Всяка година на 3 януари, рождения ден на Дж. Р. Р. Толкин, (по)читателите на писателя по света вдигат тост в негова чест.
Малко творци могат да се похвалят с така вярна, отдадена и признателна задруга, и това е доказателство как създаденият от Толкин магически свят е повлиял на посетилите го чрез "Властелинът на пръстените", "Хобит", "Силмарилион" и останалите, публикувани по-късно творби.
Тостът е лесен - в 21:00 ч. местно време просто вдигнете чаша с алкохол (а може и безалкохолно, не е въпросът в съдържанието) и кажете "The Professor!". Или "За Професора!".
Или каквото пожелаете - може да изкрещите "За Фродо!" и да се втурнете с чаша ръка към другата стая, същински Арагорн.
За да отбележим отражението на словата на Толкин и върху нашите животи, трима души от екипа на Webcafe.bg споделяме с вас свои спомени с неговите книги. Надяваме се да резонират с вас, ако сте се лутали часове наред из Средната земя, и да ви мотивират да споделите своите в коментар или с приятели из социалните мрежи.
Ако все още страните от Толкин, стискаме палци поне малко да запалим искрата на любопитството ви, че да посегнете следващия път към негова творба в книжарницата или библиотеката:
----
Помня го сякаш е днес. 12-годишен стоя в кухнята на баба си и дядо си, уморен от няколко глави от "Властелинът на пръстените", която бях поискал веднага след като гледах първия филм. За да се разнообразя, започнах да разглеждам приложенията в края на книгата, конкретно "Приложение Б. Сказание за годините".
И неусетно... си развалих края на романа. Едно изречение ми разкри съдбата на Пръстена. Рязко затворих книгата и няколко секунди не можех да осъзная случилото се.
До края на книгата се самонавивах, че "няма да стане така", но напразно. И все пак не си развалих четенето - то беше несравнимо удоволствие, каквито бяха и следващите 2 (и половина) пъти, както и всичко друго - от "Хобит" до "Падението на Нуменор" - прочетено от тогава до сега.
Толкин ме превърна в читател. Толкин и до днес ми напомня да ценя природата и малките неща. Толкин ме научи и да се пазя от спойлери. Благодаря, Професоре!
Антон Биров
---
Винаги ще помня първия си досег с творчеството на Толкин. Бях в трети клас и за първи път бях получил бъбречна криза - отвратителна режеща болка, която ти пречи да ходиш.
Беше точно след училище и с майка ми първо трябваше да отидем до личния ни лекар, а оттам за изследвания и ехограф. Това, което си спомням, беше цял следобед на болка и ходене.
В края на този ден, когато най-сетне болкоуспокояващото подейства, майка ми извади от чантата си "Хобит" и ми я даде като награда за това колко смело съм се държал. И така, докато болката ме отпускаше, си спомням как отворих малката книжка, а тя ме изпрати в съвсем нов приказен свят "отвъд планините в мъгла увенчани".
Оттам нататък Средната земя стана дом за мен, който се развиваше с всяка прочетена книга и разширяваше въображението ми. В душата ми светът на Толкин винаги ще бъде чист и възвишен остров на спокойствието, в който се ценят неща като чест, смелост и красота. Благодаря за това, Професоре! Вдигам чаша за теб!
Александър Петров
---
На няколко пъти, в различни възрасти и състояния, съм се пробвал да чета творчеството на Толкин. Въпреки че съм огромен фен на филмите "Властелинът на пръстените", на два пъти започвах и изоставях книгата в доста ранен етап. "Хобит" ме отказа дори по-бързо. И така, докато на 31-32 г. не открих "Силмарилион".
За някои от феновете на поредицата това е най-тежката книга, но за почитателите на митология като мен, е повече от прекрасно четиво. И се превърна в портал към магическия свят на хобити и елфи.
Казват, че за всичко си има време. С книгите е същото. Благодарение на "Силмарилион" творчеството на Толкин се превърна в едно своеобразно спасение от лудницата покрай пандемията от Covid-19 за мен.
Изключително благодарен съм и за блестящия превод на майсторски боравещия си с думите Любомир Николов, който прави Толкин също толкова магически на български, колкото и на английски език.
След "Силмарилион" за мен последваха "Властелинът на пръстените", "Берен и Лутиен" и "Децата на Хурин", за да стигна и до биографията на Дж. Р. Р. Толкин от Хъмфри Карпентър. Само "Хобит" все още ми се опъва, но може би и неговото време ще дойде. Освен ако не е минало вече.
Но пък Вашето може да е точно сега. И какъв по-добър момент да започнете нещо на Толкин или да си припомните негово любимо четиво именно на днешния ден. Отваряйте и дерзайте!
Любомир Найденов
