Явно живеем в нова епоха, навлезли сме неусетно в ново време. Времето, в което ненавистта започва да убива зрелищно жестоко - вече в центъра на Париж, Европа.
"Наказвайки" невинни, както винаги.
Атентатът в Париж, в който бяха убити журналисти в тяхната собствена редакция днес се оказа спусък, тригер на бясно състезание по съпричастие.
Едва ли случилото се днес ще е началото на новото световното "събуждане" и очовечаване. Едно е видно в тези първи часове след шока от новината - всички са разтревожени.
За искреността на всички съпричастни - ще научим след кратко време.
Вероятно, в този момент все повече жители на земята са разбрали - в XXI век на земята днес острови няма. Дори и буквално океанът заема 70% от площта на нашата планета.
Затова няма място за световни и местни двуличия. Двуличието умира по-бързо от преди, именно заради успехите на обърканата (и) днес наша цивилизация.
Никога не съм допускал как едновременно гузни, двулични, искрено съчувстващи и разтревожени могат да се държат като отвързани коне.
Обикновено шумни, крещящи и издаващи присъди са именно гузните.
Навлизаме в нов епизод на колективната световна лудост, в която трагедията и краят на нечии живот, от повод за смирение, тишина в мислите, сълзи и безмълвие, се превръща в шумна демонстрация на двулично прискърбие и размятане на заклинания "нали Ви казахме, че емигрантите са лоши?..."
Нима не научихме, че всяка омраза някой ден убива? Че различността не е повод за присъди и проклятия? Че дори мислите ни на мразещи убиват нас самите?
Кризата отключи страховете, подклаждани от световното икономическо пренареждане, превърнало стаеното в агресия у всички, усетили своята загуба на роля и сигурност.
Светът се превърна в арена на реваншизъм, плащан със живота на стотици хиляди анонимни.
В ден като този, днешния, в света са загинали десетки в Сирия, Иран, Афганистан. И незнайно колко в Украйна. Десетки, умряли от Ебола в Африка. И все "делнична" смърт, все днес.
Светът свикна със смъртта и се превърна в едно ревю на новини, без съпричастие, в хладно пренасяне на факти и на безразличия, опаковани като професионализъм.
Вероятно тези мои мисли са провинциални и немодерни.
Вероятно светът се е разделил с част от човечността си. И именно тази част на безразличие у всеки у нас, убива.
В XXI век, светът на комуникациите, с успехите на медицината, технологиите, продължаването на човешкия живот, смъртта е тревожеща, когато се случва в развитите страни и учудващо безлична, когато властва анонимно в периферията на медийните светлини.
Този година, през май ние ще отбележим 70 години от края на последната Световна война.
А сякаш новата, Третата, не е свършвала, останала е "невидима" заради липсата на големи сражения, битки и много загинали на едно място.
Дано се поучим. Но ако четем историята - последното, което нашата човешка природа, е да се учи от уроците. Дори от кървавите - като днешния.
Много искам да греша в думите си. Както и вярвам - не съм сам в мислите си, че се нуждаем от повече смирение, от "проста" човещина.
Бог да прости всички загинали в Париж и по света днес.
Дано са ни помогнали да разберем себе си, и да си помислим над случващото се вътре в нас и наоколо ни.
*Текстът е от личния профил във Facebook на Юрий Йорданов
автора,нещо се е объркал.... никой с нищо не е свикнал! а трябва!!!! колкото и зловещо да звучи..... хората по света ,че и у нас!, тепърва ще се сблъскат със религиозните олигофрении...за съжаление,светът се завъртя в спиралата на неграмотността!,и затова всички ще си платим..... искате капитализъм-заповядайте! да ви е честит и наздраве.. не знам колко от нас ще са тук след 20-30 години,но това,което предстои да се случи .......е меко казано светло бъдеще
Смъртта е естествен завършек на живота. Смъртта е задължително условие на еволюцията. Смъртта е естествен резултат от естествения подбор. За съжаление на тези които не приемат същността си ние малко или много сме животни, не сме направени от кал. Всяко животно се бори да оцелее неговото поколение с неговите гени. Ние сме животни, вярно малко по различни но животни. Извинявам се на засегнатите !!
Според ОТО на А. Айнщайн, времето t е просто една координата, в континуума, която с нищо не се отличава от "x", "y" и "z". Тоест факта, че аз, тук, днес съм- примерно в София, не ми дава право да смятам, че това прави град Мюнхен по- малко съществуващ, така и факта, че днес е 08,01,2015 с нищо не прави 08,01,115 година, реалност по-малко същеатвуваща. Тоест смъртта е феномен-вторичен продукт на неспособността на съзнанието да възприема света, без да го дели на "пространство" и "време". Няма смърт, това е просто илюзия на сетивата.