябва да хабят излишна енергия, за да пресмятат сами подоходния си данък за четвъртото тримесечие, да се потят над данъчните декларации и да ходят сами да си внасят остатъците от налога.
А и е доста съмнително, че точно авансовите вноски от подоходния данък на 200-300 хиляди души ще запълнят недостига в бюджета. Месеци преди изборите изглежда нещо се е объркало в хазната. Много се е объркало. Вероятно скоро в нея ще лъснат и други дупки. Или пък течове. Финансовият министър буквално за ден забрави, че се бори за финансова стабилност и, под натиск, сговорчиво изпълни волята на премиера да плати на фермерите. А при следващ натиск - откъде? С нови борчове и прехвърляне на проблемите в бъдещето? За всичко това ни дължат обяснение. Министър Дянков да си каже.
