Началото на септември 2020 г., Созопол. Решението да отидем там е взето предния ден, без много умуване или планове за сериозна почивка. Една нощувка, разходка край морето, виждане с приятели на "Аполония" и толкова. Гъз път да види.
С оглед на ситуацията по света чуждестранните туристи далеч не бяха толкова, колкото в предни години, а Созопол от тази гледна точка беше едно много по-приятно място за посещение. Не само не толкова препълнен, но и сякаш по-малко шумен и мръсен, защото - ясно е - шумът и мръсотията растат с броя хора.
Та влизаме ние в едно магазинче за бански, защото с изненадващото ни пътуване дори такива не сме взели. Докато любимата мери различни модели, аз типично по мъжки убивам времето като се заговарям с магазинера. Човекът - от Пловдив. Идва в Созопол и магазинчето само за сезона, продава колкото може и се прибира.
Разговорът ни е прекъсван само от въпросите на две мощни руски дами, на които той отговаря на родния им език, докато им помага в търсенето на не по-малко мощен бански.
- Ако не са тия, няма смисъл да идвам - обяснява ми междувременно. - Българинът идва готов - бански, кърпи, всичко. Такива като вас, които са дошли без бански на море, почти няма. А на руснаците им е по-лесно и по-евтино да си купят всичко тук. Идва си с чартърчето, напазарува си каквото си иска, после я го върне със себе си в Русия, я не.
За този човек, който в прав текст ми каза, че няма смисъл да го държи това магазинче за бански, ако не бяха руснаците, се сетих около новината, че Русия ще ограничи полетите на свои туристи, за да не идват на почивка у нас.
Така за втора поредна година българското Черноморие остава в голяма степен без руски туристи - онези, на които, правилно или не, ежегодно разчита да наемат дългосрочно апартаменти и да харчат смело и безразсъдно по механи, барове и магазини.
Политиката удари бизнеса, както често става, а туризмът, в крайна сметка, е точно това - бизнес. В него има както малки обекти, като на този продавач, така и големи хотели.
А хотелиерите, разбираемо, също недоволстват от това, че вероятно ги чака лято без руснаци. Един приятел, светла му памет, който бачкаше в бранша, ми даваше пример с неговите някогашни шефове. Обясняваше ми, че с изкараното през летния сезон те плащат както заплатите на служителите си, така и заемите, които са взели, за да вдигнат дадения хотел, мотел, къща за гости и пр.
Ако това не е някакво изключение, а правило по нашето Черноморие, логично е, че загубата на сигурните приходи от руснаците ще боли и може да има в някои случаи фатално-фалитни последствия. Защото онези български туристи, свикнали вече на гръцкото Беломорие, може би няма да се върнат така бързо по родните курорти, че да компенсират липсата на онези чужденци, които наемат дългосрочно (и които харчат по-разюздано).
Сами са си виновни такива хотелиери, ще кажете. Може и така да е. Че нагласата към българските туристи на много места - но не навсякъде - има нужда от промяна, за да искат те да ходят на собственото си море, е безспорен факт. Но да не стане така, че фалитите да дойдат преди промяната.
Защото не става дума само за собствениците, които определят тази нагласа. Мен ме човърка за всички онези българи, ангажирани с туризма, които работят за заплата - рецепционисти, бармани, сервитьори, търговци и пр.
Онези, които това лято всъщност могат да се окажат истински ощетените от липсващите руски туристи. Дали с намалени заплати, дали съкратени, дали въобще лишени от шанса да работят онова, което са работили години наред.
И за онзи човек с магазинчето в Пловдив - дете чакаше, струва ми се - също ме човърка. Дали това лято ще изкара нещо от своите бански, или те ще залежават по щанда.
