Добре известен факт е, че китайците не обичат да харчат пари. От финансовата криза през 1998 насам, управляващите в Кирай се опитват да разширят вътрешното търсене и по-специално китайското потребление, или образно казано да "пуснат тигъра от клетката".
С други думи, време е хората да си бръкнат в джобовете... и в спестяванията
От 1998 г. обаче тигърът все си стои в клетката и правителството не вижда резултатите, на които се е надявало. Потреблението като дял от БВП не е нараснало значително, макар тигърът да става все по-ояден. Растежът на Китай е провокиран не толкова от консумацията, колкото от инвестициите.
В последния си доклад от миналата седмица китайският премиер Вън Дзябао заяви, че истинското предизвикателство е да се разшири вътрешното потребление. По негови думи, следващото управление трябва "да увеличи способността на народа да потребява, да поддържа стабилни очакванията за потреблението, да повиши желанието за потребление, да подобри средата, в която това да се случи и да поощри икономиката, базирана на потреблението".
Защо китайците не са склонни да харчат? Защото нямат много пари
А защо те нямат много пари? Една от основните причини е, че балансът на националния доход на Китай е осезаемо наклонен към страната на правителството и бизнеса. Според статистическите данни, между 1990 и 2010 г. доходите на глава от населението за градските и селските региони на Китай са се покачили 10.4 пъти, докато общият национален доход на Китай е нараснал повече от 20 пъти.
Между 1995 и 2008 г., доходът на глава от населението е паднал от 55% на 42%, а БВП на глава от населението е спаднал с 12%, докато делът на корпоративните печалби отнесен към БВП е нараснал с повече от 9%.
Ако правителственият дял от пая - националният доход - беше инвестиран чрез фискални разходи за социална сигурност, китайският народ щеше да е много по-малко притеснен от бъдещето и определено щеше да си позволява да харчи повече.
Реалността обаче е такава, че макар и финансовите инвестиции на Китай в прехраната на народа постепенно да нарастват през последните години, все още не е намерен адекватен отговор на важни социални проблеми - здравеопазване, пенсии и образование.
В тази държава хората са изправени пред голямо напрежение, що се отнася до разходите за образование и недвижими имоти. Тъй че всъщност не е особено учудващо, че голяма част от китайците не харчат никакви пари.
Изкуството да създаваш богатство
Повишеното потребление не изисква тепърва създаването на национално богатство, а откриването на адекватни начини за неговото разпределяне. По време на 18-тия Национален конгрес на Китайската комунистическа партия, състоял се миналата есен, управляващите обещаха, че правителството ще удвои както БВП, така и доходите на глава от населението от 2010 г. до края на 2020 г.
Според експертите, ако се отчита инфлацията и за да се постигне целта, растежът на доходите на глава от населението трябва да надхвърли прираста на БВП. С други думи, ако богатствата не се разпределят по адекватен начин, дори и БВП-то на Китай да продължи да расте с относително висока скорост, доходът на глава от населението няма как да се удвои до 2020 г.
Нека сравним ситуацията с тази в Япония. Когато Япония си постави целта да удвои дохода на глава от населението между 1960 и 1970 г., прирастът на средните стойности на този показател е 11.5% годишно - или 1% повече от средния годишен растеж на БВП. Япония в крайна сметка успя да постигне целта си за седем години.
И все пак, какъв е оптималният начин за разпределение на богатството?
На първо място заплатите на китайците неизбежно трябва да растат, а с тях и делът на заплатите в БВП. Второ, по време на вторичния процес по разпределението, бремето върху раменете на населението трябва да бъде намалено чрез данъчна реформа.
Наскоро един китайски експерт от данъчната администрация заяви, че вече няма място за постепенното повишаване на прага на личните доходи в Китай. Голяма част от оплакванията по отношение на китайската система за данъчно облагане се дължат на факта, че тя не отчита семейния статус, общите доходи на домакинството и броя на членовете от домакинството, които зависят от него.
Резултатът от това е, че данъчните отстъпки не отчитат напълно бремето на данъкоплатеца. Ако настоящата система за разпределено данъчно облагане може да бъде променена в система за интегрирано данъчно облагане, то бремето върху обикновените хора ще намалее.
Китайската икономика вече е навлязла в етапа на среден растеж
Много хора вярват, че националният доход е наклонен към правителството, защото тази концентрирана власт може да постигне повече в полза на Китай. Въпреки това, от гледна точка на цялостната икономика, споделянето на националния доход с народа е най-добрият начин за повишаване на икономическия растеж в държавата. Урбанизацията се смята за основния двигател на бъдещия икономически растеж в Китай. При все това е невъзможно той да бъде поддържан, без да се повиши доходът на глава от населението.
Увеличението в доходите трябва да поощри потреблението. А в крайна сметка именно това е основната движеща сила зад китайската урбанизация. Въпросът е само дали властта има решимостта да прокара подобни промени...
