Последната пица

"Липсата на реформи" напоследък е типичен медиен коментар за икономическата политика на това правителство. Формулировка като тази е много удобна за умните усти, тъй като с нея те не влизат в пряк конфликт с властта, а при това изглежда, че имат и собствено мнение. Още повече, че в тефтера на управляващите няма особени провинения спрямо дясното верую.

Разбира се, това с "липсата на реформи" си е чисто клише. Съветниците, които уж толкова напират за реформи и виждат в липсата им главния кусур на това правителство, при нужда веднага ще прибягнат до аргумента "предвидимост на средата". Ако интересите, които бранят, бъдат засегнати, те първи ще викнат: "Бизнесът не може да свикне с постоянните промени!"

Но добрият вкус изисква да мерим с един аршин. Това пък задължава да отчетем, че Министерството на финансите е свършило професионална работа, подготвяйки проекта си за Бюджет 2013 г. - последният държавен бюджет в мандата на това правителство. Така за втори или за трети път за изминалите над три години ще кажа

добра дума за работата на Симеон Дянков

Но не толкова за това, че той "увеличи пенсиите" или "даде" повече пари за образование. Парите ги даваме ние, чрез преките и скритите данъци, с които пълним бюджета. А и истината е, че от мерки като увеличаване на минималната работна заплата (на 310 лева) интерес има основно хазната - ще събира повече от осигуровки.

Да не говорим, че пенсиите ще бъдат вдигнати с 9.3% от първи април, че да няма време да забравят „склерозите" (приемете го с хумора на Валери Петров) кой им е дал парите преди изборите през юли. А каква е инфлацията по време на мандата на ГЕРБ е една дълга тема.

Не, професионализмът, за който говоря, е по-скоро появата на цялостен поглед: в този проектобюджет се вижда една еволюирала представа за механизмите на публичните финанси, за преследване на малко по-сложни политики чрез механизма на държавните разходи, за отчетността и прегледността. Дянков въведе безспорни подобрения в организацията и в бюджетната процедура.

С две думи, Дянков се научи. Кадърът на Световната банка през последната година на поста финансов министър се чувства по-уверен. Той изглежда и започна да разбира какво е България; комуникацията му се подобри. За добрия резултат допринася и това, че държавният бюджет не е мястото за екстравагантност и съответно там няма бисери от рода на "българския Брад Пит" или "главен археолог". МФ блъфира само в частта "възстановяване на кредита за частния сектор".

Като продължавам да смятам, че нашата икономика ще постигне през 2012 г. по-добри резултати от очакваното, растеж на БВП от 1.9% през 2013 г., както е записано в макрорамката,е реален. ГЕРБ и Дянков правилно са преценили, че вярното предизборно послание (освен пенсии), е да се увеличат парите за образование. Не здравеопазване, защото народът вижда "мафията в бели престилки", но образование: пари за учители и още малко за култура - това хваща окото.

Но при всичките положителни впечатления, ще споделя и някои

притеснения за икономическите политики -

като започна от ниво, по-високо от Министерството на финансите.

След редовната си мисия Международният валутен фонд ни отправи няколко препоръки, които българската професионална общност по навик прие безкритично. Те са съвсем очаквани и в никакъв случай не са лоши. Въпросът е, че съветите на МВФ си противоречат един на друг.

МВФ ни приканва към активни политики на трудовия пазар и към образователна реформа (отново тази паразитна думичка), която да подобри работните умения и производителността. В същото време ни съветва всяко превишение на очакваните резултати в бюджета да се вкарва във фискалния резерв.

Да пести по време на криза не е най-умното нещо, което една страна във валутен борд и с толкова нисък дълг като българския може да направи, но да не коментираме сега това. Критикуват ни за ниската производителност, ама откъде ще дойде подобрението й, ако вкарваме всеки лев в сандъка, вместо да направим нещо производително с него?

Въпросните "реформи" са странно животно. Най-общо може да се каже, че те се случват, когато им е дошло времето. Пример е реформата на Джон Лоу във Франция в началото на XVIII век: след като шотландецът се опита да въведе книжните пари и фондовата борса в една дълбоко земеделска страна с живи привилегии на аристокрацията, той остави след себе си руини и забави финансовата еволюция на Франция с цял век.

