Как веганите успяват да не хапнат нищо от животински произход?
Когато станах вегетарианец, отново и отново си задавах наум този въпрос.
Знаех, че искам да престана да ям животински продукти, но не можех да си представя, че ще успея. Дори пробвах веганска диета за около месец, само за да установя, че не съм готов за това.
Дълго време се готвех да заявя официално "Аз съм веган" и планирах как ще стане. В края на краищата ми отне цели две години да престана да ям изобщо яйца, мляко, масло и сирене. Но когато дойде точният момент, нямах съмнения, че спирам с животинските продукти.
Две и половина години по-късно, онова, което някога изглеждаше като екстремна форма на лайфстайл, днес вече е нещо обикновено. Вече съм достатъчно запознат с този начин на живот, за да мога да дам няколко насоки на своето предишно пре-веганско "аз" и да предупредя няколко неща онези, които искат да стават вегани.
Ето какво искам да им кажа:
1. Шегите по случай вашето веганство НИКОГА няма да престанат.
Така че свикнете с тях и разберете, че не е задължително майтапите да означават липса на уважение. Моят баща и досега всеки път казва, когато опитва някои от любимите ми ястия: "Това щеше да бъде страхотно, ако имаше и кюфтета". Това е шега, разбира се, и това, че той го казва толкова често също вече се е превърнало в майтап.
На почти всяко събиране с роднини, някой ще отбележи: "Искаш ли да сложа една пържолка на скарата и за теб? А, така... хахаха".
Чичо ми веднъж се появи с листо от салата в чинията и обяви високо, за да чуят всички: "Виж, Мат, вечерята ти!" Признавам, беше смешно.
Свикнете с този тип шеги. Смейте се на тях или се възползвайте от случая, за да покажете колко важна за вас е диетата ви. Зависи от вас.
2. Да спрете да ядете сирене изобщо не е толкова трудно, колкото изглежда.
Не казвам, че да се откажете от сиренето е лесно, а просто че не е толкова трудно. Живот, в който няма млечни продукти, иска планиране, особено ако разчитате, че млечните продукти ще липсват в някое от малкото вегетариански ястия, които предлагат в "нормалните" ресторанти.
Мислех си, че ще ми липсва сиренето основно като мезе към бирата или виното. Но съвсем скоро установих, че когато заменя сиренето с ядки или крекери, това също става за мезе - и се почувствах по-добре.
Мислех си, че ще ми липсва кашкавала върху пицата, но скоро установих, че макар и да не е толкова вкусна, отколкото тази с кашкавал, веганската пица пак става. Сега, когато си мисля за пица, в главата ми е основно веганската пица - и вече не се чувствам изобщо прецакан.
3. Да си веган не би трябвало да бъде по-скъпо. Но всъщност е МНОГО по-скъпо.
Няма никаква икономическа логика веганското хранене да е по-скъпо от онова, съдържащо месо - все пак месото е едно от сравнително скъпите храни, когато си го купувате от щанда в магазина. Следователно, ако го замените с боб или други протеинови храни, би трябвало да намалите сериозно разходите си.
Но не.
Сега аз харча един и половина, до два пъти повече пари в магазина. Защо? Защото когато си веган, индустрията мигновено те пуска по ултра-здравословната пътечка на диетичните храни. Налага ми се да пазарувам от фермерски пазари и плащам екстра за органични продукти. Има значение и това, че откакто съм веган, научих много повече за същността на храната. И то до степен, в която се опасявам, че съм станал хипер-селективен и скептичен към всичко, което купувам.
Успокоявам се с поговорката: "Плати навреме, за да не плащаш по-късно двойно" и си казвам, че парите, които давам за най-здравословната възможно храна са добра инвестиция в моето здраве - която ще ми се отплати по-късно.
4. Повечето от вашите ястия ще се вписват в графата "чудо в една чиния".
Дори да не вярвате, за мен това е най-тежката част - изгубих абсолютно целия си ентусиазъм да готвя в момента, в който станах веган. Знам, че съм от малцинството - повечето вегани, които познавам, признават, че са открили страстта си към храната именно когато са престанали да ядат животински продукти.
Ето какво трябва да знаете: веганската храна изисква много повече време за подготовка, отколкото очаквате. И друго, без месо или сирене, които да ви доставят достатъчно протеини и мазнини, без пълни с въглехидрати храни, вече няма да имате нужда да се съобразявате с калоричната страна на яденето, както и с разделянето му.
Затова, вместо да правите едно или две, до три различни неща за вечеря, се оказва, че започвате да готвите по едно ястие, което се вписва в графата "чудо за един ден", защото всеки път е уникално и обикновено е в една чиния: паста, огромни салати, смутита и много много зърнени неща.
5. Вашият избор ще се отрази и на други хора... Всъщност на много повече хора, отколкото очаквате.
Не очаквах приятелите и семейството ми да променят начина си на живот, заради моето решение. Нямах такова намерение. Но поне дузина хора около мен ми заявиха, че под мое влияние са започнали да ядат по-малко месо... Всъщност хората забелязват какво правиш, дори ако го правиш съвсем тихо. Имайте това предвид.
6. Не сте очаквали, че ще се държите странно, но ще започнете.
Най-забавното е, че веганството промени и други неща за мен. Започнах да изследвам свои други уникални черти. Подтикна ме към неща, които са извън общоприетото: от това да престана да ползвам микровълновата, през това да слагам броколи в смутито си, до това да ми се прииска да притежавам съвсем малко предмети.
Няма никаква причина да започна да се държа странно, след като станах веган. Няма и причина изборът ми да стана веган да означава избор да бъда по-странен. Но за мен се получи така. И ми харесва.
И сега, основното което научих е, че не съм типичният веган. Аз съм си аз.
*Текстът (със съкращения и редакция) е от блога на Мат Фрейзиър - Nomeatathlete.com
