На лов за инвеститори

За последните 15 години през нито едно тримесечие, освен през първото тримесечие на тази година, преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България не са били отрицателна стойност. Когато ПЧИ в една икономика намаляват, това обикновено се разглежда като грешка на макроикономическото управление.

Има няколко смекчаващи вината обстоятелства за управляващата партия ГЕРБ. Финансовата криза през последните три години значително промени инвестиционния пейзаж в света. За липсата на голяма част от преди влизащите в страната пари не трябва и да съжаляваме - те бяха "горещи" и не ни донесоха нищо освен ценови балони.

Да разгледаме въпроса и от друг ъгъл - чуждите инвестиции не са благотворителност. Българските нефинансови предприятия са платили за първите три месеца на годината близо 600 млн. евро на своите чуждестранни инвеститори, през 2010 г. почти 2.2 млрд. евро, а през 2009 г. даже 2.7 млрд. евро.

Така или иначе, в този все по-обвързан свят трябва да насърчаваме навлизащите производители и технологии. Но само леките жени не подбират. Струва ми се, че правителството на България днес просто се опитва да привлече възможно най-много пари от чужбина и така отново залага на грешна карта.

Пържолата на раздора

Населението на България намалява. Енергийната ефективност в индустрията и строителството нараства, макар и бавно. Институтът за пазарна икономика (към който като цяло имам резерви) заложи името си за това, че поне до 2022 г. страната ни няма нужда от строителство на нови енергийни мощности. Всеки месец НСИ публикува данни, че 30% от произвежданата у нас електроенергия не се реализира на пазара.

И въпреки това най-сериозните постъпки за ПЧИ се правят тъкмо за производство и пренос на енергия. От едната страна това са руските държавни проекти. Русия държи да построи АЕЦ "Белене", защото това ще й донесе работни места, пазар за уран и плацдарм към Европейския съюз. Москва освен това ни се сърди, че й бавим двата тръбопровода, които уж иска да прокара през нашите земи (газопроводът "Южен поток" и нефтопровода Бургас-Александруполис).

Едни други инвеститори, от САЩ, също искат да стъпят тежко на българския енергиен пазар. "Шеврон" ще добива у нас шистов газ - с технологията fracking, която грубо казано представлява инжектиране на вода с разтворени химикали в земните пукнатини, за да се обере разпръснатият газ.

Енергийните реалности в региона ще се променят - обеща вездесъщият посланик Уорлик. В хазната до две седмици ще влязат 30 млн. евро - радва се министър Трайков. Само че той пропусна да информира хората, останали в България, че правителството на Франция вече е близо до ефективна забрана за тази технология, позовавайки се на екологичните поражения от същата в самите Щати.

Специалисти твърдят, че добивът на шистов газ е подходящ за обезлюдени терени, както и за депресирани в икономическо отношение страни. Май отговаряме и на двете условия. Добре е да знаете, че екологичният ефект от шистовия газ е доказано по-лош и от нефта, и от въглищата. Плодородната земя на Добруджа, където искат да fracking, е карстов терен, особено уязвим за замърсяване от подпочвени води.

Трета група енергийни инвеститори, които гледат лакомо към България, се опитват да строят мощности с възобновяеми енергийни източници, подмамени от добрите (законово осигурени)изкупни цени и гласовитите обещания на правителствата, включително последното. България има ангажименти към Европейския съюз за постигане на 16% дял чиста енергия през 2020 г., така че тези инвеститори имаха всички основания да вярват, че нещата са сериозни.

Миналата седмица обаче енергийният регулатор ДКЕВР реши, че България се движи прекалено бързо към чистата енергия и предложи срязване на изкупните цени на тока от фотоволтаичните централи с точно една трета. Корейска компания с 85% държавно участие е инвестирала над 100 млн. евро, правейки си разчетите по предишните цени. Грози ни фалит - заяви директорът й - а България дипломатически конфликт.

Междувременно Трайков ще компенсира недостига на чист ток, давайки противоречивия в екологично отношение проект за Горна Арда на бившите си колеги от EVN (за което EVN се споразумя с правителството на Станишев в последните месеци от мандата му). Всъщност не направи ли италианският енергиен концерн Enel най-мъдрото решение, когато в началото на 2011 г. реши напълно да излезе от България?

Лоши услуги - ниски данъци

Сега да се опитаме да преминем от частното към общото. Слушал съм доста пъти как отговорни лица рекламират България пред чужди инвеститори. Изтъкват се основно два плюса за България - че данъците тук са ниски и че заплатите са по-ниски от останалите страни в региона, включително Румъния и страните от бивша Югославия, които не са в състава на ЕС.

