Стюарт Чапман все още е удивен от гледката пред очите си.
Лидерът на клона за опазване на тигрите към екологичната организация WWF уточнява, че му се е наложило да се ощипе, за да е сигурен, че не сънува. Чапман има предвид гледката на две малки амурски тигърчета, които си играят пред очите му в резервата Иле-Балхаш в Казахстан.
"Настръхвам, само като ги гледам", добавя той пред Discover Wild Life.
Тези огромни котки са обитавали именно този край на Централна Азия, но там са напълно изчезнали, а в световен мащаб са силно застрашени от пълно изчезване.
Нов проект цели амурският тигър да се върне по родните си земи и да възвърне едно време огромната си популацията.
Двете тигърчета пристигат в Казахстан от Нидерландия и тепърва ще се аклиматизират към условията в резервата, който е близо до планината Алмати. Животните в момента са в заграждение и след като свикнат с новия си дом, ще бъдат пуснати в Иле-Балхаш, който се хвали с територия от 7000 кв. километра.
Амурският тигър не само е най-едрият от своя вид, но е и най-големият представител на семейството на дивите котки. В някои от документираните случаи животните достигат до тегло от 470 килограма.
Имат по-светла и значително по-плътна козина, оцветена в бяло и пастелно бежово и характерните за породата черни райета. В не много далечното минало козината на амурския тигър се смята за изключително ценна и той става обект на безмилостен лов и търговия с животински кожи.
Така стигаме до настоящата ситуация, в която в плен и в зоопаркове има повече представители на вида, отколкото на свобода.
Тигърчетата, които Чапман и екипът на резервата наблюдават, са част от опит за възстановяване на амурския тигър в Централна Азия.
Планът е двете животни да не бъдат пускани от резервата и в дивата природа, а да се следят зорко и да се положат всячески усилия те да се размножат. През това време ще се провеждат разговори със зоопаркове по света, които да предоставят още екземпляри от амурските тигри.
По този начин ще се избегне кръвосмешението и предаването на генетични заболявания.
Казахстанското министерство на екологията вече се е свързало със зоопарковете в руските градове Приморие и Храбровск и през 2025 г. в Иле-Балхаш биха могли да пристигнат поне още две от дивите котки. Оттам нататък надеждите са следващите поколения лесно да се адаптират към условията в региона.
Зимните температури там могат да паднат до -20 градуса и животните, които са свикнали на по-топъл климат, ще изпитват трудности въпреки дебелата си козина.
По оценки на WWF до 2035 г. в резервата в Казахстан би могло да има 30 и повече амурски тигъра, ако усилията започнат да дават резултат.
Резерватът вече се заселва активно и с бухарски елени и диви магарета, които са обичайна плячка за амурския тигър. Изключително важно за оцеляването им е дивите котки да свикнат да ловуват сами, а не да разчитат на готова предоставена храна като в зоопарк.
Стюарт Чапман не крие, че все още е скептичен дали експериментът ще е успешен. Въпреки това засега запазва оптимистичната си нагласа. Оптимистични са и зоолозите от Нидерландия, които сключват меморандума за опазване на амурския тигър още през 2017 г. По тяхно мнение за Astana Times може да се възстанови не само популацията на дивите котки, но и цялата екосистема около тях.
Според нидерландските зоолози, ако се достигне до популация от 100 тигъра, видът би могъл да се сметне за спасен.