Българското образование е богат извор на абсурди. От остарели още на фундаментално ниво концепции и основни принципи до липси на ежедневна база и откровени тъпотии, идеални за мемета.
Тези дни открих и символа, въплъщението на всичко най-омразно в цялата тази въпиеща за сериозна промяна система - това е бялата тениска за физическо.
Именно тя почти успя да ме прекърши, докара ме на ръба на истерия, извади най-лошото от мен под формата на непристоен език пред ушите на малолетен и ме хвърли в пристъп на главоболие.
Тази година точно невинната уж бяла тениска беше пиронът в ковчега, в който около 15 септември хиляди родители погребват поредна порция нерви, пари, надежди и илюзии.
Началото на учебната година, както знаем, е усилено време, което може да се мери по инвестиции на време, енергия и капитал единствено с изпитите след 7. клас и матурите.
Прилични дрехи за първия учебен ден, а и за цялата есен, цветя, тетрадки, канцеларски пособия, координация, вайбър групи, подаръци; после подвързване на учебници, подписване на тонове декларации, уреждане на домашни битовизми като обяд за ученика всеки ден, родителски срещи, още пари, после пък издирване на правилните учебни помагала по 7 предмета... и накрая "по физическо искат чисто бяла тениска без нищо по нея".
Не поръчах бялата тениска онлайн, защото имаше и други неща за купуване за ученика. Потеглих към мола.
Отметнах останалите дрехи, обувки и тетрадки, но след 2-часово обикаляне на магазините установих, че 1. Масово се предлагат грозни и боклучави дрехи и 2. Нито един от хилядите продавани парцали не е чисто бяла тениска. Започна да ме боли глава от възмущение и от въздуха в търговския център.
Взех да ругая и през 10 минути да питам "Защо, по дяволите, трябва да се носи бяла тениска в часовете по физическо?!".
Защо не може да има надпис, защо не може да е черна, пембена или каквато си иска там! Защо, мамка му, искат от децата да са във възможно най-лесно цапащото се облекло във възможно най-цапащия час?! Защо трябва да са в униформи в час, за който на никого не му пука!?
Защото, обясни детето, белите тениски били най-евтини и се намирали най-лесно. Така им казали от училище. И ми напомни, че е не е красиво да се ползват определени думички.
Напуснах мола с туптяща глава и огромно раздразнение, което се превърна в чист бяс на мястото, където се очаква, че има ако не стотици, то поне десетки решения за белотенисковата драма - голяма спортна верига магазини.
Защото след две пълни обиколки на магазина служителка ми обясни очевидното и най-логично: "Белите тениски свършиха". Освен детските, бяха свършили и малките размери за възрастни.
По останалите прекалено големи за дете размери личеше, че въпросният артикул действително е евтин. Вероятно се и намира най-лесно в месеците от октомври до август. През септември обаче, и особено във втората му част, е силно дефицитен, защото хиляди родители хукват едновременно да изпълняват малоумното изискване за бялата тениска.
За повечето абсурдни правила и практики в средното образование има някакво обяснение - колкото и нелепи да изглеждат на пръв поглед.
За сгъстената програма, за натоварванията, за тежките раници, дори за частните уроци има и логична обосновка или поне извинение, че това нещо няма как да се оправи от днес за утре.
Някои неща дори се поправят полека-лека, или поне се подобряват. Например от тази година учебниците за всички класове са безплатни, което е супер. Ако има начин от догодина това да важи и за помагалата към тях ще е още по-супер.
Бялата тениска обаче е напълно безсмислена и на фона всичко останало изглежда като чисто наказание и своеволие. Доста учители са наясно с това и са ларж - допускат например на нея да има надпис или дори картинка, но някои буквоядстват излишно.
Проблемът не е в самата тениска, а в закостенелия начин на мислене в тази система - от Министерството на образованието и чиновниците му, местните регионални структури и техните администрации до директори и оттам учители.
Цялата система продължава да е центрирана около себе си и собственото си удобство, а не около учениците и родителите им, заради които съществува и които я финансират.
Затова и продължава да произвежда дипломи, а не знания и особено умения. Да насърчава зубрачи и оценкаджии, а не мислещи деца.
Някой, някъде е решил, че в часовете по физическо възпитание се носят бели тениски и изобщо не му пука, че за родители и деца е далеч по-удобно и удачно да ходят с каквито си искат тениски, стига да са подходящи за физическа активност.
Защото когато нейде в МОН или някое училище някой взема решение, последното за което ще се замисли, е какво ще коства това на родителите. Първото и водещо за решението е какво ще коства това на МОН или училището, и то не само като пари, а като обем работа. Колкото по-малко усилия изисква то от институцията - толкова по-добро е то.
А това, че следва родителски гърч, е без значение.
Традицията гласи, че семействата априори дават мило и драго за образованието на децата си и ако трябва ще си вземат отпуска и кредит, за да обиколят цяла София и да намерят нужното пилешко мляко, да ремонтират класната стая или училищния двор.
Въпросът далеч не е само в парите, които изобщо не са малко. А в това, че родителят е постоянно ангажиран с осигуряването на безкрайни битови детайли, с които не би трябвало да се занимава. Да тича, да носи, да меси и да влачи.
До степен, че докато търси чисто бяла тениска, да започне да калкулира дали няма да му излезе по-евтино и спокойно да се пресели в Швеция. Там кажи-речи половината му доход ще отива за данъци, но пък няма да му се наложи да търси и купи и един химикал.