Защо самият МВФ толкова време не може да се реформира? Разпределението на гласовете между страните и хибридната валута SDR в момента са не по-актуални от толкова критикуваните наши привилегии за ранно пенсиониране. Това пък ми напомня за

парадокса на сляпото куче

То живее в градината на майка ми. От него е пропищяло цялото село. Наоколо никой вече не сее картофи, а да прибереш моркови или лук в щайгата е живо щастие. Обаче този не особено красив гризач има късмета да е включен в Червения списък на IUCN. И - на картата на разпространението му една тлъста червена точка е поставена точно върху нашето село.

Естествено, въпреки зелените си ангажименти нямам никаква симпатия към създанието, наречено Spalax leucodon. Но се шегувам със съседите: не го убивайте, то е защитено от Европа. На което получавам сериозни отговори: Ами кажи й на Европата да дойде да си ги прибере, щом толкова й трябват. Горе-долу в същия дух разбирам и призивите за реформи на чужд гръб.

Като сме стигнали дотук, да кажем, че и в проектобюджета на МФ - както и в съветите на МВФ - има взаимно противоречащи си постановки. Безработицата ще се задържи висока, заетостта ще падне още надолу - а вътрешното потребление ще нарасне? Откъде накъде?

И реалистично ли е тогава министър Дянков да очаква да събере близо 800 млн. лева повече от ДДС? Дано се сбъднат и очакванията му за смазване на контрабандата и прибиране на 50 млн. лева  по-висок акциз от цигари.

Закачките на министъра

Колкото и суха материя да представлява един бюджет, той казва нещичко за съставителя му. Например за междуличностните дрязги на Дянков с шефа на КФН Стоян Мавродиев - вечната финансова резерва на ГЕРБ. Разходите на финансовия надзор се свиват с 2.2 млн. лева.

Това е нищо пред орязването на парите, които са поискали съдилищата и прокуратурата, съответно с близо 60 и 40 млн. лв. Нещо много надигнаха глави тези съдии. Пък и защо да даваме пари на прокурори, като си имаме (като Цветанов си има) ДАНС. Парите, които ще получи Българската академия на науките, се запазват без промяна, но ДАНС получава 13.4% увеличение. За Академията - 62 милиона, за ДАНС обаче 85.

Една друга институция също получи повече, тихомълком. Креативността на Българската национална телевизия ще бъде насърчена с над 3 млн. лева. Познайте дали сега от екрана няма да текнат още по-сладки предизборни управляващи усмивки. Но пък хапливото БНР е без бонус.

Всъщност, ако трябва да сме честни, ръцете на Дянков са завързани и бюджетът нямаше как да е много по-различен от настоящия. Въжето е ужасната реалност, че от парите на данъкоплатците около 5 млрд. лв. се прехвърлят в НОИ.

Възелът Дянков сам си го завърза с т.нар. Пакт за финансов пат. Впрочем в предизборната година той е много близо до пробиване на собствената си граница за преразпределяне през бюджета, с около 39% от БВП. Това само показва какъв капан е поставен на следващите правителства.

Най-слабият момент в този бюджет

естествено е онова, за което там пише най-малко: еврофондовете. Към края на август 2012 г. в бюджета са влезли 916 млн. лв. европейски средства, което е критично нисък процент (25.8%) при планирани 3.84 млрд. лв. Истина е, че някои от дейностите по проектите ще бъдат изплатени в следващи периоди, но при настоящия темп е трудно да повярваме, че планът за годината ще бъде изпълнен на повече от две трети, и то в добрия случай.

Интересно е, че в това отношение Дянков винаги печели: ако парите бъдат усвоени се отчитат "евро" успехи, но ако не - държавата си спестява разходите за съфинансиране и излиза отличник, дори без да си е написала домашното. В момента в републиканския бюджет има над 600 млн. лева излишък. Дори не коментираме как този излишък се отразява на родната икономика; това сякаш са доста пари, натрупани по усмотрението на едно ведомство. А дали всъщност всичката евроеуфория не е била ловък трик за намиране на предизборни пари?

Звучи логично, но все пак е само хипотеза. А за следващата година плановете отново са амбициозни, макар и намалени: за 3.652 млрд. лева от европейските фондове.

Искаме спагети

Симеон Дянков си свърши работата, за която беше привикан от Вашингтон. Явно "реформите" - съдебна, образователна, здравна - не са били включени в сметката; само бъдещите пенсионери го отнесоха. Но предвид идеите, до които финансовият министър е достигал през годините, например разместването на ведомствата по всички краища на страната, можем да си представим и размаха, с който той ще пипа, ако получи шанс.

Така че вероятно за всички ще бъде най-добре, ако младият вицепремиер и финансов министър след лятото на 2013 г. се посвети отново на бляскавата си чиновническа/научна кариера.