Черноморие без руски туристи е като лятна почивка без стомашен дискомфорт - почти невъзможно.
Допреди коронавируса тази максима обитаваше ума на всеки български хотелиер и ресторантьор по морето, но пандемията неминуемо доведе до разместване на пластовете, а дипломатическите скандали дойдоха като истинско земетресение, което е на път да промени необратимо пейзажа.
Новината, че Русия спира туристическите полети до България се посрещна крайно противоречиво у нас и това е напълно нормално. Туристическият бранш логично се страхува, че губи едни от най-платежоспособните си клиенти и сипе тежки клетви по предполагаемите виновници за напрежението по оста София-Москва.
Немалко сънародници обаче си отдъхнаха, че втора година подред руснаци по Черноморието няма да има и е време този вопъл за промяна да бъде чут.
Истината е, че българският туризъм изпадна в нужда от грубо събуждане и може би именно пандемията ще изиграе ролята на шумен и категоричен будилник.
Години наред индустрията се окопаваше все по-дълбоко в измамен комфорт, осигурен от руските посетители и сякаш подплатен с онези топли "шубы", които те така обичат да си купуват дори и насред най-голямата лятна жега.
Туризмът заложи на ухажване на руснаците с всичките си налични средства и способи зачеркна от приоритетите си цели останали групи туристи, сред които и българските, защото по една или друга причина не са толкова предпочитани.
Постепенно по Южното Черноморие се обособиха цели квартали с прозвища като "Малката Москва" и даже се нароиха вестници на руски език. Всичко това - за да примами още повече руснака към българските брегове, за да го накара да се чувства още по-желан и по-ценен, ако това въобще е възможно.
С други думи, бизнесът си гледаше печалбата като всеки уважаващ себе си бизнес, но и без особена прозорливост за бъдещето.
В същото време българинът се почувства като прокуден от собствената си държава и курорти, в които сервитьорът го заговаря директно на руски до степен, в която вече не е и учудващо.
И вместо да се бори с вятърни мелници, той забегна още по на юг, където персоналът на свой ред научи български, за да угоди на най-милото си - своя клиент.
Сега коронавирусът подсказва, че една от страните в този казус не е била съвсем права и това не е тази, която предпочита да пие ледено узо по ръкавите на Халкидики.
Туристическият бранш пък изпада в трудна ситуация, в която или трябва да прояви гъвкавост и то бързо, или със сигурност ще последва серия от напълно предвидими фалити. Вместо да плаче по "загубения руски турист", индустрията трябва да припомни на служителите си първо да казват "Здравейте!", а чак след това "Здраствуйте!" или "Hello!".
Ще се наложи също така да се отучи да се оплаква, че "тия българи са ужасни, пият само две бири с едни картофи", вместо да се напият безпаметно и да си платят сметката няколко пъти, докато с шума и изцепките си нерядко тероризират всичко живо наоколо.
Може би дори ще се наложи бизнесът да започне да се радва, че някой е купил чаша за кафе или лакирана мида за няколко левчета, вместо да скърби по руснаците с навика им да изкупуват скъпите и прескъпи кожени палта с косъм и фалшификати на дизайнерски кожени стоки.
Но за целта ще се наложи смяна на чипа. Или поне преформатиране на настоящия. Гледайте го от добрата страна - поне не е необходима кирилизация...
