От "Осанна!" до "Разпни го!". От "Да живее България!" до "Остави ги тези патриотари, дай да ходим в Савини!".
И тази година Мъжкото хоро в Калофер не мина без разгорещени дискусии и напоителни спорове е ли то, хорото, вековна традиция, или е изобретение на Балкантурист, редом до Чешките рулца и Шопската салата.
Само че докато сървърите на Facebook прегряваха и плачеха за помощ заради този небивал натиск, във все повече градове, сред които Пловдив и Стара Загора, мъжете във водите се хванаха на хоро.
Да, Мъжкото хоро, наречено още Ледено, се превръща в традиция, която в близките години сигурно ще се изпълнява и в близкия шадраван.
Противниците на ритуала във водите на река Тунджа имат своите аргументи, не може да им се отрече. Калоферецът Ботев няма и един ред написан за подобен обичай, а в обемното творчество на родения в близкия Сопот Вазов също не се споменава нито Ледено, нито Мъжко хоро, което да се изпълнява в региона.
Нещо повече, едва ли българин по онова време със здрав разум би захвърлил ямурлука, когато зимата не е била 15 градуса през януари, и би се бухнал във водите на която и да било река.
Критиките идват предимно от хора, които се опитват да се изкарат европейци по сърце и душа, които са били приспивани с Одата на радостта, вместо със "Зайченцето бяло". С годините обаче става все по-непонятно как такива видни либерали са чак толкова против някой да се забавлява по везана риза и потури, пък било то и гушнал бутилка от перилен препарат, напълнена с вино.
Били пияни бабаитите, скочили в реката, жлъчно отбелязват някои, макар че благородно пропускат, че от Никулден до Антоновден немалка част от държавата и без хоро е в алкохолен ступор. Не била историческа традиция това хоро. Да, това вече го изяснихме, неоспорим факт е.
Но е и неоспорим факт, че във времена на разделение и дрязги за щяло и нещяло една новосъздадена традиция успява да накара хората да се хванат един за друг и да пеят с пълно гърло.
Хоро се е тропало по балканските земи, много преди на някого да му хрумне да скачаме за кръста на Йордановден. Също толкова страстно до днес обичаме и други езически обичаи като кукерството, мартениците, сурвакането, нестинарството и още, и още, и още.
И докато традиции като тричането са си живо варварство, хорото в Тунджа не е навредило на никого.
Почти всички горепосочени обичаи са възникнали точно както Леденото хоро - разпространили са се от село на село, от къща в къща, от човек на човек. Може би и тогава е имало хора, които са бърчели погнусено нос и са питали "За какво ти е сега този червено-бял конец" или "Къде си хукнал да биеш хората по гърбовете с пръчки, овързани с пуканки?".
Точно по същия абсурден начин започват да изглеждат и противниците на Мъжкото хоро - като вечно мрънкащи и недоволни наблюдатели, уж много толерантни, но само ако е за чуждото.
Защото да ненавиждаш група хора, само защото са нагазили до кръста в някоя река и пеят народни песни, е всичко друго, но не и широко скроен начин на мислене.
Нека всеки да се забавлява, както намери за удачно, патриотично, носещо му адреналин и чувство за гордост, стига да не пречи на околните.
А колкото до разплакания Димо от Мъжкото хоро - сигурно след няколко години единствено кадрите от телевизията ще му припомнят какво точно се е случило в Калофер на 6 януари 2022 г. Е, и фактът, че най-вероятно отново ще е на въпросното хоро, този път като пораснал мъж.
И до него тогава току-виж се наредили и жени и млади момичета, защото традициите, освен че се появяват, се е и развиват.
