В софийската разнолика общност отдавна сме свикнали, че независимо какво се събитие се случва - дали концерт на някой известен изпълнител, спазването на побългарена и поосъвременена традиция или провеждането на гей парад - различните граждани ще имат различно мнение по въпроса.
Една институция обаче редовно намира как да запълни този луфт - Централна градска мобилност (ЦГМ), която втрещява еднакво и кореняци софиянци, и прелетни провинциалисти с декларациите и решенията си.
Сплотяващото чувство се надигна отново с първите дни на 2023 г., когато в сила влезе новата тарифна политика за таксуване в градския транспорт.
Масово работещите софиянци бяха насурвакани с промяната, според която месечните абонаментни карти от 23 лева за една линия са останали в историята. И вече искат, не искат, са принудени да си купуват карта за цялата градска мрежа от 50 лева, без значение дали я ползват.
Някои ще кажат, че схемата намирисва на завоалирано изнудване - задължен си да плащаш за услуга, за която не е сигурно колко често ще ползваш, и на всичко отгоре достъпни алтернативи не са предоставени.
Положението с придвижването в София е или-или. Или се абонирате за всички линии на ЦГМ срещу 50 лева на месец, или си взимате годишна карта за 365 лева, или си купувате билетче.
Откъдето и да го погледнете, вариантът да давате по 23 лева на месец и да си се возите само с метрото като преди не съществува.
Същата е и ситуацията при учениците. Тарифите им за месечни карти рязко скочиха от 9 лева за една линия на 20 лева за всички линии, без да е ясно колко голяма е нуждата на децата да кръстосват София, че да бъдат лишени от евтиния вариант за пътуване.
Но да не бъдем песимисти.
От септември насам (след гласуването на промените в СОС) от Столична община се опитват да ни убедят, че нововъведеното разместване е страхотно, защото софиянци са предразположени да напуснат комфортната си зона на една линия при пътуване и да изследват необятния свят на пълната мрежа от автобуси, тролейбуси и трамваи.
И цялото това пътешествие само за 50 лева на месец, или 365 лева за година! А в годишната абонаментна тарифа е включен дори и нощният транспорт.
Прекрасна новина. Само че нощен транспорт в София няма и не е ясно кога ще има.
А и повечето работещи и учещи столичани предпочитат да стигат от една до друга точка за 15 мин., ползвайки единствено метрото, и нямат желание да се прехвърлят от автобус на автобус, возейки се един час в пиковете, за да оползотворяват солената цена на картата.
Но вероятно това е, защото са черногледи хейтъри, които не отделят достатъчно място в живота си за малките радости като съзерцаването на софийския трафик и пушилка.
Двойно по-високите цени без право на избор в софийския транспорт щяха да са по-лесни за преглъщане, ако поне в част от положителните приказки на СОС за драстичното увеличение лъхаше на някаква утеха.
Според успокоителните/обяснителните/мотивираните тези на съветниците от Столична община (главно представители на ГЕРБ-СДС и Борис Бонев от "Спаси София") новият тарифен план е спасителен пояс на Центъра за градска мобилност, която след COVID пандемията е на ръба на фалит заради оределите пътници.
Усещате ли сега как пак се върнахме на изходната позиция или-или? Или СОС заставя хора да плащат карти на чувствително по-високи стойности, или ЦГМ фалира.
Ще рече човек, че друго решение, освен поголовното притискане, няма и е невъзможно да се измисли. И то за обществена услуга, каквато е софийският транспорт, който не е частен бизнес и не би следвало да си поставя летва за главозамайващи печалби.
Друг е и въпросът, че за последните 5-6 години ЦГМ си заслужи слабия кредит на доверие заради скандалните обществени поръчки - смазочното масло за функциониране на всяка държавна институция.
Две години преди пандемията разследване на "Нова телевизия" извади наяве сделка за 60 спирки на градския транспорт, стрували на бюджета близо 240 000 лева - приблизително по 4000 лева за спирка от плексиглас.
По-рано, през 2013 г., излезе и репортаж, който показва, че ЦГМ е сключил много хубав договор, който им позволява да получават чисто 90% от сумите за паркиране в София. Усвоявайки средно по 1 милион лева на месец.
На този фон е трудно да се повярва, че след сладките обществени поръчки, продължили с години, ЦГМ е на косъм от банкрут заради няколко месечната пълна карантина.
А и да искаме да им повярваме, няма как. Центърът за градска мобилност не допуска одитиране на счетоводните си книги от трета, независима страна.
Не се съгласи и при последното гласуване за новите тарифни политики с аргумента, че те се проверяват сами от свои назначени експерти.
След това изказване даже кметът Йорданка Фандъкова се почувства неудобно и обеща в бъдеще да има одит на ЦГМ, но нейните обещания са станали като късметите в новогодишната баница - само може да се надяваме, че ще се сбъднат.
Дотогава ни остава да превърнем ЦГМ в църква, поне в представите си, и сляпо да им се доверяваме.
Че отпадането на месечната карта за една линия е много европейско и е в интерес на общественото благо, че с новите цени хората ще са стимулирани да оставят колите и да ползват повече градския транспорт, че всъщност ние бъркаме в сметките си.
А ако разумът на математиката ви говори друго, винаги може да се вслушвате в съвета на Цвета Караянчева: "Като не ти харесва, ходи пеша, бе!"
