Глупава, но абсолютно законна дупка в закона дава възможност на Обама да реши проблемите с американския дълг чрез платинена монета на стойност 1 трилион долара
Някъде към края на февруари или началото на март, правомощията на американското правителство да заема пари ще се изчерпат, което от своя страна ще възпрепятства държавната хазна да изплати на всички парите, които им се дължат.
Консерваторите се зарекоха да използват този лост за влияние, за да принудят президента да се съгласи на съкращения в разходите, които иначе не би приел - повтаряйки същия ход, използван от тях през 2011 г.
Някои републиканци като сенатора Джон Корнин се опитват да положат основите за тази стратегия, описвайки изчерпването на правомощията за заеми като един вид прекратяване на работата на правителството - вместо това, което действително означава: предизвикан от Конгреса фалит по законни искове, вече утвърдени от Конгреса.
Съществуват няколко потенциални начина да се избегне катастрофата. Обама разполага с властта едностранно да покачва тавана на дълга. А дори и да не направи това, пред него има едно абсурдно, но все пак напълно законно решение.
Министърът на финансите на САЩ Тимъти Гайтнър може да нареди на Държавния монетен двор на САЩ да произведе платинена монета с голяма деноминация - да кажем на стойност от 1 трилион долара, или пък няколко монети по 10 милиарда долара, които да използва за финансиране на правителството.
Не, това не е шега, а самата истина
Всичко опира до един слабоизвестен параграф от американския закон за "Деноминация, спецификации и сечене на монети". Встъпителните правни норми съдържат скучни спецификации на монетите, които се емитират в САЩ.
Един от параграфите към края обаче гласи: "Финансовият министър може да емитира монети от ценни метали и платинени образци на монети според спецификации, дизайн, видове, количества, деноминации и надписи, определяни от Секретаря по негова преценка в рамките на определен период".
Ето го написано черно на бяло. Гайтнър може да накара монетния двор да отсече монета на стойност 1 трилион долара. След това, той може да я занесе във Федералния резерв и да я депозира в сметката на хазната.
И така правителството ще може да продължи да изплаща пари - на войниците и военните доставчици, на хората, използващи социални помощи и на лекарите, работещи по договор със здравната каса, на бедните семейства, ползващи хранителни помощи, и на агентите на ФБР - пари, които по закон дължи на тези групи.
Така всичко ще се нареди, благодарение на това просто и елегантно решение
Естествено, хората имат съмнения. Дали Конгресът е имал предвид точно емитирането на монета от 1 трилион долара, когато е приемал закона? Категорично не. Питайте например бившия депутат Майк Касъл, който ще ви обясни, че просто е искал да улесни правителството да спечели малко бързи пари, продавайки нови монети на колекционери.
Ала адвокатите са уверени, че това е без значение. Субективното намерение на законодателите понякога е значимо заради двусмислените правни формулировки, ала в този случай законът просто предоставя на финансовия министър неограничена свобода на действие. И действително е достатъчно ясно, че Конгресът е искал да предостави такава власт - само че не и за тези цели.
Което води до второто съмнение: не е ли това едно безумно присвояване на власт? Всъщност не, тъй като то не нарушава или подменя законодателството. Ако Обама искаше да увеличи средствата за социални помощи, щеше да му се наложи да изчака Конгреса, който да прокара такъв закон.
Ако обаче отсъстват нови закони, програмите за разпределение на наличните финанси ще действат на автопилот, а дискреционните програми ще харчат определените от Конгреса средства и нищо повече.
Триковете с платинени монети не променят това, а само осигуряват шанс за хазната да изплаща сумите, които вече по закон така или иначе е задължена да плаща.
Освен това няма никаква причина, поради което този ход да предизвика инфлация. Фед има много бонове и други финансови активи в баланса си, в резултат на различни програми за количествени облекчения. Той може да продава бонове, съответно чрез тях изтегляйки пари от обръщение, за да гарантира новите средства, създадени чрез тази юридическа уловка.
Друго възражение е, че така се създава лош прецедент, но то е доста закъсняло
Лошият прецедент реално бе създаден през 2011 г., когато администрацията на Обама и председателят на Камарата на представителите Джон Бейнър встъпиха в дълги безплодни преговори за огромна сделка.
Заплахата от фалит уби доверието на потребителите, САЩ се оказаха в резултат на това изправени пред "фискална пропаст", и сега същата песен се повтаря на нов глас. Затвърждаването на принципа, че вече американският Конгрес действа единствено на прага на крайния риск, би било опасно и безотговорно.
По същия начин, въпреки че очевидно трикът с платинената монета звучи глупаво, това не е нищо в сравнение с глупостта на суверенна страна, която сама предизвиква фалита си по законно признати финансови задължения. Америка има нужда от политически институции, които да работят в климата на партийна поляризация, а таванът на дълговете просто не върши работа в настоящата ситуация.
Колкото и парадоксално да е това, в много аспекти точно това е най-добрата възможна причина, оправдаваща емитирането на платинената монета на стойност трилион долара. Тя е толкова абсурдна, че няма как да не предизвика бурна насрещна реакция. Реално дори вече се обсъжда закон, който да затвори "платинената дупка" в законодателството. Което е напълно разумна идея, и администрацията на Обама вероятно охотно ще се съгласи на това.
При условие, че Конгресът се съгласи да запуши дупката в законодателството, която му позволява да прокарва данъчни и разходни закони, които налагат бюджетен дефицит, но да блокира вземането на заеми за финансиране на същия този дефицит.
С други думи, добра размяна би била да се запуши дупката в закона срещу елиминиране на установения със закон таван на дълговете. В бъдеще правителството на САЩ ще харчи това, което Конгресът му укаже да харчи, и ще събира данъците, които Конгресът му указва, но ще разчита на заеми, вместо на платинени монети, за да финансира дефицитите. Така и би трябвало да работят нещата, и така са работили успешно в продължение на десетилетия.
Превръщането на дефицитите в арена за законодателно извиване на ръце за огромни суми поначало беше абсурдна идея. Но след като това вече се е случило, Обама не може просто да увещава републиканците в Конгреса да се държат по-цивилизовано. Трябва му по-силен лост, и колкото и глупаво да звучи, платинената монета се справя перфектно с тази задача.