Изведнъж - изненада. Правителството наскоро си плати на външни консултанти, които му показаха данни от международно изследване за привличане на чужди инвеститори. В цял свят страните акцентират като най-примамливата си характеристика на квалификацията и уменията на работната сила. От 11 основни фактора, включвани в националните послания към инвеститорите, ниските данъци и ниските разходи за труд се преценяват като 8-ми и 9-ти фактор по важност.

Спомняте ли си как финансовият министър през 2010 г. като лъв се бореше за орязване на разходите за университети и БАН? Истината е, че сега вече нямаме какво да сложим на кукичката, за да ловим чужди инвеститори. Освен евентуално гол терен и готова на всичко армия от безработни. Най-лесно се смъкват данъци - това е несравнимо по-елементарно от създаване на благоприятна образователна и трудова среда.

Има и нещо по-неприятно, дори отблъскващо, пример за което намирам в документа на МИЕТ, представящ въпросното международно изследване. "Устойчивото развитие се очаква да бъде дългосрочен рефрен след кризата". Дори да е наивна грешка в превода, това е показателна грешка. "Рефрен".

Нещо, което занимава умовете на хората, но ние, разбира се, не вярваме в него. Ние сме твърде големи тарикати, за да повярваме. Ще доим лековерните западни крави, продавайки им био и еко и меко. Така е, искаме да се изтарикатеем и да прецакаме Запада, защото, както е казал Бай Ганьо, "те малко ли ни скубят!"

Нормалните бизнесмени в цял свят знаят, че безплатен обяд няма. Защо хората в отговорните ведомства се опитват толкова старателно да представят България като безплатен обяд?

Административните услуги и инфраструктурата са нужни на бизнеса, той ги иска добри. Добри услуги с ниски данъци при ниска база са нещо непостижимо, бизнесът е наясно с това. Щом обещаваме такива неща, значи лъжем.

Инвестофоби и инвестофили

Ще ви разкажа една истинска история за накърнено доверие на полето на чуждестранните инвестиции. Западна компания, със седалище в европейска държава, която е вложила у нас над 400 млн. евро откакто сме членки в Съюза, реши да прави у нас джойнт венчър.

Вкара в него за начало няколко милиона евро. С елементарен трик - скришно увеличение на капитала - българските съдружници лишиха западната компания от контрола и собствеността върху смесеното дружество.

Това влезе в съда, но българските съдилища не обичат да прибързват, което позволи на българските "партньори" да напреднат в източването на предприятието. Тази история не е придобила гласност в България, както и в чужбина, но познайте дали в последните шест тримесечия отчитаме ръст на инвестициите от тази държава. Ако опарените са казали само на десетина колеги как са се отнесли с тях в България ...

Противно на всичко, на което сме били учени през последните 20 години, ние се нуждаем от чужди инвеститори не толкова заради техните пари, а заради техните специални умения, идеи и контакти. Заради достъпа им до пазари и заради техния така да се каже ноу хау. Дотук привличахме основно инвеститори, които изнасят от България суровини и материали. Ако такива ще са и следващите - не, благодаря.

Но защо все пак България е толкова назад в международната конкуренция по привличане на сериозни, идейни инвеститори? Професорът по маркетинг Филип Котлър го каза много ясно навремето: в учебниците може и да пише, че бизнесът се прави със сегментиране на пазара, прицелване на продукта и позициониране на марката. На практика обаче бизнесът се прави с голф, обяд и вечеря.

Колко на брой са българските чаровни и приказливи (на чужди езици) правителствени експерти, които могат да завържат на някой прием контакт с водещ инвеститор и да го заинтригуват дотолкова, че той да се поинтересува къде е България? Разбира се, те няма да звучат достатъчно убедително, ако сами не са убедени, че правителството не пречи.

Към какви фирми се насочват българските емисари - към вериги супермаркети, голф плутократи и енергийни магнати, това да, но защо се провалят в привличането на технологични предприятия? Къде е световно известният инвеститор, който ще каже: България е моята страна в региона и аз разчитам на нея за своя бизнес?

Няма го, няма и да го има, докато умът, компетентността и, простете, родолюбието, са излишно и недостатъчно условие за заемане на отговорен държавен пост. А икономическата култура на толкова много българи, неизменна от времето на Андрешко, им предписва: излъжи чужденеца!