Вече по всичко личи, че Паметникът на съветската армия в София (известен още и като МОЧА - Монумент на окупационната Червена армия - б.а.) ще бъде демонтиран.
Уви, не по причините, заради които монументът заслужава тази си съдба.
В четвъртък стана ясно, че Софийската областна администрация е издала предписание за "спешен демонтаж, преместване и реставрация" на паметника, тъй като проверката върху него е установила, че страда от тежка корозия на укрепващата метална конструкция и "бронзова болест" (меден хлорид).
Налице също така са и пукнатини при свързването на частите. Паметникът - гордост на русофилите у нас - не е поддържан през последните 70 години, което го прави крайно опасен за минаващите наоколо.
Затова от областната управа искат първо да се възстанови оградата около него, която беше поставена на първо време, за да пази "пазачите" на паметника от потенциални атаки, а след това - да се демонтират директно бронзовите статуи.
Те трябва да се реставрират, за да се "запази художествената им стойност", а след това да се изложат като "експонати на място", вероятно в Музея на социалистическото изкуство.
С други думи, решението казва, че на първо време ще се сложат пак оградите, пък в един следващ момент, потенциално скоро, статуите вече ще бъдат разкарани от паметника, за да бъдат реставрирани. Кога - бъдеще неопределено.
Всичко това само по себе си не е лоша новина. В центъра на София няма място за паметник, който да хвали съветски окупатори.
Достатъчно документи, издадени от властта след септември 1944 г., показват отношението, което войниците от Червената армия имат към българите. И то може да се определи като братско, ако визираме онези по-големи братя, които те бият и ти крадат играчките като малък.
Въпрос на принципи обаче е и как този паметник ще си отиде. Причината не трябва да бъде, че, виждаш ли, от някаква необходимост трябва да преместим опасна част от градската среда, която след това ще реставрираме с внимание и уважение.
Този паметник трябва да бъде махнат с ясното осъзнаване, че не му е там мястото. Че историческата памет я има и ние като общество знаем какво са правили съветските войници, докато са окупирали България. И България не им е благодарна за това.
Да, Червената армия има своята огромна роля за победата над Нацистка Германия и за преодоляването на заплахата, която нацизмът представлява в Европа по онова време. Никой не го отрича.
Също толкова вярно обаче е, че след това именно СССР прави България покорна и сателитна държава, която се управлява от чужда столица. Червената армия е тази, която избутва на власт у нас комунистите за следващите 45 години (въпреки че към 1944 г. те са около 5000 души в България).
Москва е тази, която позволява на родната БКП след това да извърши Народния съд, използван не за наказване на виновни, а за разчистване на лични сметки.
Престъпленията на Червената армия у нас трябва да се помнят, а не да им се поднасят цветя и да се величаят.
А що се отнася до самия Паметник на съветската армия, колкото по-скоро се разкара този високо вдигнат във въздуха "Шпагин", толкова по-добре.
